Решение № 2990 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100109215 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. К. Н., с която срещу ЗК „Лев инс“ АД е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Твърди в исковата молба, че на 31.12.2023 г. пострадала при ПТП като пътник на предна дясна седалка в л.а. марка „Ситроен“, модел ,,Ц5“, с peг. № ****, управляван от А.К.Н.. Вина за настъпване на произшествието имал водачът на л.а. „БМВ“, модел „530И“ с рег. № ****, управляван от А. Д. Р..

На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП, който я откарал в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ АД с оплаквания от силни болки в областта на гърдите, по линията на предпазния колан. След проведени изследвания и консултации била диагностицирана с контузия на гръдния кош, закрито счупване на гръдната кост, изразяващо се прекъсване на контура на горната трета на тялото на стернума, и контузия в областта на тазобедрената става.

Приложили консервативна терапия за стабилизиране на състоянието й.

Пострадалата била изписана на 03.01.2024 г., с препоръки за продължаване на лечението в домашни условия, като избягва всякакво физическо натоварване, прием на обезболяващи медикаменти при нужда и посещение на поне два 1 контролни прегледа в рамките на следващия месец. Поради нестихващи болки и ограничени движения в травмираните области, Н. провела още три контролни прегледа в следващия месец и половина. Лекарите предписвали продължаване на режима на покой и прием на медикаменти, като я насочили и към провеждане на физиотерапия.

Ограниченията на подвижността се наблюдавали при определени движения на ръцете и торса. Цялата горна част на тялото на ищцата била засегната от травмата. Изпитвала силни болки в областта на гърдите, особено при дълбоко вдишване, кашляне и смях, както и тежест и напрежение.

Увреждания оставили и видими белези по тялото на Н. - подуване и синини в зоната на гръдната кост. Въпреки стриктното спазване на медицинските препоръки, възстановяването протичало бавно и болезнено.

Продължителното домашно лечение се отразило негативно на професионалните ангажименти на ищцата. Поради непрепоръчително пътуване със самолет пропускала важно за нея служебно пътуване, свързано с кариерното й израстване. Стресът от преживяното произшествие за продължителен период от време й причинявал силно главоболие, което попречило на качественото изпълняване на професионалните й задължения.

Настъпили ограничения в социалната, семейна и професионална ангажираност; изпадала в състояние на тревожност и унилост; имала проблеми със съня.

Към 31.12.2023 г. за управлявания от А. Р. л.а. „БМВ“ с рег. № **** имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

На 19.12.2024 г. предявила претенция пред ЗК „Лев инс“ АД за определяне и изплащане на обезщетение, но ответникът не изпълнил това свое задължение.

Моли ЗК „Лев инс“ АД да бъде осъден да й заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор, в който не оспорва валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а. „БМВ 523И“ с рег. № ****.

Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача А.

Р.. Според ответника, вина за настъпване на инцидента носи водачът на л.а.

2

„Ситроен“, който нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва механизма на произшествието и причинната връзка между инцидента на 31.12.2023 г. и описаните в исковата молба вреди. Счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен.

Евентуално възразява за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата била без поставен обезопасителен колан.

Възразява за началния момент, от който се дължи законна лихва, тъй като ищцата не посочила своя банкова сметка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на 19.12.2024 г., към са приложени констативен протокол и епикриза.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

С определение от 27.11.2025 г. между страните в производството са отделени като безспорни обстоятелствата, че за л.а. „БМВ“, модел „523И“ с ДК № **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 31.12.2023 г. при ответното дружество и че на 19.12.2024 г. пред ЗК „Лев инс“ АД е предявена претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 31.12.2023 г. в 3 размер на 30 000 лева.

Отговорността на ЗК „Лев инс“ АД ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и наличие на причинна връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.

Относно механизма на произшествието е изслушана авто-техническа експертиза. Установява се, че на 31.12.2023 г. около 14,00 ч. в гр. София по дясна пътна лента на бул. „С.ско шосе“ се е движил л.а. „Ситроен Ц5“ в посока от Зоопарка към ул. „Околовръстен път“ със скорост около 47.41 км/ч, управляван от А.К.Н.. На предна дясна седалка се е возила ищцата, с поставен предпазен колан. По това време по ул. „Проф. д-р Иван Странски“ се движил л.а. „БМВ 523И“ от ул. „Проф. К. Попов“ към кръстовището с бул. „С.ско шосе“ и ул. „Проф. Васил Арнаудов“ със скорост около 50.25 км/ч, управляван от А. Д. Р.. Когато л.а. „Ситроен“ се намирал на около 18.40 м преди мястото на удара, л.а. „БМВ“, движейки се по дясна пътна лента на ул. „Проф. д-р Иван Странски“ към ул. „Проф. Васил Арнаудов“, вече пресичал стоплинията, разположена на около 19.50 м вляво от мястото на удара. Водачът на „БМВ“ А. Р. възприел светещата със зелен сигнал на светофара допълнителна секция, но не е съобразил, че е разрешена само маневра завой надясно. Р. продължил направо, а водачът на л.а. „Ситроен“, движейки се на разрешителен за него сигнал на светофара, обективно не е имал достатъчно време да възприеме своевременно приближаващия от ляво на дясно л.а.

