Решение № 296 от 10.07.2019, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………………… гр*****, 10.07.2019 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

*****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на ТРИНАДЕСЕТИ ЮНИ, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА

ДИМИТРОВА при секретаря….ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА..……………и в присъствието на прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 292 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 252 от 08.02.2019г., постановено по гр.д. № 854/2018г. *****ски районен съд е осъдил, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, ***“ ЕООД гр*****, да заплати на И.С.П. от с.гр. сумата от 6 119.68 лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на 1366кв. от собствения на ищцата Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр*****, за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане, като иска е отхвърлен за заплащане на обезщетение за ползване на имота над площта от 1366кв.м. и до пълния претендиран размер от

20 000лв., като неоснователен и недоказан.Присъдил е деловодни разноски в полза на ответника в размер на 155.99лв., по компенсация.Решението е постановено с участието на трето лице Община ***** - помагач на страната на ответника.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата И.С.П., чрез пълномощникът и адв. М.К., в частта, с която иска и е отхвърлен. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени в жалбата. Въззивницата моли съда да отмени решението на *****ски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен иска по чл.59 ал.1 ЗЗД в пълен размер. Срещу жалбата е депозиран отговор от насрещната страна, в който е взето становище, че тя е неоснователна. Подадена е въззивна жалба и от ответната страна ***“ЕООД, представлявано от управителя *****, чрез адв. В.И. от ПАК, в частта на решението, с която иска срещу дружеството е уважен. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано на събрания доказателствен материал. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество за отхвърляне на иска изцяло.Съображенията са изложени подробно в жалбата, като основното се базира на възражението, че строителните материали са собственост на община ***** и са складирани в имота от трити лица.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.59 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в полза на ищцата в размер на 20 000лв., за ползване без правно основание на Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр*****, с площ от 3000кв.м. за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на Поземлен имот №9431, находящ се в землището на гр*****, парк „*****, местността „*****“, целия с площ от 3 000 кв.м., който е незастроен. Ответното дружество стопанисва съседен имот, който е общинска собственост. Твърди се, че от месец януари 2014г. служители на ответно дружество са започнали да нанасят в имота на ищцата и да съхраняват там всички свалени от градския площад на ***** мраморни и тротоарни плочки, и да го ползват за паркинг, като по този начин заели целия ѝ имот. Ищцата твърди, че е съобщила на охраната на ответното дружество и на началника на отдел „Финанси“ при община ***** за тези действия. Проведени били и разговори с управителя на ответното дружество. Твърди се, че на 03.11.2015г. била входирана и изрична писмена покана за освобождаване на имота, като в противен случай се претендирало обезщетение за лишаване от правото на ползване. Ищцата твърди, че е била лишена от правото да ползва собствения си имот за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., за което претендира заплащане на обезщетение в размер на 20 000лв.

Ответникът признава, че ползва имот, публична общинска собственост, съседен на процесния, като възразява, че съхраняваните в него плочки са собственост на Община *****.

Твърди също, че границите с имота на ответницата не били обозначени ясно и обстоятелството, че в част от него се намирали чужди движими вещи не било равнозначно на ползване на имота от страна на ответника. Третото лице – помагач Община *****, чрез юрисконсулт *****, е взело становище, че иска е неоснователен.

На ответното дружество, със собственик на капитала община *****, е възложено от кмета на общината *****да складира демонтираните от градския площад плочи в своя имот, който е съседен на имота на ищцата, но заповедта не е съдържала указание къде точно в имота да се складират, още по-малко пък - да се складират в съседен имот.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, а се установява и от приложените в него писмени доказателства, че ищцата И.П. се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба №20, том ХIII, рег.№15299, дело №1425 от 2006г. на нотариус с *****на НК като собственик на поземлен имот №9431, находящ се в землището на гр*****, парк „*****, местност „Стража – Орлово гнездо“, целия от 3000кв.м., с посочени в акта граници. Безспорно е и видно от приложената скица на поземлен имот №15-42417-23.01.2018г., изд. от СГКК-гр*****, че по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри имота е с идентификатор ***, с площ от 2948кв., а намиращите се в него сгради са с идентификатори *** и ***.Безспорно е, че покана за доброволно изпълнение №ТСУ и С-94И-3655-1/03.11.2015г., ищцата е сезирала Община ***** и ответното дружество с оплакване, че от м.януари 2014г. е започнало неоснователно нанасяне и съхранение на свалени от градския площад мраморни и тротоарни плочи, което не било преустановено и след разговори с управителя на ***“.

Със същото изявление е отправила и покана за освобождаване на имота или евентуално сключване на договор за наем по отношение на него.Съгласно писмо, изходящо от управителя на ***“ ЕООД, имота на ищцата не бил ограден и нямал означени граници, което не позволявало ориентиране до къде се простира.

Безспорно е между страните, че намиращия се в съседство с имота на ищцата, поземлен имот с идентификатор *** е публична държавна собственост, съгл.скица №15-153214-14.03.2018г. и Заповед №РД-14-99/05.03.2003г. на Областен управител *****, с която е било отказано отписването му от актовите книги за държавна собственост.Съгласно същата заповед намиращите се в имота сгради са били отписани от актовите книги за държавна собственост по искане на Кмета на Община *****, т.к. са били предоставени на ***“ ЕООД /правоприемник на СП ***“/ с едноличен собственик на капитала Община *****, актувани са като частна общинска собственост и са включени в капитала на ответното дружество, с Акт №32576 от 07.04.2003г.Няма спор, че ответникът ***“ ЕООД ползва въпросния държавен поземлен имот.

