Определение № 1160 от 09.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900519 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от В. Ц. Д., като съдружник и управител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД, ЕИК: 130399595, действаща чрез пълномощника си адв. Десислава Костова, срещу „ПЕТРИЧ КОБРА“ ЕООД, ЕИК: 205760678, с която са предявени искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 60 от 28. 11. 2022 г. по ВАД № 22017/2022 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, с което „АВТОСТЪКЛА“ ООД е осъдено да заплати на „ПЕТРИЧ КОБРА“ ЕООД сумата 120000 лв. въз основа на договор за търговско представителство – район Силистра от 29. 08. 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума и сумата 1600 лв. разноски в арбитражното производство.

В исковата молба се излага, че подалата я В. Ц. Д. е съдружник и управител в „АВТОСТЪКЛА“ ООД, като притежава 50 % от капитала на дружеството, а останалите 50 % се притежават от другия съдружник и управител М.Ф.Й..

До 15.10.2020 г., когато е взето решение на общото събрание на съдружниците /ОСС/ дружеството да се представлява само заедно от двамата управители – обстоятелство, вписано в търговския регистър на 23.10.2020 г., дружеството се представлявало от двамата управители заедно и поотделно.

Съпрузите на Д. и Й. също участвали в дейността на дружеството, като след смъртта на съпруга на Д., Й. и нейният съпруг Г.Й., също служител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД, започнали да не уведомяват Д. за важни обстоятелства, свързани с дейността на дружеството.

С цел заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави Й., в качеството си на управител на „АВТОСТЪКЛА“ ООД упълномощила с пълномощно с едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието от 1

13.10.2020 г. – само два дни преди решението на ОСС от 15.10. с.г. за съвместно представителство на дружеството от двамата управители, съпруга си Г.Й. да представлява дружеството, като същият, въз основа на това пълномощно неправомерно твърди, че е търговски пълномощник на последното. Твърди се, че пълномощното е нищожно, като дадено при заобикаляне на закона, взетото решение дружеството да се представлява само от двамата управители и при накърняване на добрите нрави, доколкото е дадено недобросъвестно и в разрез с общоприетите норми за справедливост, морал и етика, без Д. да е уведомена и да е давала съгласието си за това. В нарушение изискванията на Търговския закон нямало и договор между Йотов и дружеството по чл. 27 от с.з. във връзка с дейността му като търговски пълномощник.

По-натам в исковата молба подробно се описват увреждащи според Д. сделки и действия, извършени от Мая Й., като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, и съпруга й Г.Й., представящ се като търговски пълномощник на дружеството, които без знанието и съгласието на Д. и „Автостъкла“ ООД учредили „АВТОСТЪКЛА КОБРА“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е „МГ 86 ГРУП“ ООД, в което Мая Й. е управител и съдружник, а за управител на „АВТОСТЪКЛА КОБРА“ ЕООД е назначен съпругът й и служител в „Автостъкла“ ООД Г.Й.. Твърди се, че по този начин двамата започнали да осъществяват конкурентна на „Автостъкла“ ООД дейност, като без съгласие на дружеството и в разрез с добросъвестната търговска практика, започнали и да използват без основание търговските обекти, служителите и активите на „Автостъкла“ ООД, в каквато насока понатам в исковата молба се излага подробно описание на конкретни обстоятелства, в резултат на които се твърди, че е постановено и атакуваното в настоящото производство арбитражно решение.

Описват се също подробно волеизявления на Д. за оспорване и противопоставяне на описаните действия и сделки, извършвани от Мая и Г.Й.и, които волеизявления са обективирани и довеждани до знанието им, както и до това на служители на „Автостъкла“ ООД, включително чрез нотариални покани и електронна кореспонденция. Вследствие изложеното и препятстването достъпа на Д. до служебните помещения на дружеството, Д. с решение по протокол от 07.12.2022 г. изключила Й. като съдружник в „Автостъкла“ ООД и я освободила като управител на дружеството, но това било оспорено пред компетентния съд с искове по чл. 74 от ТЗ.

Твърди се правен интерес за Д. от предявяване на иска, като се сочи, че с нотариална покана Д. е поканила Й., като представляващи заедно „Автостъкла“ ООД, да предявят иск за отмяна на атакуваното арбитражно решение. Предвид факта обаче, че Й. не само бездейства, но и отказва да се предяви процесния иск от името на „Автостъкла“ ООД, за Д., като съдружник в дружеството, възниква правен интерес от предявяването на иска.

Твърди се, че сключените от Йотови от името на „Автостъкла“ ООД и в нарушение на добросъвестността, морала и добрите търговски практики, 2 изцяло симулативни и други договори, пряко рефлектират върху имуществените права на Д. като съдружник /право на дивидент, на дружествен дял при напускане/изключване и ликвидационен дял/.

Сочи се интерес на Д. от предявяване на иска, произтичащ както от необходимостта от защитата на имуществените права на „Автостъкла“ ООД, така и от защитата на интересите й на съдружник в дружеството, притежаващ половината от капитала му, в какъвто смисъл се цитира практика на ВКС, обосноваваща достатъчност и на евентуален интерес от воденето на иска, а не само на непосредствен такъв.

Досежно съдържанието на чл. 47 от ЗМТА, легитимиращ само страната в арбитражното производство да предяви иск, като процесния, се изтъква невъзможността исковата молба да се подпише заедно от двамата управители с цел защита правата на „Автостъкла“ ООД, при което се твърди, че Д. има правен интерес да предяви иска, доколкото като съдружник с 50 % от капитала е изцяло ограничена в правото си на защита от закона, което е в пряко противоречие с основните права на всеки гражданин, а отмяната на процесното арбитражно решение би била и в интерес на дружеството.

