Решение № 38 от 18.02.2026, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Свиленград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100518 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.37и, ал.11 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр..., ул.

„.......“ № ..., вх. ..., ет. .., ап. .., против Протокол за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с. Михалич, общ. Свиленград, на Комисия, определена със Заповед № РД-07-21 от 14.03.2025 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

Жалбоподателят счита, че с горепосочения Протокол неправилно е определен размера на разпределените му площи от 270.269 дка и че следвало да му бъдат разпределени площи в по-голям размер. В тази връзка излага подробни съображения с твърдения, че оспореният протокол не бил мотивиран и бил издаден в нарушение на материалния закон. Акцентира на това, че притежавал 187 животни, а с протокола не бил получил необходимите площи, съобразени с регистрираните животински единици (ЖЕ), както и че имал биологично сертифицирани площи, което не било съобразено в Протокола и посоченото в т.2 от същия не отговаряло на обективната действителност.

Ответникът – Комисията по чл.37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община Свиленград, назначена със Заповед № № РД-07-21 от 14.03.2025 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата.

Видно от съдържащите се в административната преписка документи, на 12.05.2025 г. Комисия, определена със Заповед № № РД-07-21 от 14.03.2025 г.

1 на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, е съставила обжалвания Протокол за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с.

Михалич, общ. Свиленград, с който е извършено разпределение за стопанската 2025/2026 година на свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд между правоимащите лица

– собственици/ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в землището на с. Михалич, общ. Свиленград, ползвали съответните имоти по договор с изтекъл срок. Видно от решението, на жалбоподателя А. А. А. са разпределени земеделски имоти в землището на с. Михалич, общ. Свиленград, с обща площ 270.997 дка, включващи: 1/. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 38.272 дка, с начин на трайно ползване: пасище; 2/. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 231.997 дка, с начин на трайно ползване: пасище.

С обжалвания протокол е приключила административната процедура по чл.37и от ЗСПЗЗ, започнала с Решение № 529 от 26.02.2025 г. на Общински съвет – Свиленград, с което на основание чл.37и, ал.3 от ЗСПЗЗ са определени списъци със свободните пасища, мери и ливади за общо и индивидуално ползване от общинския поземлен фонд на територията на Община Свиленград. Видно от приложените към решението списъци, наличен е списък на мери и пасища в землището на с. Михалич, общинска собственост, определени за индивидуално ползване. Видно от списъците, в землището на с.

Михалич няма пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд.

С писмо от 28.02.2025 г. списъците са изпратени до Областната дирекция "Земеделие" – гр. Хасково, Общинска служба по земеделие – гр.

Свиленград и Кметовете/ кметските наместници на територията на Община Свиленград – за обявяване и публикуване, както са и публикувани на интернет страницата на Община Свиленград.

На 07.03.2025 г. жалбоподателят А. А. А. е подал заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ, в което е изразил желание да участва в разпределението, като е декларирал, че е собственик на животновъден обект за постоянно отглеждане на пасищни селскостопански животни, регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ с № 6537-001, находящ се в землището на село Михалич, община Свиленград, област Хасково. Декларирал е в заявлението, че отглежда биологично сертифицирани животни и има биологично сертифицирани площи, и че ползва пасища, мери и ливади по договори с изтекъл срок, както следва: ПИ с идентификатор *** с площ 157.901 дка, ПИ с идентификатор *** с площ 37.906 дка, ПИ с идентификатор *** с площ 38.273 дка и ПИ с идентификатор *** с площ 232.007 дка. Към заявлението са представени: Декларация по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ; Сертификат по член 35, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетиране на биологични продукти, със срок на валидност от 27.12.2024 г. до 27.12.2025 г.; Приложени са и справки за видовете и броя пасищни селскостопански животни, отглеждани в животновъдния обект на жалбоподателя, включително справка от Регистъра на животните и животновъдните обекти на БАБХ за наличните 2 животни в животновъдния обект на жалбоподателя към 01.02.2025 г. (справка по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ), от които се установява, че жалбоподателят е регистриран като собственик на обект с № 6537-001 в землището на село Михалич, община Свиленград, област Хасково, в който се отглеждат общо 131,60 животински единици (ЖЕ).

Със Заповед № № РД-07-21 от 14.03.2025 г., при спазване на разпоредбата на чл.37, ал.7 от ЗСПЗЗ, Директорът на Областна дирекция „Земеделие“

–

Хасково е определил комисия, която да извърши разпределянето на земеделските земи за всяко землище на територията на Община Свиленград, включително и за с. Михалич.

На 28.03.2025 г. Комисията е съставила Списък по чл.37и, ал.8, т.2 от ЗСПЗЗ, видно от който жалбоподателят А. А. А. е допуснат до участието в разпределението на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд.

На 11.04.2025 г. Комисията е съставила Констативен протокол по чл.37и, ал.8, т.3 от ЗСПЗЗ за определяне на необходимата площ на лицата, допуснати до участие в разпределението на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с. Михалич, общ.

