Решение № 4918 от 19.12.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. Пловдив, 19.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 195 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Евро Град“ ЕООД против З.И.М. осъдителен иск с правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 1 000 евро, представляваща уговореното възнаграждение за извършените правни действия по мандатно правоотношение, възникнало по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ №.., ет., ап.

Ищецът твърди, че във връзка с дейността му по посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти, служител на дружеството на 03.08.2017г. се свързал и се споразумял с ответника З.М., да предлага за продажба и да рекламира продаван от него недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № .., ет., ап. за продажна цена от 51 000 евро. Било уговорено, че 50 000 евро от тази сума следва да получи продавачът и 1000 евро – дружеството - ищец като комисионна. Последното възнаграждение се дължало за рекламиране на имота, намиране на купувач, с който да бъде сключен предварителен и окончателен договор. Твърди се, че по така сключения неформален договор за посредничество дружеството изпълнило всички свои задължения: публикуване оферта за имота, извършване на огледи, вкл. с купувачите С. и И.Б., които изявили желание за купуване на имота и сключили предварителен договор за покупко-продажбата му. Ищецът указал съдействие и в изготвяне на договори: за плащане на гаранция, предварителен договор, договор за отказ от право на ползване, изготвяне и снабдяване на други съпровождащи документи. Впоследствие се оказало, че ответникът не е собственик на имота, а има запазено пожизнено право на ползване върху него и ще участва в качеството на пълномощник на собственика – негов с., при продажбата на имота. Била постигнато уговорка с купувачите част от дължимата от купувачите сума в общ размер на 51 000 евро да се плати като продажна цена за имота, а друга част да получи ответникът, за да се откаже от правото на ползване. Ответникът се съгласил да плати комисионната на дружеството - ищец в размер на 1000 евро след подписване на договор за банков кредит между купувачите и избрана от тях банка, доколкото за покупко-продажбата щели да бъдат използвани кредитни средства, като крайният срок за плащане била датата на сключване на договора. Твърди се, че такъв договор купувачите сключили на 02.11.2017 г., за което ответникът бил уведомен, като същия обещал да плати на следващия ден. Въпреки това и последвалата покана за доброволно изпълнение, ответникът не платил дължимата сума. Твърди се, че в полза на ищеца е допуснато обезпечение на предявения иск.

Въз основа на изложеното моли съда да осъди ответника да плати на ищцовото дружество сумата в размер на 1000 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключения договор за посредничество. Претендират се и разноските по исковото, обезпечителното и изпълнителното производство.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З.И.М., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Ответникът твърди, че сам е организирал предлагането на посочения недвижим имот и не е търсил съдействие от агенция за недвижими имоти. В тази връзка подчертава, че липсват доказателства соченият брокер да е бил в някакви правоотношения с ответника. Ответникът не спори, че лицата, които впоследствие придобили процесния имот, са били доведени за оглед от ищцовото дружество, както и че ищецът е вложил усилия в изготвянето на предварителен договор с продавача и ползвателя на имота, снабдяване с удостоверения за тежести, удостоверения по чл. 87 ДОПК и за семейно положение. Твърди обаче, че тези усилия били в изпълнение на договор на ищеца с купувачите, които именно са се задължили да платят комисионна за посредничество, като липсвали доказателства действията на ищеца да са извършени по договор с ответника.

Оспорва се като недоказано твърдението, че ищецът извършил действия по огледи с потенциални купувачи чрез свои служители, разходи по реклама на имота. Поддържа, че ответникът сам поел задължение да се снабди със схема на имота и удостоверение за данъчна оценка. Сочи още, че извадката от „НБД Население“ се извършва от н., а в изготвянето на декларациите от ответника и Т. М. и нотариалния акт № ………... са участвали н. и а. П.. Оспорва и получаването на поканата за доброволно изпълнение, като твърди, че към същия момент е бил извън страната. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 288, ал. 1 ТЗ.

Ищецът основава претенциите си на договор, който твърди да е сключил с ответника, посредством който са се договорили той да продаде апартамент №.. с административен адрес – гр. П., ул. „Б.” №.., ет. , за цена от 51 000 евро, във връзка с което да организира срещи с потенциални купувачи, реклама и огледи на имота, подготовка и снабдяване с всички необходими документи за подписване на договор в нотариална форма, а последния да заплати комисионна в размер на 1000 евро. Така въведените от ищеца правнорелевантни факти следва да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 280, ал. 1 ЗЗД, уреждащ правните последици на договора за поръчка. Сключеният между страните договор не е породил комисионно правоотношение, тъй като ищецът не се е задължил да сключва от свое име и за сметка на ответника правни сделки, а извършване на други правни действия – свързване на страните по продажбеното правоотношение, както и да подготви сключването на самата транслативна сделка.

Следователно и ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, че между страните е сключен валиден договор за посредничество, по силата на който последният се е задължил да извърши правни действия за сметка на ответника, изразяващи се в посредничество при свързване на продавача и купувача на процесните недвижими вещи, както и подготовка на самата транслативна сделка, а ответника – да заплати уговореното възнаграждение.

Договорът за посредничество за придобиване правото на собственост по своето правно естество представлява двустранен, консенсуален, комутативен договор и неформален договор, по силата на който в момента на постигане на съгласие между страните са възникнали насрещни задължения: за ищеца – да извърши правни действия за сметка на ответника, изразяващи се в посредничество при свързване на продавача и купувача на процесната недвижима вещ, както и подготовка на самата транслативна сделка. Договорът е неформален, като възнаграждение за довереника се дължи, когато заплащането му е уговорено между страните.

