Решение № 7362 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7362 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110166984 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. В. Д. срещу ....., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2556,46 евро (5000 лева) – предявена като частичен иск от общ размер на вземането на сумата от 7669,38 евро (15000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания), получени в резултат от травматични увреждания от подхлъзване и падане на 28.11.2023 г. върху непочистена и неподдържана заледена общинска улица, ведно със законна лихва от момента на деликта – 28.11.2023 г. (съгласно молба от 05.08.2025 г.) до изплащане на вземането.

С протоколно определение от 20.02.2026 г., по молба на ищцата от 20.02.2026г., представена в открито съдебно заседание от същата дата, на основание чл. 214 ГПК, съдът е допуснал изменение на иска, чрез неговото увеличаване, като същият да се счита предявен вместо частичен от 2556,46 евро (5000 лева) - частично предявен от общ размер на вземането от сумата от 7669,38 евро (15000 лева), да се счита предявен в размер на 10000 лева, или сумата в размер на 5112,92 евро - частично предявен от общ размер на вземането от сумата от 7669,38 евро (15000 лева), ведно със законната лихва от деликта до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 28.11.2023 г., около 08:16 ч., се е подхлъзнала и паднала по гръб пред ..... до хотел ........ на ........, докато отивала на работа по обичайния си път. Сочи, че при падането инстинктивно се извъртяла и подпряла на лявата си ръка, като усетила как ръката „изхрущява“ и веднага започнала да се подува и да седи в неприсъща усукана позиция.

Твърди, че инцидентът се дължал на непочистена и неподдържана заледена общинска улица.

Посочва, че трето лице - ......... й е помогнала да се изправи, заедно с няколко случайно минаващи хора. Същата завела ищцата до работното й място, откъдето веднага е била изпратена с такси до „.......... ........, където с било констатирано, че ищцата е със счупване на долния край на лъчевата кост, установено с извършена рентгенография на лява гривнена става, поради което се наложило оперативно лечение. Посочва, че според общото заключение на медицинските специалисти ръката й нямало да се възстанови напълно в цялата си функционалност, като съществувало риск с времето да бъде прищипан нерв, което 1 да доведе до постоянна болка или неотложна оперативна намеса. Твърди, че в резултат на травмата е получила усложнения, а именно синдром на „Зудек“, а именно ръката била подута, гореща и с променен цвят, като повечето движения били ограничени и било непосилно да си доближава дланта и да свива пръстите си, сухожилията били обтегнати и изпитвала непрестанна, мъчителна и денонощна болка. Навежда, че поради претърпения инцидент близките й се принудили да й помагат с ежедневните задачи, тъй като тя не можела да се справя сама, което допълнително засилило изпитвания от нея ежедневен дискомфорт, придружен от непрестанни болки. Посочва, че е ползвала болничен за временна нетрудоспособност в продължение на почти три месеца (от 28.11.2023 г. до 26.02.2024 г. включително). Поддържа, че НОИ е приел, че процесната злополука е трудова такава по чл.

55, ал. 2 от КСО, доколкото същата е станала при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място. Навежда, че изложеното от нея се установявало от съдебномедицинско удостоверение, видно от което ищцата е получила закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост и деформация на лявата предмишница в същата област, което й е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник, поради което се наложило закрито наместване, гипсова имобилизация и отбременяване на ръката (видно от медицинско удостоверение от ЦЕЛК към МВР), като счупването е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, което според ищцата съответствало на квалификацията за средна телесна повреда. Твърди, че на 29.03.2024 г. е отправила покана до ответника за заплащане на дължимото обезщетение, но плащане не последвало. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по допустимост по аргумент, че доколкото ищцата е поискала обезщетение за трудова злополука не може да бъде обезщетена два пъти за едни и същи вреди. По същество оспорва иска по основание и размер по аргументи, че мястото, за което се твърди, че е настъпил процесният инцидент не било уточнено, поради което не можело да се ангажира отговорността на ответника. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не била положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение. В условията на евентуалност счита, че иска е необосновано завишен и трябва да бъде намален поради прекомерност. прави се възражение за приспадане при условията на евентуалност на заплатено обезщетение от НОИ.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:

