Решение № 13506 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13506 гр. С., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110118591 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 97021 от 06.04.2023 г., подадена от името на М. С. Д., ЕГН ********** против „/..../“ ООД, ЕИК /..../, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.

86 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 049/28.10.2020 г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 665,00 лева плюс допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж при същия работодател. Посочва, че на 01.07.2022 г. била извършена промяна по отношение на уговореното между страните по трудовото правоотношение възнаграждание, като същото било уговорено в размер на 710,00 лева.

Поддържам трудовото правоотношение между страните било прекратено на 13.12.2022 г. Поддържа, че в периода 28.10.2020 г. – 13.12.2022 г. е полагал труд при работодателя, като за периода 01.11.2020 г. – 13.12.2022 г. останало незаплатено трудово възнаграждение в общ размер от 8400,00 лева, както следва: за месец ноември 2020 г. – 350 лева; за месец декември 2020 г. – 500 лева; за месец януари 2021 г. – 200 лева; за месец февруари 2021 г. – 400 лева; за месец март 2021 г. – 300 лева; за месец април 2021 г. – 450 лева; за месец 1 май 2021 г. – 150 лева; за месец юни 2021 г. – 300 лева; за месец юли 2021 г. – 500 лева; за месец август – 2021 г. – 200 лева; за месец септември 2021 г. – 250 лева; за месец октомври 2021 г. – 250 лева; за месец ноември 2021 г. – 400 лева; за месец декември 2021 г. – 350 лева; за месец януари 2022 г. – 250 лева; за месец февруари 2022 г. – 400 лева; за месец март 2022 г. – 200 лева; за месец април 2022 г. – 300 лева; за месец май 2022 г. – 400 лева; за месец юни 2022 г. – 350 лева; за месец юли 2022 г. – 250 лева; за месец август – 2022 г. – 450 лева; за месец септември 2022 г. – 300 лева; за месец октомври 2022 г. – 200 лева; за месец ноември 2022 г. – 300 лева; за месец декември 2022 г. – 350 лева. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ответникът работодател е изпаднал в забава по отношение на дължимото трудово възнаграждение, поради което следвало да заплати и обезщетение за забава в размер на 1124,44 лева за периода 30.11.2020 г. – 05.04.2023 г. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 42 дни неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение в размер на 1413,00 лева. Твърди това вземане да е станало изискуемо в деня на прекратяване на трудовия договор – 13.12.2022 г., и предвид факта, че не е изплатено и към настоящия момент, за работодателя възникнало задължение да заплати мораторна лихва върху същото в размер на 45,14 лева за периода 13.12.2022 г. – 05.04.2023 г.

Моли се, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Поддържа се, че дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения са му изплатени в цялост. Посочва се, че за периода на действие на трудовия договор ищецът е ползвал платен годишен отпуск от 40 дни, поради което счита, че и претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение е неоснователна. С оглед неоснователността на главните искове се поддържа становище и за неоснователност на акцесорните искове за лихва за забава върху претендираните главници.

Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че през процесния период /28.10.2020 г. – 06.12.2022 г./ същите са били обвързани от валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, сключен на 28.10.2020 г., по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „склададжия“, както и че през същия период, ищецът е престирал труд, съобразно уговореното между страните.

Единствения спорен между страните въпрос, касаещ претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, е този, дали от страна на работодателя е заплатено дължимото се в полза на ищцата трудово възнаграждение за положения от последната труд при дружеството – работодател през процесния период.

За установяване на обстоятелството, че от страна на работодателя е заплатено дължимото се в полза на ищеца трудово възнаграждение за положения от последния труд при дружеството – работодател през процесния период по делото са представени справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения изх. № 22000233490696/28.02.2023 г. /касаеща изплатените през 2022 г. доходи по трудови правоотношения от дружеството /..../ ООД/; справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения изх. № 22000223477913/28.02.2022 г. /касаеща изплатените през 2021 г.

3 доходи по трудови правоотношения от дружеството /..../ ООД/; справка по чл.

73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения изх. № 22000213450607/01.03.2021 г. /касаеща изплатените през 2020 г. доходи по трудови правоотношения от дружеството /..../ ООД/, както и справки за внесените данъци и осигурителни вноски от дружеството /..../ ООД във връзка с декларирани от дружеството, пред Национална агенция за приходите, доходи по трудови правоотношения, начислени за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за лицето М. С. Д., ЕГН **********. Така посочените по-горе и приобщени към доказателствения материал писмени документи, не представляват доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин заплащането на трудово възнаграждение в полза на ищеца, дължимо за отработеното време при ответното дружество през процесния период. Горепосочените събрани по делото доказателства установяват единствено обстоятелството, че работодателят е декларирал пред НОИ и НАП, че М. С. Д., ЕГН ********** е работил при него през процесния период и че му е начислил трудово възнаграждение в размери, посочени в описаните по-горе документи.

