Решение № 722 от 15.04.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 25.01.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 7105 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. Чл.327 ТЗ и евентуален насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД.

Ищецът

„Т.” ЕАД, ЕИК *******, твърди че съгласно Договор № УД-03-90/30.12.2004 г., подписан между ответника М.О.(МО) и ищеца - в качеството си на изпълнител, се задължил да предостави и монтира два броя главни корабни двигатели тип „М-507” съгласно спецификация за посочена в Договора цена. Поддържа, че общата стойност на договора била 6 000 000 лв., а съгласно чл. 9 от договора изпълнителят се задължавал да достави новопроизведени и неупотребявани двигатели, за което се предоставял документ от производителя. Твърди, че плащането било договорено както следва: 30 % в срок от 10 и след подписване на договора; 80 % от останалата сума след доставка на двигателите и представяне на следните документи: данъчна фактура, гаранционна карта на двигателите, паспорт от производителя, приемо-предавателен протокол, накладна - форма 400025, сертификат за качество от производителя, сертификат за произход издаден от оторизиран държавен орган;

20 % - до 10 дни след монтажа и извършване на швартови и ходови изпитания на обект 13 при представяне на следните документи: данъчна фактура, приемо-предавателен протокол, протокол за оценка на качеството съгласно Правилник за осигуряване и управление на качеството на отбранителните продукти за МО и БА, сертификат за качество. Сочи, че като гаранция за изпълнение ищецът предоставил на ответника банкова гаранция в размер на 300 000 лв. Твърди, че на 06.03.2005 г. между страните бил подписан Анекс № УД-03-6/09.03.2005 г., по силата на който възложителят заплащал на изпълнителя авансово сумата в размер на 50 % от общата стойност на договора, а не 30 %, както било договорено преди това. Поддържа, че с допълнително споразумение № 2 - № УД 03-41/10.08.2005 г. отново се променял начинът на плащане, като в срок от 10 дни след доставката на всеки един от двигателите, възложителят заплащал 80 % от останалата сума от неговата стойност, като се променял и чл. 5 от договора – срокът на договора се определял на 58 дни след уведомлението за започване дейности по монтажа на обект 13. Твърди, че с допълнително споразумение № 3 - № УД-03-48/31.08.2005 г. било препотвърдено плащане след доставка на всеки един от двигателите на 80 % от неговата стойност, като действието на договора не приключвало и в последните договорени срокове. Сочи, че на 06.12.2006 г. бил издаден Наряд № В - 21, по силата на който двата двигателя „М507А2“ - десен и ляв борд, по договора се предавали от ищеца на Поделение 38920 Г Варна, а на 07.12.2006 г. представители на ищеца и на изпълнителя по монтажа „Jayden United Corporation“ подписвали с представители на поделението - получател 38920-Г Варна Приемо-предавателен протокол за предаване на двата двигателя за експлоатация на крайния ползвател ВМС на Република България. Твърди, че Приемо-предавателния протокол бил подписан по принуда, като това се потвърждавало и от подписания същия ден Протокол peг. № ТО-178/07.12.2006 г. от проведено контролно плаване на корвета „Решителни“ на 05.12.2006 г. в присъствието на представители на ищеца, при което били констатирани редица забележки по техническото състояние и работата на двигателите: не работели 4 бр. нагревателя, проблеми в оборотите, пропуски в кранове и т. н. - общо 14 точки. Сочи, че с писмо peг. № 5869 на 30.11.2006 г. министерството било уведомено за лошото състояние на двигателите, като същото било препратено на ищеца. Твърди, че на 08.12.2006 г. от ищеца били изпратени на ответника посочените в т. 4.2.2. от Договора и Допълнително споразумение № 3 към него необходими оригинални документи относно монтажа и изпитанията на главните корабни двигатели М-507, като към документите била приложена и фактура № 1636/08.12.2006 г. Сочи, че в нея било записано, че следва да се извърши окончателно плащане съгласно договора в размер на 1 200 000 лв. с ДДС.

Поддържа, че на 12.02.2007 г. бил издаден първият Акт за рекламация с peг. № 457/12.02.2007 г. за ляв и десен главен двигател. Твърди, че от Военноморска база Варна бил издаден Акт за рекламация № 1 peг. № 2574/15.05.2007 г. за ляв главен двигател, в който отново били описани редица дефекти и било предписано съоръжението да не се използва до отстраняването им. Сочи, че на 15.06.2007 г. бил подписан Акт за възстановяване на ляв главен двигател peг. № 3193/18.06.2007 г., като разходите по възстановяването били за сметка на ищеца.