От приетата по делото като писмени доказателства медицинска документация и от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на падане от собствен ръст, на 28.11.23 г. ищцата е получила закрито счупване на далечния (дистален, към китката) край на лявата лъчева кост на лява предраменница с дорзална (с извиване на ръката назад) деформация на лявата предмишница в киткова област. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза посочва, че причиненото увреждане се отнасяло към критериите на медико-биологичния признак като трайно такова и затрудняващо движението на горния ляв крайник. Експертът сочи, че травмата много добре може да се обясни по време и начин съобщени в искова молба, тоест с падане върху дланта на ръката и извиването и от удара назад и нагоре, като лечението се състояло в наместване на костните фрагменти под локална упойка и последващо обездвижване на китката в гипсова шина. В експертизата се посочва, че в лечението се извършило чрез наместване на костните фрагменти под локална упойка и последващо обездвижване на китката в гипсова шина, като имобилизация на крайника се налагало за период от около 3 - 4 седмици, а след свалянето на гипса се правят упражнения за възстановяване на движенията и силата в ръката. Сочи се, че няколко седмици след травмата се появява оток, лека цианоза, болка в пръстите особено при раздвижване, затопляне на кожата, като при по-нататъшно развитие след острия стадий клиничните явления се задълбочават, болката се увеличава, кожата става гладка, влажна, 2 лъскава и бледоцианотична. Според вещото лице травмата е била съпроводена с болки налагащи медикаментозно обезболяване и е била съпроводена с нарушена функция на лява ръка за посочения период от време, като било напълно възможно болки и ограничения на движенията на ръката да е имало и след изтичане на 4 месеца от травмата, а по-слаби болки при натоварване на ръката и резки промени във времето биха могли да се наблюдават дори с години.

При преценка по реда на чл. 202 от ГПК, съдът възприема заключението на съдебномедицинката експертиза като обективно, пълно и компетентно дадено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал.

С отговора на исковата молба като писмени доказателства са представени ежедневни констативни протоколи и писмо на Столичен инспекторат от 14.04.2025 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства за установяване на механизма на злополуката, чрез разпит на свидетеля очевидец ....... – колега на ищцата. Последната сочи в показанията си, че на 28.11.2023 г., отивайки на работа в посока към сградата на ........, видяла как ищцата, вървейки по тротоара, в крайна част на бордюра, тъй като било заледено, се подхлъзва и пада настрани върху ръката си. Свидетелства, че процесният инцидент се случил малко след вход на казино и преди вход на ресторант, намиращи се в този район, като това време било мрачно и заледено, тъй като предходните дни е валяло сняг.

За установяване търпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля ...... – приятелка на ищцата. От показанията на същата се установява, че вследствие на процесния инцидент ръката на ищцата била гипсирана и надута, поради което същата не можела да се обслужва в ежедневните си хигиенни навици, а именно да се мие, да се къпе и затова в продължение на месец свидетелката й помагала за всичко, включително да пазарува и готви. Свидетелства, че ищцата изпитвала силни болки, била разстроена и не можела да спи нормално, като болките продължили и след свалянето на гипса и по време на рехабилитационните процедури.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са последователни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ и описват състоянието на ищцата след падането.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и/или неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или служители, на които са възложили работа.

За да бъде уважен иск за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, ищцата следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на работници, респективно служители на ответника (изразено чрез действие или бездействия), настъпили вреди и причинна връзка между тях. По арг. на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на задълженията и да обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за съпричиняване.

3

По делото се установи, че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. София, като на сочената в исковата молба дата – 28.11.2023 г., докато отивала на работа по обичайния си път, ищцата се е подхлъзнала и паднала по гръб пред ..... до хотел ........ на ........, вследствие на което получава травматични увреждания – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. От доказателствата по делото се безспорно се установи, че са налице причинени неимуществени вреда на ищцата.

Настоящият съдебен състав намира, че механизмът за злополуката се установи посредством събраните в производството гласни доказателствени средства, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза.

Безспорно се установява, че бездействието на ..... се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да заплати на пострадалата обезщетение за причинената й със своето бездействие вреда.

Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи при условията на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗП.