Решение № 130 от 17.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20242100200519 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 32 ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по повод постъпило в съда Удостоверение по см. на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено на 20.09.2023 г. и влязло в сила на 01.11.2023 г., издадено от несъдебен орган на издаващата държава – Служба „Контрол, Инфраструктура, Транспорт“ към Полицейско управление – Амстердам, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин Д. М. Н., роден на *** г., е наложена финансова санкция в размер на 120 (сто и шестдесет) евро.

В съдебно заседание засегнатото лице Д. Н., нередовно призован, не се явява. Не е намерен на адреса, посочен в Удостоверението, нито на регистрираните негов постоянен и настоящ адрес. Видно от справка, издадена от ОД на МВР – Бургас, сектор „КАПО“, засегнатото лице Д. М. е напуснал територията на Република България на 20.06.2022 г. през ГКПП Аерогара София и няма данни за завръщането му в страната след тази дата.

Служебният защитник изразява становище, че не са налице условията за признаване решението за налагане на финансова санкция, тъй като не били налице изискванията по чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС – доказателствата по делото не доказвали фактическа връзка на лицето с територията на Република 1

България от 20 юни 2022 година.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.

Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебния орган от Кралство Нидерландия по отношение на българския гражданин.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди становищата на страните и анализира заедно и поотделно събраните по делото доказателства, изведе следните фактически и правни изводи:

Засегнатото лице Д. М. Н., ЕГН ********** е роден на *** г. и е с обявени постоянен и настоящ адрес в гр. ***, кв. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *.

С Решение от 20.09.2023 г., постановено по дело № CJIB 4062 5422 5111 5826 от несъдебен орган на издаващата държава – Служба „Контрол, Инфраструктура, Транспорт“ към Полицейско управление – Амстердам, Кралство Нидерландия, на българския гражданин Д. М. Н., роден на *** г., е наложена финансова санкция – административно наказание глоба в размер на 120 евро, затова, че на 23.07.2022 г. в 07:09 ч., на магистрала А10 в района на Амстердам, Ringweg-Noord, Кралство Нидерландия, е използвал автомагистралата по друг начин, освен чрез моторно превозно средство, което може да се движи със скорост над 60 км/ч., с което е нарушил чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон.

Решението е влязло в сила на 01.11.2023 г.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Доколкото извършеното от Д. Н. деяние, нарушава конкретни разпоредби от нормативен акт, действащ в Кралство Нидерландия, а именно цитирания в удостоверението „Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата“, налице е хипотезата на чл. 30 ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, следователно настоящият съд не следва да извършва проверка за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението.

Неоснователно е възражението на служебния защитник относно липсата на основанията, посочени в чл. 30, ал.3 от НПК. Следва да се приеме, че засегнатото лице Д. Н. има местоживеене на територията на Република България, доколкото има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. ***, и липсват данни адресната регистрация на същия понастоящем да е прекратена.

Следователно налице е хипотезата на чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението, станало основание за образуване на настоящото дело, 2 съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС, като настоящият съдебен състав не установи наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС като основание за отказ от признаване и изпълнение на решението.

Паричната санкция, наложена на Н. с решението на несъдебния орган в Кралство Нидерландия, е определена в евро, поради което и съгласно чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИОАКОРНФС следва да се определи равностойността на същата в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за финансова санкция. Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото, като официалния курс на лева към еврото е 1,95583 лева, следователно официалния фиксиран курс на БНБ за 1 евро към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция – 20.09.2023 г. е 1,95583 лева. Следователно равностойността на финансовата санкция от 120 евро в български лева е 234,70 лв. (двеста тридесет и четири лева и седемдесет ст.).

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 32, ал.1, вр. чл.

16 ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение по дело № 4062 5422 5111 5826, постановено на 20.09.2023 г. от несъдебен орган в издаващата държава – Служба „Контрол, Инфраструктура, Транспорт“ към Полицейско управление – Амстердам, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 01.11.2023 г., с което на българския гражданин Д. М. Н., ЕГН **********, роден на *** г. и с обявени постоянен и настоящ адрес в гр. ***, кв. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. ***, е наложена финансова санкция в размер на 120 евро, с осъждане за извършено правонарушение по чл. 2 от действащия в Кралство Нидерландия Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 234,70 лв. (двеста тридесет и четири лева и седемдесет ст.) и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Бургас в 7дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3