Свиленград. Видно от този протокол, според броя ЖЕ, притежавани от жалбоподателя, необходимата му площ е определена както следва: 2632.000 дка - определени за ЖЕ от 1 до 7 кат., и 5264.000 дка - определени за ЖЕ от 8 до 10 кат.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че към 01.02.2026 г. жалбоподателят отглежда 131,60 ЖЕ, съгласно справка, издадена от Министерство на земеделието и храните. Видно от заключението, жалбоподателят е заявил 131,60 броя ЖЕ с предназначение на производство месо, при което и съгласно мл.37и, ал.4, изр.2 от ЗСПЗЗ, полагащата му се площ пасища, мери и ливади трябвало да бъде: до 20 дка за 1 ЖЕ в ПИ от 1 до 7 кат или 131,60 х 20 = 2632.000 дка; до 40 дка за 1 ЖЕ в ПИ от 8 до 10 кат или 131,60 х 40 = 5264.000 дка; Т.е. необходимата на жалбоподателя площ е правилно изчислена и определена от Комисията с Протокола по чл.37и, ал.8, т.3 от ЗСПЗЗ от 11.04.2025 г., като при изслушването на вещото лице в съдебно заседание то е потвърдило това, заявавайки категорично, че няма грешка в изчисленията, тъй като бил направил свои изчисления, за да провери дали е коректно изчисленото от Комисията. В заключението е посочено, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.37и, ал.4, изр.2 от ЗСПЗЗ по отношение на изискванията за биологично сертифицирани едри и дребни преживни селскостопански животни. От заключението е видно също, че общата площ на пасища, мери и ливади за разпределение в землището на с. Михалич е 555.483 дка. Посочено е в заключението, че от съседните общини Тополовград, Любимец и Харманли са уведомили писмено Община Свиленград, че не разполагат със свободни пасища, мери и ливади в землищата на тези общини. Посочено е, че общата площ на полагащите са пасища, мери и ливади за всички одобрени лица в землището на с. Михалич е 4439.000 дка – за ЖЕ от 1 до 7 кат. или 8878.000 – за ЖЕ от 8 до 10 кат. Според вещото лице, поради наличие на недостиг на 3 пасища, мери и ливади за разпределение ( общо 555.483 дка) Комисията правилно е определила в т.1 от обжалвания Протокол коефициент на редукция (намаление) в размер на 9.240, съгласно чл.104г, ал.7 от ППЗСПЗЗ, и го е приложила спрямо опроделените необходими площи.

Видно от съдържащите се в преписката документи, обжалваният Протокол за разпределение, съставен на 12.05.2025г., на 16.05.2025г. е публикуван на интернет страницата на Областната дирекция "Земеделие" и на общината и е поставен на видно място съответното кметство и в Областната дирекция "Земеделие", съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, вр. чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.37и, ал.11 от ЗСПЗЗ протоколът за разпределение на имотите по ал.10 може да се обжалва по отношение площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Тъй като обжалваният Протокол е бил обявен на 16.05.2025 г., оттогава е започнал да тече законоустановения 14дневен срок за обжалване. Жалбата е депозирана в Общинска администрация – Свиленград на дата 22.05.2025 г., т.е. в срока за обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваният протокол от 12.05.2025 г. и предхождащите го такива, съставени от Комисия по чл.37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ , обективира процедура по разпределение на пасища, мери и ливади по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ.

Процедурата по чл.37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл.98 - 100 от ППЗСПЗЗ е специална.

Съгласно чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от същия закон. Земите, подлежащи на разпределение по този ред, се определят с решение на Общинския съвет (чл.37и, ал.3 ЗСПЗЗ).

По аргумент от разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, критериите, по които се извършва самото разпределение са: наличие на регистриран животновъден обект в землището на населено място от съответната община; брой и вид на регистрираните пасищни селскостопански животни; притежаваните и/или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади; максимална допустима площ за 1 животинска единица (ЖЕ), съгласно категорията на имота и вида на отглежданите животни. Във връзка с последното е нужно да се има предвид, че се допуска предоставяне на не повече от 15 дка за 1 ЖЕ досежно имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 ЖЕ при имотите от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, какъвто е жалбоподателят, се разпределят до 20 дка за 1 ЖЕ в имоти 4 от първа до седма категория и до 40 дка за 1 ЖЕ в имоти от осма до десета категория. Лицата, които желаят да участват в разпределението на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд подават заявление по образец до Кмета на Общината в срок до 10 март на съответната година, към което прилагат документите, определени в ППЗСПЗЗ. След като приключи приемането на заявленията, Комисията, назначена от Кмета на Общината, определя необходимата за всеки кандидат площ, съобразявайки горепосочените критерии по ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ, и разпределя имотите за всяко землище. Следва да се има предвид, че след като комисията съставя протокол за разпределение на ползването, няма как да не се съдържат мотиви, досежно начина на разпределение на площите, включително и в съседни землища и до достигане на нормата на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Проследявайки задълбочено спазена ли е описаната по-горе процедура по чл.37и от ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав достигна до правния извод, че обжалваният акт е законосъобразен. На първо място, съдът не споделя довода на жалбоподателя, че акта не бил мотивиран. Допустимо е мотивите на един административен акт да се съдържат в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. Според правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В настоящият случай такова липсва. Спазено е изискването за съдържание на акта, регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 АПК, като административният акт съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта. Конкретните фактически основания за извършеното разпределение са съответни на материалноправната разпоредба на чл.37и, ал.