Решение № 642 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100500837 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 317, вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОУ „И.н Вазов“, гр. Варна срещу Решение № 232/25.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7776/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. А. Я., извършено със Заповед № РД-07-9/21.04.2022 г. на Началника на Регионално управление на образованието Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.330, ал.2, т.9 от Кодекса на труда и във връзка с чл.80, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и чл.30 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси, считано от 26.04.2022г., като незаконосъобразна, на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ; възстановява А. А. Я. на заемА.та преди уволнението длъжност „директор“ в ОУ „И.н Вазов“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и се осъжда работодателят да заплати на А. А. Я. сумата от 15 907.26 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в период от шест месеца, считано от 26.04.2022 г. до 26.10.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение 1 като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че ВРС неправилно не е спрял производството поради наличие на преюдициален спор, а именно адм.д. № 933/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, което има за предмет проверка законосъобразността на заповедта, която е послужила като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Отправя се искане до съда за отмяна на изцяло на решението на ВРС, като исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

ВъззИ.емата А. А. Я. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

ДепозирА. е частна жалба с вх. № 12403/16.02.2023 г. от РУО – Варна против Определение № 1035/25.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7776/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на Определение № 11938/30.10.2022 г. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че насрещната стрА. не е отправила искане по чл. 78, ал.

5 от ГПК, за да се намалява заплатения от частния жалбоподател адвокатски хонорар.

Излага се, че съдът не е обвързан с минимално определените размери на адвокатските възнаграждения с Наредба № 1/2004 г. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение, като вместо него се постанови друго, с което се присъдат разноски в пълен размер от 1757 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

ВъззИ.емата А. А. Я. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните по въззивната жалба поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на А. А. Я. против Регионално управление на образованието – гр. Варна, както следва: за признаване за незаконно и да бъде отменено уволнението на Я., извършено със Заповед № РД-07-9/21.04.2022 г. на Началника на Регионално управление на образованието - Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата за длъжността „директор“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 9 от КТ и във връзка с чл. 80, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и чл.30 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси, считано от 26.04.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; да бъде възстановена същата на заемА.та преди уволнението длъжност „директор“ в ОУ „И.н Вазов“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и да се осъди работодателят да заплати на А. А. Я. сумата от 15 907.26 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в период от шест месеца, 2 считано от 26.04.2022 г. до 26.10.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Регионално управление на образованието – Варна /РУО – Варна/, с който оспорва изцяло предявените искове.

С Разпореждане № 28389/08.08.2022 г. производството по делото е оставено без двежение с оглед необходимостта да се уточни надлежният ответник. С уточняваща молба от 14.09.2022 г. ищцата посочва, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 от КТ са насочени срещу ОУ „И.н Вазов“, гр. Варна, който се явява неин работодател, като е поискано да бъде остановена без уважение претенцията на РУО – Варна с правно основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, а в евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ОУ „И.н Вазов“, гр. Варна, с който оспорва изцяло предявените искове.

С Определение № 11938/30.10.2022 г., постановено по гр.д. № 7776/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав е прекратено производството по делото по отношение на ответника Регионално управление на образованието – гр. Варна, като недопустимо и ищцата Я. е осъдена да заплати на РУО – Варна сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

С молба от 10.11.2022 г. РУО – Варна е поискало на основание чл. 248 от ГПК да се измени Определение № 11938/30.10.2022 г., постановено по гр.д. № 7776/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав в частта за разноските.

С Определение № 1035/25.01.2023 г., постановено по гр.д. № 7776/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав е оставена без уважение молбата на РУО - Варна за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на Определение № 11938/30.10.2022 г. в частта за разноските.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа стрА. следното:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск овете е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са допустими, тъй като за предявяването им е налице правен интерес и същите са депозирани в съда в рамките на преклузивния 2-месечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

3

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Във ВОС са представени и приети, както следва: Решение № 323/14.03.2023 г., постановено по адм.д. № 933/2022 г. по описа на Варненски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на въззИ.емата срещу Заповед № РД06-293/25.03.2022 г. на Началника на РУО – Варна /листи 60-73/ и молба от 16.05.2023 г. на Я., чрез процесуалния й представител, с която са отстранени нередовностите на касационната жалба /лист 74/.

Съдът, след съвкупния А.лиз на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 1 ОТ КТ:

Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Предпоставки за уважаване на иска са да е налице валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника, ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищеца и прекратяването да не е съобразено със закона. Тежестта на доказване законосъобразното прекратяване на трудовия договор е изцяло на работодателя.

Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че по силата на трудов договор № РД 07 – 15/23.07.2020 г. страните са били валидно обвързани от срочно трудово правоотношение за длъжността „директор“, както и че същото е прекратено със Заповед № РД-07-9/21.04.2022 г. на Началника на Регионално управление на образованието Варна, на основание чл. 330, ал. 2, т. 9 от КТ, във връзка с чл. 80, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и чл. 30 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси. Не е налице спор между страните, че ищцата преди уволнението е заемала публична длъжност по смисъла на ЗПКОНПИ.

Освобождаването от длъжност, т. е. уволнението без предизвестие на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната и общинската администрация по чл. 330, ал. 2, т. 7-9 от КТ се извършва задължително от работодателя и той няма право на преценка, дали да прибегне до него или не. Задължението на работодателя да уволни в тези случаи съответните служители следва не само от чл. 330, ал. 2 о т КТ, но и от обстоятелството, че уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 7-9 КТ всъщност е продължение на уредбата на конфликта на интереси в Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и е подчинено на целите на този закон. А постигането на неговите цели и високата социална чувствителност към тези 4 случаи, изискват и незабавното едностранно прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 330, ал. 2, т. 7-9 КТ.

Съобразно разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 9 от КТ работодателят прекратява трудовия договор на служителя без предизвестие, когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Текстът на чл. 80, ал. 1 от ЗПКОНПИ от своя стрА. разпорежда, че установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго. Така в чл. 80, ал. 2 от ЗПКОНПИ се урежда, че освобождаването от длъжност се осъществява по реда, определен в съответните закони, което в конкретния казус е именно ч л . 330, ал. 2, т. 9 от КТ – специална законова разпоредба. Горната е категорична, че основание за уволнение без предизвестие на служителя може да бъде единствено вече влязъл в сила акт, който установява конфликт на интереси по ЗПКОНПИ.

В конкретния случай обаче към датата на постановяване на Заповед № РД-079/21.04.2022 г. на Началника на РУО – Варна не е налице влязъл в сила акт, с който безспорно да е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на А. Я. по реда на ЗПКОНПИ. Заповед № РД06-293/25.03.2022 г. на Началника на РУО – Варна, с която се установява такъв по отношение на ищцата, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, а и към настоящия момент, не е влязла в сила, поради предприетото обжалване, въз основа на което е образувано адм.д. № 933/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, по което все още не е налице краен стабилен съдебен акт. В тежест на работодателя е да докаже наличието на влязъл в сила акт за установен конфликт на интереси по ЗПКОНПИ, което в настоящото производство не е сторено. КТ е категоричен, че към момента на уволнението конфликтът на интереси следва да е безспорно установен с влязъл в сила акт, а не тепърва да се проверява неговото наличие по съдебен ред. В настоящия случай евентуалното отхвърляне на жалбата на Я. срещу Заповед № РД06293/25.03.2022 г. на Началника на РУО – Варна с влязло в сила съдебно решение ще съставлява нов юридически факт, който може да послужи като основание за надлежно прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 9 от КТ.