Определение № 2962 от 23.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2962 гр. Бургас, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501747 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е по повод постъпила жалба с вх.№ 4336/14.04.2022г. от длъжника С. К., род.на **********г. в Р. Турция, със съдебен адрес: гр.

Свиленград, ул. „Димитър Благоев“ 4Б, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Антон Георгиев- АК-Хасково против отказ на ДСИ при РС-Бургас да възложи в тежест на взискателя разноскитe, направени от длъжника в размер на 9900лв. за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 586/2023г. по описа на ДСИ при РС-Бургас, обективиран в съобщение с изх. № 14108 от 28.09.2023г. по изп.д. № 586/2023г. по описа на ДСИ при РС-Бургас.

В жалбата се излага, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издадена в полза на взискателя КПКОНПИ- ТП-Пловдив обезпечителна заповед съгласно определение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 7202/2023г. на СГС, с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещия му иск срещу длъжника чрез налагане на запор върху парични средства в размер на 175 4400 евро и 19600 щ.долара. Сочи се, че впоследствие по жалба на длъжника обезпечението е отменено с определение от 19.09.2023г. по ч.гр.д. № 2463/2023г. на Апелативен съд-София. Излага се, че поради отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство, вдигане на наложените запори и възлагане в тежест на взискателя на заплащането на направените от длъжника разноски по изпълнителното дело. Счита,че отказът на съдебния изпълнител да му присъди претендираните разноски за незаконосъобразен, като се позовава на нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя – КПКОНПИ, с които счита жалбата за недопустима, по съображения, че искането на длъжника не попада в хипотезата на чл. 435,ал. 2 от ГПК, тъй като обжалвания отказ на съдебния изпълнител да присъди разноски, направени в обезпечителното в полза на длъжника не е измежду подлежащите на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК действия. По същество излага съображения за неоснователност на жалба с мотив, че в процесуалния закон не е предвидена възможност за присъждане на разноски в обезпечителното производство. Счита, че разноски, направени от жалбоподателя-длъжник за 1 адвокатско възнаграждение по повод подадена молба за прекратяване на изпълнителното производство не представляват разноски по изпълнението. Навежда доводи, че предвидените в нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК изключения водят до освобождаване на длъжника от разноски, а не до пораждане на право за него да иска присъждане на такива в изпълнителното производство. Сочи, че разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на иск подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно изхода от тяхното уважаване или отхвърляне. По гореизложените съображения счита, че претендираните от длъжника разноски не са сред изключенията на чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, поради което същите следва да останат за негова сметка. Предвид това моли съдът да остави жалбата му без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ДСИ Кольо Кръстев при БРС е представил подробни мотиви по подадената жалба, като счита същата за недопустима, тъй като обжалваното действие не е измежду тези, за които съгласно чл. 435, ал. 2от ГПК длъжникът има право на жалба. По същество моли съдът да остави жалбата без уважение по съображенията, изложени във възраженията на взискателя. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, възраженията срещу нея и обясненията на съдебния изпълнител, както и приложените по изпълнителното дело доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 586/2023г. по описа на ДСИ при РС-Бургас е образувано на 26.06.2023г. по молба на КПКОНПИ срещу длъжника С. К. въз основа на представена обезпечителна заповед от 22.06.2023 г., издадена съгласно определение от 22.06.2023г. по ч.гр.д.№ 7202/223 г. по описа на СГС за допускане на обезпечение на бъдещия му иск срещу длъжника чрез налагане на запор върху парични средства в размер на 175 4400 евро и 19600 щ.долара.

С протокол от 29.06.2023г. съдебният изпълнител е извършил описа на запорираните парични средства, след което са предприети действия по уведомяване на длъжника за наложения запор.

На 07.20.2023г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, чрез упълномощения му адвокатски представител, с която е поискал да бъде уведомяван по посочения в молбата съдебен адрес. Към молбата е приложено пълномощно за процесуално представителство на длъжника в изпълнителното производство.

Длъжникът е бил редовно уведомен за наложения запор на 24.07.2023г., видно от приложеното известие за доставяне.

С последваща молба от 27.09.2023г. длъжникът е уведомил съдебният изпълнител,че с определение от 19.09.2023г. по ч.гр.д. № 2463/2023г. на Апелативен съд-София е отменено определение от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 7202/2023г. на СГС, с което е допусната наложената и приведена в изпълнение обезпечителна мярка, като искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение и е обезсилена издадената в полза на взискателя обезпечителна заповед. С оглед отмяната на обезпечението длъжникът е поискал от съдебния изпълнител незабавно да вдигне наложения запор и да възложи в тежест на взискателя направените от длъжника разноски в изпълнителното производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 9900 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата за възлагане в тежест на взискателя разноските в размер на 9900лв., направени от длъжника за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 586/2023г., който отказ е обективиран в съобщение с изх. № 2

14108 от 28.09.2023г. по изп.д. № 586/2023г. по описа на ДСИ при РС-Бургас и е предмет на обжалване в настоящото производство.

Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство при спазване на срока по чл.436, ал.1 от ГПК, но същата е недопустима, по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва само тези действия на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в същата норма, която е императивна и не може да се тълкува разширително. В чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на длъжника е дадено правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който в негова тежест са възложени разноските по изпълнението, в т.ч. и този, с който се определя техният размер. /в т.см. ТР № 3/2015г./ Липсва обаче каквато и да е законова възможност, която да дава право на длъжника да претендира от съдебния изпълнител да възложи в тежест на взискателя на разноските, които сам длъжникът е направил в изпълнителното производство, независимо от развитието и изхода на изпълнителния процес. Такива права длъжникът може да реализира единствено по съдебен ред. Що се касае до изключението, предвидено в нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, същото има за последица единствено освобождаване на длъжника от разноски, а не до пораждане на право за него да иска присъждане на такива в изпълнителното производство.

По гореизложените съображения, тъй като в случая обжалвания акт на съдебният изпълнител не касае разноски по изпълнението, възложени в тежест на длъжника, а представлява отказ за удовлетворяване на молбата на длъжника за възлагане в тежест на взискателя на собствените му разноските, направени в изпълнителното производство, същият не е измежду актовете, даващи право на жалба по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Затова подадената срещу него жалба се явява недопустима, тъй като не попада в нито една от законовите хипотези, при които длъжникът може да обжалва така постановения отказ и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх.№

4336/14.04.2022г. от длъжника С. К., род.на **********г. в Р. Турция, със съдебен адрес: гр.

Свиленград, ул. „Димитър Благоев“ 4Б, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Антон Георгиев- АК-Хасково против отказ на ДСИ при РС-Бургас да възложи в тежест на взискателя разноскитe, направени от длъжника в размер на 9900лв. за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 586/2023г. по описа на ДСИ при РС-Бургас, обективиран в съобщение с изх. № 14108 от 28.09.2023г. по изп.д. № 586/2023г. по описа на ДСИ при РС-Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1747/2023 г. по описа на БОС.

Определението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок считано от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4