Решение № 513 от 16.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Варна, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110205388 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Виен консул“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2300568/12.07.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице отрича извършването на вмененото му нарушение и счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закони процесуалните правила. Намира, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че лицето Д. П., във връзка с чието присъствие е съставен акта, не е полагала труд в момента на проверката, а се е настанявала в предоставеното й помещение и е очаквала издаването на медицински документ за постъпване на работа. Въззивното дружество изтъква, че обектът все още не е бил започнал изпълнението на дейността си, което било видно от приложения съкратен отчет на фискалната памет касовия апарат. Обяснява съдържанието на попълнената от П. декларация с тенденциозното поведение на проверяващите и оспорва полагането на труд от страна на лицето. Намира за незаконосъобразен конкретния размер на наложената санкция. Привежда и 1 доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли размерът на санкцията да бъде намален по предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Д. В. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Моли за оставяне на жалбата без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивното дружество разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Въззивното дружество било с основен предмет на дейност: „Хотели и подобни места за настаняване“, като стопанисвало Парк хотел „Бриз“, намиращ се в к.к.“Златни пясъци, общ.Варна. За изпълнението на дейността си дружеството ангажирало по трудов договор работници. Н а 08.06.2023г . то сключило трудов договор с лицето Д. Я. П., по силата на който последн ата приела да изпълнява длъжността „домакин“, с място на работа- посоченият хотел. В трудовия договор била посочена дата на постъпване на работа 08.06.2023г. и на посочената дата П. се явила в обекта и се настанила в предоставеното й за срока на договора помещение. Тъй като хотелът все още се подготвял за приемане на гости, П., заедно с други служители на дружеството, били ангажирани с дейността по почистването и подготовката за откриването на обекта.

По-късно на същата дата, около 13,00ч., от М. О. М.-Ж. и Е. Д. Н.инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Варна, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество, при която било установено наличието на няколко лица в обекта, включително и св.Д. П.. Присъстващите в този момент стояли на 2 една от терасите или около басейна и обяснили, че в момента са в обедна почивка. Св.П. била поканена да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и тя декларирала, че има сключен трудов договор с въззивното дружество и работи от една седмица като домакин. Удостоверила, че получава месечно възнаграждение в размер на 780 лева, както и че работното й време е от 08,00ч. до 17,00ч. с почивен ден- неделя. Свидетелката отразила също, че извършва почистване преди отваряне на хотела, както и че още не е получавала заплата. Малко по-късно в обекта пристигнал св.Н. К. упълномощен представител на дружеството, който обяснил на проверяващите, че трудовите договори на намиращите се там лица все още не са регистрирани. Той показал на инспекторите някои от хотелските стаи и обяснил, че служителите подготвят хотела за работа през активния сезон.

На дружеството било указано да представи за проверка определени документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта на контрол. В хода на извършената документна проверка дружеството представило трудовия договор, сключен със П., както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП-Варна. С л е д запознаване с представените документи проверяващите установили, че уведомлението за сключения трудов договор на лицето е било подадено в ТД на НАП-Варна след проверката- на 08.06.2023г., но в 13,57ч.

Във връзка с тези констатации на 21.06.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Д. П. в процесния хотел, преди да й е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения, че към момента на проверката лицето не е извършвало трудова дейност. Писмени възражения били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган .

Въз основа на съставения акт на 12.07.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на 3 труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите М. О. М.-Ж. и Е. Д. Н., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че П. лично и без да е напътствана е попълнила предоставената й декларация, че хотелът видимо е бил подготвян за работа през сезона, както и че представителят на дружеството по никакъв начин не е отрекъл, че лицата в обекта полагат труд по трудови договор и дори е развел проверяващите в обекта и им е показал с какво точно се занимават служителите в този момент.

Св.Н. е категоричен, че при проверката св.П. е заявила, че участва в подготовката за откриване на хотела, както е участвала и друга година.

Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение са Трудов договор №109/08.06.2023г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, както и попълнената и подписана от Д. П. декларация с посоченото по-горе съдържание.

По делото като свидетели са разпитани и Д. Я. П. и Н. П. К., които твърдят, че първата не се е занимавала с почистване на хотела, а само се е настанявала и е изчаквала регистрацията на трудовия си договор. П. сочи, че е попълнила декларацията под диктовката на проверяващите, които я уверили, че документа е с фиктивно съдържание и е без значение. От своя страна К. отрича да е заявявал на проверяващите, че лицата в обекта работят и подготвят хотела.

Доколкото П. е дългогодишен служител на дружеството, а К. помага при управлението на хотела и следователно не се явяват незаинтересувани и непредубедени свидетели, съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Така съдът приема за недостоверни показанията на св.П., че не е работела в деня на проверката, като кредитира данните от попълнената от лицето декларации. Не могат безкритично да бъдат приети за обективни и твърденията, че същата е попълнила декларацията под преки и конкретни указания на инспекторите.

Проверяващите отричат да са давали подобни указания на П. и не съобщават същата да е имала затруднения с попълването на декларацията. Св. М.-Ж. също така основателно изтъква, че не би могла да знае каква работна заплата е била договорена и кога лицето е започнало да полага труд.

Свидетелите П. и К. твърдят, че са били подведени от проверяващите.

4

Да се приеме за достоверно това твърдение обаче би означавало, че инспекторите са действали крайно злонамерено и тенденциозно. При липсата на някаква облага за проверяващите и предвид зависимостта на свидетелите П. и К. от дружеството съдът не намира основания да кредитира тези твърдения. Напротив, логично и в съответствие със здравия разум е да се приеме, че именно проверяващите дават обективни показания.

Не могат да се подминат без внимание и противоречията в показанията на П. и К. –докато П. твърди, че „шефът“ отишъл да „пуска“ трудовите договори, св.К. заявява, че е отишъл да регистрира касовия апарат, както и че в този момент трудовите договори още не са били сключени, а са подписани същия ден под натиск на проверяващите. Следва да се отбележи, че декларацията е попълнена от П. в 13,00ч., а трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП в 13,57ч. При положение, че св.К. се е намирал извън хотела и се е наложило да му позвънят, за да се върне (което безспорно е отнело известно време), а след пристигането си е разговарял с проверяващите, развеждал ги е из обекта и им е показвал различни стаи в него, трудно би могло да се приеме за достоверно, че за по-малко от час от началото на проверката и докато същата още е продължавала, е било организирано сключването и регистрирането на трудовите договори.

Единственият логичен извод е, че трудовият договор с П. действително е бил сключен по-рано на същата дата, но все още не е бил регистриран в ТД на НАП в момента на проверката. При това положение съдът приема, че показанията на свидетелите П. и Куцаров не са достоверни в достатъчна степен и не разколебават изложената по-горе фактическа обстановка, кореспондираща напълно на фактическите твърдения на наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по 5 труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.