Спорно ползвал ли е ответника имота на ищцата през исковия период, дължи ли и в какъв размер обезщетение на ищцата, за ползата от която я е лишил.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното : Основание за присъждане на обезщетение по чл.59 ЗЗД е фактът на лишаване на собственика от ползване на собствения му имот поради това, че се владее от друго лице. Как това лице владее имота – дали реално си служи с него, като го използва по предназначение, или е установил само фактическа власт върху него, е без значение. Задължението за заплащане на обезщетение възниква както в случаите, когато имотът се използва ефективно от ответника, така и когато същият макар и да не го ползва по предназначение упражнява фактическа власт върху него, с което лишава собственика от ползването му. Вследствие поведението на ответника собственикът е лишен от ползването на своята вещ, за което има право на обезщетение за ползите, от които е лишен. Освен факта на лишаване от ползване, за уважаване на иска е необходимо ответникът да го владее или държи без основание, което в случая не е спорно, тъй като не се противопоставя такова твърдение за наличие на правно основание.

*****ския районен съд правилно и обосновано е приел, въз основа на събраните пред тази инстанция доказателства, че с Договор за строителство № BG161PO001/1.4-09/2012/033-S-1, обновяването и модернизацията на Централната пешеходна зона на гр***** през 2014г. е било възложено от Община ***** на ДЗЗД „Обединение „****” – гр.****с Договор от 16.01.2014г. Съгласно писмо №ТСУиС

26-48-19/15.03.2018г, изходящо от Община ***** по договора не са били извършвани дейности от подизпълнители. Съгласно чл.5.(1).17) от договора изпълнителят е следвало да предаде на възложителя годните за повторно влагане демонтирани елементи на настилки, облицовки и градско обзавеждане по определени ред и срок. От приложените в делото протоколи за извозени плочки от настилки ЦГЧ – гр***** до база ***”, съставени през периода от 21.03.2014г. до 29.04.2014г., се установява факта на изпълнение на поетото задължение.От представения Договор от 31.03.2014г., сключен между Община *****, в качеството на възложител и ***” ЕООД, в качеството на изпълнител, се установява, че по силата на същия на ответното дружество е било възложено да извърши услугата сортиране, почистване, палетиране и фолиране на плочи и бордюри, демонтирани от района на Плащад ****”

–*****.

Безспорно е установено, че съгласно Заповед на

Кмета на Община ***** №1657/05.10.2017г. /на л.301 от делото на РС/, е било възложено на нарочно определена комисия да извърши оглед и преброяване на демонтирани плочи от пл. Възраждане и централната пешеходна зона в гр*****, намиращи се на съхранение в база на ***” ЕООД, в парк „**** С Доклад от 16.10.2017г. и Констативен протокол от 17.11.2016г. комисията е отчела, че в базата на ответното дружество са били установени към посочените дати определени количества от мраморни и керамични плочи с различни размери, ъглови бордюри от врачански камък, бетонови цветарници, поставки за пейки, правоъгълни отточни решетки. С Решение

№532/30.03.2017г. на Общински съвет – *****, писмо изходящо от началника на отдел УРОС при Община ***** от 09.11.2017г. и складова разписка №271/23.11.2017г. /на л.304/ се установява, че тези демонтирани при ремонта материали са били остойностени, както и че са били заприходени в баланса на Общината.

От събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите *******и ********-посочени от ищцата и показанията на свидетелите *******-посочени от ответника, се установява, че още преди 2014г. в е започнало складиране на материали в имота на ищцата. Дъщерята на ищцата е сигнализирала администрацията на Община ***** за проблема, от където я насочили към управителя на ***”ЕООД, към онзи момент-св.********.

Последния поел ангажимент да направи необходимото, за да не се допуска складирането на материали в съседния имот, но това не се случило. Разрешаването на възникналия проблем се затруднило от факта, че между процесния имот и имота, ползван от ***“ ЕООД нямало поставена ограда. Двата поземлени имота имали общ портал, през който единствено можело да се влезе в имота на ищцата, а охраната се осъществявала от служител на ***“ЕООД, който не позволявал достъп дори на геодезист за обозначаване на границата между двата съседни имота.Свидетелят ******** установява, че складирането на плочки в имота на ищцата е започнало още през 2014г. По-късно - през 2016г. е ходил да помага на ангажирания от ищцата геодезист, за да постави колчета на границата, когато видял, че по границата са разположени палета с плочи. Този свидетел твърди, че това е продължило до 2018г. и че достъпа до имота е можело да се осъществи само през общия портал, който бил заключен постоянно. Свидетелят ********бивш управител на фирма „********” установява, че през 2014г. демонтирали плочки от площада в града, които след това извозвали до базата на дружеството в парк *****”, като на място му казвали къде да се подреждат/в ляво от портала/, което било съгласувано с управителя на ***” ******** и св.Генов. При всеки курс се записвало колко палета и с какъв вид плочки били извозени, като след това документа се предавал на варненската фирма-изпълнител. ********сочи също, че това извозване на материали продължило близо една година, като в един момент вече нямало място на базата в *****” и складирането продължило на база на дружеството по пътя към ********твърди още, че в ляво от портала на базата в *****” виждал паркирани автомобили, камиони, ремаркета тип „гондоли”.