Решение № 1265 от 03.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Пловдив, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330205887 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-006274/01.09.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Я. З. А., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.10 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 50 лева /25,56 евро/ за нарушение на чл.137Б, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си чрез процесуалния му представител оспорва наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание не се явява, не се и представлява, а с депозирана до съда молба по хода на делото поддържа наведените с жалбата аргументи. Претендира присъждане на разноските по делото в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в депозирано до съда молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено до минимално определения в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет размер. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител. Претендира 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

При извършена проверка от полицейски служители е установено, че на 10.08.2025г. в 21:10 часа в гр.Пловдив на ул.“Кемера“ на кръстовището с бул.

„Цариградско шосе“ извършвайки завой надясно, жалбоподателят е управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, като в автомобила е превозвал дете без система за обезопасяване, в нарушение на изискванията на глава II, раздел XXV от ЗДвП.

За констатираното на място нарушение, на жалбоподателя А. е съставен АУАН Серия GA № 4465369/10.08.2025 г. , като същият подписал АУАН без вписани в него възражения, а такива не били подадени и в законоустановения седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е приета идентична фактическа обстановка като тази изложена в АУАН, с което на жалбоподателят А. на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 50 лева /25,56 евро/ за нарушение на чл.137Б, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, които Съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице.

Правомощията на актосъставителя и на административнонаказващия орган се установяват от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като при издаването на двата акта са спазени и предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Независимо от това, при извършената служебна проверка на административнонаказателната преписка съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на наказателното постановление на процесуално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

От съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е видно, че на 10.08.2025 г. около 21:10 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. “Кемера“ с бул. „Цариградско шосе“, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***, при извършване на десен завой е превозвал дете в нарушение на глава втора, раздел XXV от ЗДвП, без да използва система за обезопасяване. В АУАН и НП е прието, че с това поведение водачът е нарушил разпоредбата на чл. 137б, ал. 1, като деянието е 2 санкционирано на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лева /25,56 евро/.

Съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН , така и наказателното постановление следва да съдържат необходимите фактически и правни обстоятелства, индивидуализиращи нарушението. Описанието следва да бъде достатъчно конкретно и ясно, така че от него да могат да бъдат установени фактическите параметри на деянието, неговата съставомерност и съответната правна квалификация. Това изискване е пряко свързано и с гарантиране правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което следва да може да разбере в какво точно нарушение е обвинено и въз основа на кои факти се ангажира неговата отговорност. В процесния случай тази яснота липсва.

Нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени данни относно ръста и теглото на превозваното дете, нито е посочена датата му на раждане, въз основа на която да може да се установи неговата възраст към момента на нарушението. Липсват каквито и да било данни за физическите характеристики на детето, имащи значение за определяне на приложимите изисквания относно неговото обезопасяване. Тези обстоятелства не са ирелевантни или второстепенни за преценката относно наличието на административно нарушение. Напротив, те са пряко свързани с определянето на приложимия режим при превозването на детето и с възможността да се установи дали конкретното поведение на водача попада в приложното поле на съответната забранителна или задължителна норма.

Приложимите правни норми изискват определяне на режима в зависимост от тези показатели. Съгласно чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП за деца с ръст под 150 сантиметра в МПС от категориите М1, N1, N2 и N3 задължително се използват обезопасителни системи от съответния клас и група по чл. 137б, ал.

1 от ЗДвП (класифицирани в пет групи според теглото от под 10 кг до 36 кг), съобразени с височината и теглото на детето според предписанието на производителя. Същевременно разпоредбата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП въвежда специфични изисквания и забрани в зависимост от това дали превозното средство разполага с обезопасителни системи, както и изисквания относно допустимото разположение на седалките за деца под или над тригодишна възраст и с ръст под 150 см.

Следователно ръстът, теглото и възрастта на детето представляват факти, които имат непосредствено значение за определяне на приложимия законов режим. Без установяването им не може да бъде извършена необходимата преценка дали за конкретното дете е било задължително използването на система за обезопасяване, респективно какви са били изискванията относно нейния вид и начина на превозване.

В този смисъл не е достатъчно в АУАН и наказателното постановление да бъде посочено единствено, че в автомобила е превозвано дете без система за обезопасяване. Самата констатация за липса на такава система не е достатъчна, за да се изведе автоматично съставомерност на деянието, без да са установени и описани фактите, от които произтича конкретното задължение за 3 нейното използване. Поради тези празноти в обвинението е налице съществена неяснота относно съставомерните факти, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и го лишава от възможността да разбере в пълен обем предмета на административнонаказателното обвинение и да организира защитата си срещу него. Същевременно непълнотата препятства и съдебната проверка относно съставомерността на деянието.

Допуснатият порок е от категорията на неотстранимите в съдебната фаза. Съгласно тълкувателната практика на Върховния административен съд (Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС) съдът има правомощие да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение само когато това може да стане въз основа на фактите, надлежно установени и описани от административнонаказващия орган в санкционния акт. Когато в АУАН и НП липсват основни съставомерни факти (като ръст и тегло на детето), съдът не може не може да замества административнонаказващия орган, като тепърва установява и допълва съставомерни обстоятелства, които не са били включени в административнонаказателното обвинение.

Недопустимо е санирането на тези пропуски чрез позоваване на липсата на възражения при съставянето на АУАН, тъй като те не освобождават административнонаказващия орган от задължението му да издаде изцяло законосъобразен акт по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН също е неприложима, доколкото установените нарушения на процесуалните правила не са формални, а засягат съдържанието на самото наказателно постановление и ограничават правото на защита на наказаното лице.

По изложените съображения, Съдът прие да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страната, в чиято полза е изходът на делото. Тя следва да е представила доказателства за сторените разноски по обжалване на наказателното постановление – договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство. По конкретното дело жалбоподателят и процесуалният му представител са представили договор при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата и пълномощно относно ангажиране на адвокатска помощ и представителство във връзка с обжалването на НП. Затова и разноски следва да бъдат присъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно на адв. З. П. В. с личен номер ***, в размер на 400 лв.(с равностойност 204,52 евро), доколкото съдът намира този размер за справедлив с оглед на правната и фактическа сложност на делото и извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа. В този смисъл сумата от 204,52 евро за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив, съгласно изричното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА в полза на адвоката.

Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за 4 прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за неоснователно.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я В А Наказателно постановление

№

25-1030006274/01.09.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Я. З. А., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.10 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева /25,56 евро/ за нарушение на чл.137Б, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат З. П. В. с личен номер *** сумата в размер на 204,52 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 и 3 от ЗА разноски в съдебното производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5