По делото е прието заключение на вещо лице по допуснатата, изготвена и неоспорена от страните в производството съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът намира, че вещото лице по изготвената и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза е отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите, обективирани в заключението. Същото е изготвено от вещото лице при съобразяване с представените и приобщени към доказателствения материал по делото документи, както и след извършена справка в счетоводството на ответника, поради което и съдът намира, че следва да го кредитира напълно. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че при запознаване с приложените по делото доказателства, както и при извършената проверка в счетоводството на ответника, не се съдържат платежни ведомости, фишове и/или извадки от сметки от дневен оборот, които да носят подпис на ищеца. Действително от заключението на вещото лице се установява, че публичните задължения за работодателя по КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ са изпълнени, сумите са отчислени и са преведени към НОИ и съответната териториална дирекция на НАП.

4

Същевременно, обаче, това обстоятелство доказва единствено факта, че от страна на работодателя са изпълнени задълженията му към фиска и са удържани, респективно внесени, дължимите данъци и осигурителни вноски, касаещи работника М. С. Д., ЕГН **********. Същото не представлява пряко доказателство на обстоятелството, че работодателят е изплатил на работника дължимото за престираната работна сила нетно трудово възнаграждение /след удържане и внасяне към НОИ и НАП на дължимите данъци и осигурителни вноски/. Отразяването в счетоводството на ответника, че трудовото възнаграждение, дължимо в полза на ищеца, му е начислено и заплатено за процесния период, настоящият съдебен състав намира, че не може да служи за доказване факта на изплащане на трудовото възнаграждение. Същото представлява отбелязване в счетоводството на ищеца, извършено от самия него и без да са представени каквито и да било доказателства, установяващи факта на плащане на уговореното между страните по трудовото правоотношение възнаграждение, не може да се приеме извод, че работодателят е изпълнил задължението си по процесния трудов договор, а именно да изплати в цялост уговореното между страните по договора трудово възнаграждение, дължимо за процесния период.

Безспорно се установи по делото, че в счетоводството на ответното дружество не се съдържат платежни ведомости, фишове и/или извадки от сметки от дневен оборот, които да носят подпис на ищеца. Не се изложиха твърдения, че такива изобщо съществуват.

От страна на ответника са изложени твърдения, че трудовите възнаграждения на служителите в дружеството са изплащани в брой /“на ръка“/. Дори да се приеме, че това е така /доколкото няма изричен начин на плащане на трудовото възнаграждение, уговорен между страните по процесния трудов договор, както и предвид обстоятелството, че плащането в брой представлява редовен, от нормативна гледна точка, начин на плащане/, то по делото липсват преки доказателства, че дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение за процесния период, действително му е заплатено от работодателя. Не се представят разписки, който да носят подписа на ищеца и да могат да удостоверят получаване на възнаграждението в брой /“на ръка“/; не се представят фишове за дължимото и изплатено на ищеца трудово възнаграждение, касаещи процесния период, който да носят неговия подпис; не се представят ведомости за заплати, удостоверяващи заплащане на 5 трудовото възнаграждение, които да носят подписа на ищеца и да установяват, че действително такова му е заплатено, респективно получено от него.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема извод, че от страна на ответното дружество /чиято е доказателствената тежест/ не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че е заплатило дължимото се в полза на ищеца трудово възнаграждение за положения от последния труд при дружеството – работодател през процесния период.

От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява в производството, че размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.11.2020 г. – 06.12.2022 г. /включително/ е в размер на 17097,11 лева, а дължимият нетен размер, след извършване на удръжки, е в размер на 13266,92 лева.

От обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че през процесния период и по силата на трудов договор № № 049 от 28.10.2020 г., ищецът е полагал труд при ответното дружество, по валидно възникнало между тях трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „продавач-консултант“, като същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебносчетоводна експертиза се установи, че общият размер на неизплатеното брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на 17097,11 лева. От страна на ответника /чиято е доказателствената тежест/ не беше проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че е извършено плащане на дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за процесния период, както и обстоятелства изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания от ищеца размер.