От представеното по делото копие на трудова книжка, серия .. се установява, че М.

И. е заемала длъжността т.о. при ищцовото дружество за периода от 01.02.2017 г. до 16.10.2017 г.

В производството по делото М. И. е била разпитана като свидетел. Последната свидетелства, че след като видяла обявата на ответника за продажба на апартамента, се свързала с него с цел реклама на същия. Посетила адреса в гр. П., ул. „Б“ № .. и при срещата с ответника му обяснила, че агенцията взема 2% комисионна. Ответникът поискал да получи за имота цена от 50 000 евро, поради което свидетелката му предложила да обявят апартамента за 51 000 евро, за да може агенцията да си вземе комисионната от 1000 евро. Посочва, че ответникът се съгласил с предложеното. Когато отишла на място ответникът и с. му се представили за собственици на апартамента. Свидетелства, че имала купувачи, на които предложила да погледнат апартамента, отделно, го предложили и в много сайтове.

Купувачите харесали апартамента. Твърди, че комисионната обикновено се заплащала при сключване на предварителния договор, но ответникът не сторил това, като уговорката им била когато се сключи сделката тогава да се плати комисионната.

Тази уговорка постигнали при подписване на предварителния договор.

Окончателният договор се сключил с намерените от агенцията купувачи, но ответникът не платил уговорения комисион. Още в началото когато заснела имота, уведомила адвоката на дружеството за уговорената комисионна, като адвокатът и другите й колеги при сключване на предварителния договор били наясно за сключения устен договор между нея и ответника. Имала готови клиенти, които си търсили имот в този район, понеже цената ги устройвала, погледнали апартамента и още при първия оглед им харесал. Комисионната следвало да се плати при крайната сделка за покупко-продажбата, тъй като клиентите били с кредит, затова ответникът щял да заплати комисионната на агенцията при сключване на крайната сделка, когато му изплатят всички пари. Свидетелства, че получила съгласие от ответника да публикува имота в началото при първото ходене, още преди да заведе клиентите. След като се договорила с ответника продължила да рекламира имота, рекламирали го докато купувачите и ответника се съгласили, че ще има сделка, като качила обявата за апартамента на сайта на Агенцията и в много други сайтове, като това станало в същия ден, когато заснела апартамента, от компютър на Агенцията.

От показанията на свидетеля М. Х-М. – а. на ищцовото дружество се установява, че фирма „Евро Град“ е агенция за недвижими имоти, занимаваща се основно с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти и отдаването им под наем. Свидетелства, че с ответника се запознала през 2017 г. по повод продажбата на недвижим имот, намиращ се на ул. „Б“. Брокерът, който работил в агенцията й казал, че са намерили купувачи на недвижим имот, предлаган от агенцията и я помолила да прегледа документите на собственика, защото покупката щяла да бъде извършена с кредит. Брокерът бил М. И. В показанията си посочва, че комисионна по принцип се заплаща при сключване на предварителния договор. Свидетелства, че когато й представили документите за собственост установила, че с. на ответника е собственик на апартамента, а самия ответник имал учредено право на ползване на имота, което било безвъзмездно и пожизнено. Ответникът я уверил, че ще получи необходимите пълномощни от с. си, но искал да е сигурен, че купувачите са сериозни и това наложило изготвянето на разписка „стоп-депозит“, по силата на която агенцията се задължила да спре имота от предлагане срещу определена сума. Тогава се запознала с параметрите по договора. При изготвяне на разписката, парите се дали от купувачите в офиса на агенцията пред нея. Ответникът се подписал с текст „съгласен съм с посочените параметри“, като му било обяснено, че доколкото купувачите следва да получат кредит за закупуване на апартамента, комисион на агенцията ще заплати при сключване на окончателната сделка за покупко-продажба на имота. Това обстоятелство му обяснила в присъствието на брокера М. И. в деня на подписване на разписката за „стоп-депозит“. Сочи, че стандартният комисион, който договаря агенцията при посредничество със сделки е 2% от договорената цена, а в случая била уведомена от брокера М.И., че договореният комисион е в размер на 1000 евро, която сума била надбавена от нея при рекламиране на имота, предвид това, че купувачът искал да получи чисто 50 000 евро. Когато обяснила на ответника, че трябва да плати комисионна, при сключване на покупко-продажбата той се съгласил, като изразил желание да получи цена от 50 000 евро. Ответникът не се снабдил с пълномощно за продажба на апартамента, такова било издадено на името на а. П., като в същото било посочена продажна цена от 50 000 долара. Сочи, че поела ангажимент да защити търсените от ответника 51 000 евро с включен комисион и в тази връзка изготвила договор между него и купувачите, по силата на който той ще се откаже от запазеното си право на ползване срещу определена сума, а именно разликата между уговорените 51 000 евро с включен комисион и дължимите се 50 000 долара на собственика на имота. През цялото време и след сключване на предварителния договор ответникът твърдял, че няма проблем и ще плати от свое име дължимия се комисион. Бил сключен договор за отказ от правото на ползване на ответника. Свидетелства, че набавила 90% от документацията по сделката. Бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, изготвила договора за отказ от право на ползване, като бил сключен окончателен договор за покупко-продажба, на чието сключване присъствала. В показанията си поддържа, че окончателните купувачи на имота били същите хора, които брокерът М.И. намерила.