Решение № 257 от 11.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Мая Цонева

Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200414 по описа за 2023 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново и касационна жалба, подадена от адв. И., защитник на подсъдимия С. А., срещу решение №27 от 27.02.2023 г., постановено по внохд №327/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

В протеста се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с незаконосъобразното произнасяне на апелативния съд, който е изменил първоинстанционната присъда в едната й част- досежно престъплението по чл.354а от НК, като е увеличил наложеното наказание за него, а в другата й част, касаеща престъплението по чл.131 от НК, я е отменил и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане, поради което едновременно е упражнил правомощията по чл.334 т.1 и по чл.334 т.3 от НПК, което е недопустимо. Според прокурора, след като съдът е намерил, че не е била ясна волята на първата инстанция досежно наказанието по обвинението по чл.131 от НК, е следвало да отмени изцяло присъдата и да върне делото за ново разглеждане, защото частичната отмяна- в едната част и изменението в другата, води на практика до разделяне на наказателното производство, с каквито правомощия съдът не разполага. На следващо място се твърди ,че определеното от апелативната инстанция наказание за престъплението по чл.354а от НК е явно несправедливо, тъй като съдът не е 1 обсъдил доводите, че за личността на дееца може да се съди и по обективните му действия, свързани с осъществяване на престъплението, а освен това не е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство и че поведението му при намесата на полицейските служители разкрива признаците на „съпротива на орган на власт“ и доколкото такова престъпление не е било инкриминирано /по чл.270 ал.1 от НК/, няма пречка да се вземе предвид при индивидуализация на наказанието. Наред с това, в протеста се посочва, че мотивите на въззивния съд досежно преценката на обществената опасност на дееца са противоречиви, поради което е налице касационното основание по чл.348 ал.3 т.2 от НПК- липса на мотиви. Прави се искане за отмяна на решението на Великотърновски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, в посока необоснованото му завишаване. Оспорва се приетото от апелативния съд отегчаващо отговорността обстоятелство- стойността на наркотичните вещества, както и изводите му за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и висока степен на обществена опасност на дееца. Същевременно се твърди, че контролираният съд неправилно е отхвърлил доводите на защитата за наличие на допълнителни смекчаващи отговорността фактори- направеното самопризнание от подсъдимия още на досъдебното производство, младата му възраст, продължителния период на наказателното производство. Наред с това се посочва, че мотивите на съда не дават отговор как и по какъв начин ще се постигнат целите наказанието, като липсва задоволително обяснение защо наказанието глоба е определено към минимума предвиден в закона за това престъпление, а наказанието лишаване от свобода в горната граница.

Моли се да бъде изменено атакуваното съдебно решение, като бъде намален размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на С. А., в предвидения от закона минимум.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания касационен протест по изложените в него съображения и с направеното искане. Приема жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Защитникът на подсъдимия С. А.- адв.И. също поддържа, подадената от тях касационна жалба и оспорва протеста на прокуратурата. Изразява съгласие с приетото от въззивната инстанция, че по отношение на престъплението по чл.131 от НК, делото следва да се върне за ново разглеждане и то дори във фазата на досъдебното производство. Все във връзка с това обвинение излага конкретни съображения досежно допуснати нарушения от полицейските служители на Инструкция №8121 З-464/2014 г. на Министъра на вътрешните работи, както и поставя въпроса дали телесните повреди не са нанесени по непредпазливост. Относно наложеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл.354а от НК, защитникът се придържа към релевираните в жалбата аргументи за неговата явна несправедливост. Моли за постановяване на съдебен акт в тази насока.

Чрез защитника си, подсъдимият С. А. представя молба, която моли да 2 бъде съобразена при постановяване на решението на върховната инстанция. В молбата се описват фактическите обстоятелства по случая, посочва се, че никога не е бил осъждан, изказва се съжаление за извършеното, признава се за виновен. Моли да му бъде наложено минималното наказание, а именно пет години лишаване от свобода, което след прилагане на редукцията, бъде определено на три години и четири месеца.

В последната си дума подсъдимият С. А. изказва отново съжаление за случилото се и моли за по-малка присъда.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест и касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №14 от 31.08.2022 г., постановена по нохд №258/2022 г., подсъдимият С. А. е признат за виновен в това, че на 11.11.2021 г. в /населено място/, на ПП 1-4, км.130, в л.а. „Ауди А6“ с рег.№/рег.№ на МПС/, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно метилендиоксиметам- фетамин /MDMA/ с тегло 200.316 кг. и съдържание на активно действащ компонент 21,1%, на стойност 5 007 775 лв. и хашиш с тегло 88,413 гр. и съдържание на активно действащ компонент ТНС 31,5%, на стойност 795 лв., като наркотичните вещества са в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 във вр.с ал.1 изр.1 пр.4 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и наказание глоба в размер на 30000 лв.

