Акт от 30.06.2023, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- 106/2023
- Подписан
- 30.06.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 142 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........... град Шумен, 30.06.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Емилия Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 106 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат Г.К.от АК – гр.Варна, срещу Решение № 58/26.04.2023г., постановено по АНД № 99 по описа за 2023г. на Районен съд – гр.Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
23-0307-000100/21.02.2023г., издадено от Началника на РУ – гр.Нови пазар, с което на С.Р.С. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи, че не е извършил виновно вмененото му нарушение, тъй като не е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, Началник на РУ-гр.Нови пазар при ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която излага доводи за неоснователност на отменителната претенция на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.09.2022 г. в гр.Нови пазар, по ул.Васил Левски, касаторът бил спрян за проверка, докато управлявал лек автомобил "***" с рег.№ ***, който до 22.11.2021г. бил собственост на Д.В.Й., а с договор за покупко-продажба от посочената дата собствеността върху него била прехвърлена на М.И.Т.. При проверката било установено, че МПС не било регистрирано по надлежния ред в Република България, доколкото било със служебно прекратена регистрация, считано от 24.01.2022г., на основание чл.145, ал.15 от ЗДвП – поради това, че след придобиване на собствеността на същия на 22.11.2021г. от М.И.Т., в едномесечен срок от придобиването му последната не е изпълнила задължението си да регистрира настъпилата промяна в собствеността. За описаното нарушение срещу касатора била извършена проверка по преписка ЗМ № 534/2022г. по описа на РУ-гр.Нови пазар, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.02.2023г. на младши прокурор от РП-гр.Шумен. Със същото постановление било разпоредено изпращане на материалите по преписката на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство постъпило в РУ-гр.Нови пазар на 09.02.2023г., видно от положения върху приложения по делото екземпляр вх.№ УРИ 307 ЗМ-534/2022 от 09.02.2023г. Въз основа на същото Началникът на РУ-гр.Нови пазар при ОДМВР-гр.Шумен издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на касационния жалбоподател било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Обсъждайки законосъобразността на правораздавателния акт по същество, съдебният състав, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, е заключил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на водача С.С. за административно нарушение по чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП. Воден от тези съображения, районният съд е потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си Районен съд – гр. Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Постановеният съдебен акт съответства на приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 140, ал.
1, изр. 1 от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от Наредбата, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от Наредбата, според която собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място касаторът е управлявал процесния лек автомобил, поради което е имал качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и, че това МПС, към датата управлението е било със служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, считано от 24.01.2022 г. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпването й. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито МПС има за последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В този смисъл доводите в касационната жалба за липса на виновно поведение поради това, че собственикът на МПС не е бил информиран за прекратяване регистрацията на МПС, респективно С.С. не би могъл да разбере, че същото е с прекратена регистрация, са неоснователни.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновава извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение. От събраните доказателства се установява, че въпросният автомобил е преминал в патримониума на неговия нов собственик М.И.Т. на 22.11.2021г. и след като в едномесечен срок от тази дата като нов собственик последната не го е пререгистрирала, на 24.01.2022г.(два месеца след промяна на собствеността) регистрацията на същия е била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След като към момента на проверката касаторът е имал качеството на водач на процесното МПС, той е могъл и е бил длъжен да знае дали автомобилът има действаща регистрация. Нещо повече, в обясненията си по преписка ЗМ № 534/2022г. по описа на РУ-гр.Нови пазар същият твърди, че е закупил на изплащане въпросното МПС през м.ноември 2021г. и тъй като работодателят му станал гарант пред продавача, МПС било прехвърлено на дъщеря му М.И.Т., докато касаторът го изплати напълно. Т.е. С.С. е бил наясно, че МПС е променило собствеността си през м.ноември 2021г., както и е знаел кой е новият приобретател на автомобила. Като правоспособен водач, деецът е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, респективно е бил длъжен и е могъл да установи дали МПС е регистрирано на лицето, което е негов собственик, най-малкото като се запознае с данните, отразени в контролния талон на МПС, при което би могъл да узнае, че същото е със служебно прекратена регистрация. Като не е сторил това, водачът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.