Излага се, че процесуалната легитимация на Д. за предявяване на иска в качеството на един от управителите на „Автостъкла“ ООД следва да се счита за обоснована, независимо от начина на представляване на дружеството – само заедно от двамата управители, с оглед противоречивите интереси на страните и прогласеното от закона право на защита на всеки субект, поради което се сочи, че предявеният иск е допустим.

Формулира се алтернативно искане в случай, че съдът прецени, че е необходимо съгласието и на управителя Й. за завеждането на иска, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение, на т.д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав с предмет законосъобразността на изключването от страна на Д., на Й. като съдружник в „Автостъкла“ ООД, и освобождаването й като управител на същото. Като допълнителен аргумент в тази насока се сочи и императивно установения в ЗМТА срок за завеждането на искове, като настоящия.

По основателността на исковете се релевира липса на арбитражно споразумение в договора, по който „Автостъкла“ ООД е осъдено да заплати сумите по атакуваното арбитражно решение, ненадлежно уведомяване на дружеството за арбитражното производство и ненадлежното му представляване в същото, противоречие на образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура, на разпоредбите на ЗМТА, и неприлагане в случая на разпоредби на същия закон.

Иска се постановяването на решение за прогласяване нищожността, респ. – за отмяната на атакуваното арбитражно решение.

Заявява се искане В. Д. да бъде освободена от внасянето на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като 3 материално затруднена, в уверение на което се представя декларация.

С разпореждане по делото от 27.04.2023 г., исковата молба е оставена без движение за изрично уточняване от страна на Д., от чие име и за чия сметка води делото – от свое име и за своя сметка, като физическо лице, и в какво качество спрямо арбитражното производство, или от името и за сметка на „Автостъкла“ ООД, по отношение на което сочи, че е съдружник в него и е негов управител.

В изпълнение на указанията на съда В. Ц. Д., действаща чрез процесуален представител адвокат Десислава Костова, е депозирала молба с вх.№ 5874/25.05.2023 г., в която изрично заявява, че подадената искова молба е от В. Д. от нейно име /с което й качество – на физическо лице, се обосновава и формулираното искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК/, с цел защита правата и законните интереси на „Автостъкла“ ООД, и нейните собствени права, като съдружник и управител. Настоява се, че въпреки съдържанието на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК и В. Д. е „страна“ по смисъла на същата, доколкото пряко интересите са свързани с тези на „Автостъкла“ ООД, същата разпоредба следвало да се прилага в унисон с разпоредбите на Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС, Конвенцията/, предвид прякото им действие в българското законодателство, в какъвто смисъл се цитира решение № 97 от 21.12.2020 г. по н.д. № 336/2020 г. на ВКС, Трето н.о. Цитират се приложими принципи от практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и практика на същия съд в уверение, според ищцата, на приложимостта им по делото.

Постъпила е последваща молба по делото – вх. № 3092/20.02.2024 г., в която в относимата към предмета на настоящото производство част, се възпроизвеждат част от изложените в исковата молба и предходно постъпилата такава от 25.05.2023 г., твърдения в обосноваване допустимостта на исковете така, както са предявени от В. Д.. Отново се излага, че няма как да се очаква с оглед конкретните обстоятелства по делото другият съдружник и управител Й., да подпише исковата молба или да упълномощи/потвърди действията на подалия я, упълномощен от Д. адвокат, което се квалифицира като „изключителни обстоятелства“ по см. на практиката на ЕСПЧ, в обосноваване самостоятелната процесуална легитимация на Д. сама да заведе и води делото, независимо от съвместното представителство на дружеството само заедно с Й..

Заявява се /противно на ясно посоченото в първата по делото уточнителна молба/, че както исковата молба, така и молбата от 25.05.2023 г., са подадени и от името на „Автостъкла“ ООД, чието право за това било упражнено фактически от един от управителите на дружеството, независимо от вписания в ТР начин на представляване, императивно изискващ съвместни действия на двамата управители, като това е така поради „изключителни обстоятелства“ по см. на практиката на ЕСПЧ, и доколкото е ясно, че е невъзможно дружеството да се обърне към 4 институциите чрез органите, създадени съгласно неговия дружествен договор, по смисъла на решението Agrotexim и др. Според молителя това е така, защото единият от управителите и съдружник – Й., отказва да защити интересите на дружеството и съдейства активно за тяхното увреждане, в какъвто смисъл не би могло да се очаква същата да предприеме действия, с които да компрометира собствените си интереси, преследващи цели, увреждащи правата на „Автостъкла“ ООД.

Сочи се, че молителката Д. по подробно изложени по делото съображения, е практически изцяло лишена от стойността на дяловете си в дружеството, което води до ситуация, приравнена на пълно анулиране на дружествените права, както е приел ЕСПЧ по делото Olczak v. Poland, поради което и за целите на защитата на правото на мирно ползване на притежанията по чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, „Автостъкла“ ООД и Д. са активно легитимирани да подадат исковата молба, без да е необходимо подписването им и от другия управител – Й..

Евентуално, в случай че не бъде възприето горното, се иска при условията на чл. 29, ал. 4 от ГПК и предвид противоречието в интересите на двамата управители, т.к. Й. е действителен собственик на ответното по делото дружество, да бъде назначен особен представител за защита правата на „Автостъкла“ ООД при хипотезата на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата, а при условията също на евентуалност и при отчитането на постановеното от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, и при липса, според молителката на основание за прилагане на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, да бъде намалено възнаграждението на особения представител до абсолютен минимум.