Със същата присъда подсъдимият С. А. е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и същото място причинил леки телесни повреди на полицейски орган, при изпълнение на службата - на Р. В. –лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето и на Ю. Н.- лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като леките телесни повреди са причинени на повече от едно лице –на две лица, поради което и на основание чл.131 ал.2, пр.4 т.3 и т.4 във вр.с ал.1 т.4 пр.3 във вр.с чл.130 ал.1 и ал.2 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С.А. е определено едно общо и най-тежко измежду наложените по-горе наказания, а именно шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 30000 лв.

На основание чл.59 от НК е било зачетено предварителното задържане под стража на подсъдимия.

С присъдата подсъдимият С. А. е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Р. В. и Ю. Н. в размер на по 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на 3 сумите.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а също така е възложил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски, д.т. върху уважения размер на гражданските искове, както и разноските, сторени от гражданските ищци.

По въззивен протест на ОП- гр. Велико Търново /с искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в максимален размер 15 години, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на десет години и увеличаване на наказанието глоба в размер на 100000 лв./ и въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №327/2022 г., приключило с решение №27 от 27.02.2023 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия С. А. за престъплението по чл.354а ал.2 от НК, като е увеличено същото от девет на дванадесет години лишаване от свобода и на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирано на осем години лишаване от свобода. Със същото решение, първоинстанционната присъда е била отменена в частта, в която подсъдимия А. е бил признат за виновен по чл.131 ал.2 от НК и е определено общо наказание на основание чл.23 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част, досежно направените разноски от гражданските ищци, държавната такса върху уважените размери на гражданските искове и разноските по делото, свързани с обвинението по чл.131 ал.2 от НК,като в тази част делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място, ВКС намира за необходимо да очертае пределите на касационната си проверка. Съгласно разпоредбата на чл.346 т.1 от НПК, решенията и новите присъди на апелативния съд могат да бъдат обжалвани по касационен ред, с две изключения, едното от които касае съдебните актове по чл.334 т.1 от НПК, т.е хипотезата, когато въззивният съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния такъв. Ето защо по настоящото дело на касационнен контрол подлежи въззивното решение само в изменителната и пътвърдителната му части, т.е относно наказателната отговорност на подсъдимия С. А. за престъпление по чл.354а ал.2 от НК, със всички произтичащи от това последици, в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства и за възложените в тежест на подсъдимия разноски, сторени по делото по това обвинение. В отменителната част- досежно инкриминираното на подсъдимия престъпление по чл.131 ал.2, приложението на чл.23 от НК, гражданско –осъдителната част на първостепенния съдебен акт и разноските, свързани с това обвинение, решението не подлежи на касационна проверка. Друг е въпроса, че такова „разделяне“ на производството е процесуално недопустимо. Когато въззивният съд прецени, че са налице основанията на чл.348 ал.3 от НПК, които не може сам да отстрани и те са отстраними при новото разглеждане на 4 делото от първата инстанция, следва да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане, като е без значение, че двете обвинения са самостоятелни. Този процесуален порок обаче не може да бъде ревизиран от ВКС, доколкото въззивното решение в отменителната част и връщане на делото за ново разглеждане, са извън пределите на касационното обжалване. В този смисъл касационнияг протест касаещ необжалваемата част от въззивния съдебен акт, следва да бъде оставен без разглеждане.

Независимо от това, настоящият съд намира за необходимо да посочи, че при новото разглеждане в отменената част, първостепенният съд при вземане на своите решения, следва да извърши преценка относно приложимостта на принципа „reformatio in pejus“.

По-нататък, в касационния протест и касационната жалба се оспорва размера на наложеното на подсъдимия С. А. наказание лишаване от свобода досежно обвинението по чл.354а ал.2 от НК, като са изложени контратези относно неговата справедливост. Така, прокуратурата иска отмяна на въззивното решение и връщането му на апелативната инстанция за увеличаване на наказанието, като предлага то да бъде определено на 15 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на десет години, а защитата и подсъдимия претендират неговото намаляване на пет години, което след редукцията да бъде определено на три години и четири месеца лишаване от свобода. ВКС приема, че не са налице основания за уважаване на така направените искания.