„БМВ“ и да реагира. Настъпил удар между двата автомобила. След сложни ротационни движения и допълнителни удари на двата автомобила, те преустановили движението си. Пътникът в л.а. „Ситроен“ Г. Н. получила „коланна травма“ в зоната на гръдната кост.

Според категоричното заключение на вещото лице, причина за настъпване на произшествието е грешно възприемане на сигналите на допълнителната светофарна уредба, довело до неправомерно навлизане от ляво на дясно в траекторията на движещия се според правилата на ЗДвП л.а.

„Ситроен“. Водачът А.Н. е бил поставен в невъзможност за своевременно възприемане на л.а. „БМВ“ и за аварийно спиране с цел предотвратяване на произшествието. Инцидентът е настъпил при управление на превозните средства с допустимите за пътния участък скорости. Само при управление на 4 л.а. „Ситроен“ със скорост 33.58 км/ч и при реакция за аварийно спиране за 1 сек водачът на л.а. „Ситроен“ би имал техническа възможност да предотврати ПТП-то.

След първоначалния удар на л.а. „Ситроен“ с л.а. „БМВ“ тялото ищцата първоначално отхвръкнало напред, но обезопасителният колан задържал торса и таза й. Главата на Н. също се е придвижила напред. Последвалата ротация довела до инерционно натоварване на торса в зоната на диагоналната част на колана и в зоната на гръдната кост. Допълнителен реактивен въртящ момент за л.а. „Ситроен“ с център на ротацията заден ляв калник и задна броня определило рамо на въртене спрямо тялото на ищцата значително по-голямо спрямо тялото на водача А.Н. в посока от дясно на ляво. По този начин силата на притискане от първоначалното инерционно натоварване се увеличила допълнително.

Водачът на л.а. „БМВ“ А. Р. не се е съобразил със светещия червен забранителен сигнал за движение направо, с което е препречил пътя на л.а.

„Ситроен“, който е имал право да премине от дясно на ляво спрямо неговата посока на движение и да пресече кръстовището. Това негово поведение е в нарушение на правилата за движение по пътищата.

При реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на виновния водач за причинените от противоправното деяние вреди на ищцата.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че непосредствено след ПТП на 31.12.2023 г. Г. Н. е била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД, където е приложено консервативно лечение. Не се установени травматични увреди, нито фебрилитет по време на престоя или дихателна недостатъчност. След изписването й на 03.01.2024 г. продължила домашно лечение.

5

При проведен на 23.01.2024 г. преглед се оплаквала от болки в гърдите и рамото, за облекчаване на които приемала обезболяващи. Насочили я към провеждане на физиотерапия. На следващия ден е направено образно изследване, което е показало двустранно разгърнат белодробен паренхим, без нодуларни зА.чвания и консолидационни огнища в паренхима на белите дробове.

На 26.01.2024 г. отново се е явила на преглед с оплаквания от слаби болки в областта на гръдната кост, лява раменна става и плешка. Изпитвала и скованост със затруднени движения в лява раменна става. Обективно са установени болезнени и ограничени движения и слаба, палпаторна болка в областта на лява раменна става, без оток. В областта на стернума също е установена слаба палпаторна болка.

Според амбулаторен лист за извършен преглед на 13.02.2024 г., болките в лява раменна става и плешка са отзвучали, а в областта на гръдната кост са намалели. Сковаността на лява раменна става е отшумяла, като е останала слаба палпаторна болка в областта на стернума.

Според вещото лице д-р С., периодът на възстановяване е отнел два месеца, като през първите двадесет дни болките са били с по-висок интензитет. При проведения на 13.01.2026 г. преглед пострадалата се оплакала от болки в гърдите при дълбоко дишане и кашлица, но обективно не са установени трайни последици от полученото увреждане.

Разпитаният по делото свидетел А.Н., съпруг на ищцата, твърди, че Г. останала в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от 31.12.2023 г. до 02.01.2024 г.

След това лечението й продължило в домашни условия. През това време имала силни болки в гръдния кош, във врата, гърба и лявото рамо, както и охлузвания около поясната област. Придвижвала се по-бавно, с прегърбена походка и не можела да вдига лявата си ръка от раменната става. Ходела на физиотерапия. Около два месеца се възстановявала. През това време изпитвала и психически дискомфорт. Проверявала дали няма кръв при порязко вдишване и издишване. При къпане не можела да се навежда и съпругът й помагал. Той се заел с пазаруването. Един месец след инцидента се върнала на работа, където отново търсела помощ при необходимост от пренасяни на вещи. Дълго време се возела на задната седалка на автомобила. Притеснявала се при други автомобили наоколо. Въпреки че се възстановила физически, все 6 още изпитвала страх, когато на пътя има и други автомобили.