Поддържа, че на 12.09.2007 г. бил издаден Акт за рекламация № 3 с peг. № 15320/12.09.2007 г. за ляв главен двигател с констатирани множество дефекти и предписание да не се използва, като дефектите били отстранени след три години и на 14.05.2010 г. с Акт за възстановяване peг. № 1414/14.05.2010 г. двигателят бил приет от Комисия, назначена от Началник щаба на ВМС по време на плаване и извършване на ходови изпитания на 08.04.2010 г. Сочи, че било констатирано, че отбранителният продукт е годен за експлоатация, а на 13.08.2007 г. Военноморска база Варна издала Акт за рекламация № 2 за десен главен двигател с peг. № 4252/13.08.2007 г., в който било констатирано, че отбранителният продукт не е годен за по-нататъшна експлоатация. Твърди, че с Акт за възстановяване peг. № 1413/14.05.2010 г. било прието, че отбранителният продукт се считал за възстановен и годен за експлоатация. Поддържа, че с подписването на 14.05.2010 г. на Актове за възстановяване peг. № № 1413 и 1414 за двата двигателя на практика приключвало изпълнението на договора, като всички ремонти по двигателите били извършени от и за сметка на изпълнителя, което многократно надхвърляло визирания в чл. 21 от договора гаранционен срок от 12 месеца от подписването на приемо-предавателния протокол на 07.12.2006 г. и протокол за запускане на двигателите след техния монтаж, но не повече от 18 месеца от датата на приемо-предавателния протокол. Твърди, че не била изплатена и предвидената в т. 4.2.2. от договора окончателна сума в размер на 20 % от общата стойност по договора след монтажа на двигателите и извършване на швартови и ходови изпитания на обект 13. Сочи, че в писмо peг. № 460-1231/25.09.2008 г. и Докладна записка peг. № 24-02-158/08 г. било описано изпълнението на договора към онзи момент и необходимостта от разплащане на сумата, а писмо за заплащане на сумите на ищеца било изпратено и на 14.01.2010 г. - писмо peг. № 491-62/14.01.2010 г., като в писмото бил визиран и Акт за рекламация № 4, като констатираните неизправности щели да бъдат отстранени от Liepya Shipyard, гр. Лиепая А.К.и се чакало разрешение за допускане на чуждия гражданин на кораба. Твърди, че на 24.10.2010 г. ищецът отново поискал определяне на представител от Дирекция „Инвестиции в отбраната“ към МО за уточняване на всички възникнали въпроси и подписване на приключвателен протокол по договора за монтажа и изпитанията на двигателите, като от писмото ставало ясно, че поради неплащане предишната фактура била анулирана и е издадена нова.

Сочи, че с Докладна записка на изп. директор на ищеца peг. № 540-941/03.10.2011 г. отново се напомняло на ответника, че вече е изтекъл допълнителният гаранционен срок на доставените и монтирани двигатели и че всички документи по договора били предоставени на ответника, а с това всички предпоставки, отлагащи изплащането на последната част от договора, възлизаща на 1 200 000 лв., отпаднали. Поддържа, че Варненската Военноокръжна прокуратура образувала Досъдебно производство № 12-Х/2006 г. (75), като се констатирало, че двигателите не са нови, а са рециклирани в завод в Лиепая, Латвия. Сочи, че било констатирано, че не са установени нарушения от страна на длъжностни лица на ищеца, поради което делото било прекратено с Постановление от 16.10.2008 г.

Твърди, че в Докладна записка директора на Дирекция „Инвестиции в отбраната“ до Постоянния секретар на ответника, peг. № 24-01-790 от 17.10.2011 г. било констатирано, че за 2011 г. не били осигурени финансови средства и до настоящия момент финансовите отношения между страните по договора не били уредени и ответникът дължал на ищеца пълния размер на остатъка по договорената сума, като се предлагало назначаване на работна група за провеждане на преговори между страните относно процента на отбив от стойността на договора. Поддържа, че докладната с положителна резолюция била изпратена и до ищеца на 11.10.2011 г., като въз основа на проведени консултации на 30.09.2011 г. била издадена фактура № **********/30.09.2011 г. за сумата от 1 200 000 лв. с ДДС. Сочи, че с писмо peг. № 540-961/11.10.2011 г. до Командира на ВМС, ищецът отново молел за неговото разпореждане вторият екземпляр на фактурата да бъде подписан и върнат, като такова било изпратено и през 2012 г. - писмо per. № 1074/12.11.2012 г. от ищеца. Поддържа, че на 28.11.2016 г. изпратил Нотариална покана до ответника за заплащане на сумата. Поради това ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1 200 000 лв. – дължима по Договор № УД-03-90/30.12.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът М.О.е депозирал писмен отговор. Моли искът да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция. Сочи, че документите по т. 4.2.2 от договора и допълнително споразумение № 3 към него били представени от ищеца с писмо с вх. peг. № 21-11-46/08.12.2006 г., а след изтичане на десет работни дни, считано от 08.12.2006 г., вземането станало изискуемо и започнал да тече давностен срок по чл. 110 от ЗЗД с начална дата 19.12.2006 г., като към момента давностният срок за плащане на сумата в размер на 1 200 000 лв. с ДДС бил изтекъл. В условията на евентуалност, ако възражението му за погасителна давност не бъде уважено от съда, предявява насрещен иск срещу ищеца в размер на 2 785 725 лв. - вреди, причинени от некачествено изпълнение от страна на ищеца. Сочи, че двата двигателя били доставени поотделно всеки един от тях в договорения срок през 2005 г., като приемането им било удостоверено само документално (предвид необходимостта от демонтирането на старите двигатели на обект 13, на чието място щели да бъдат монтирани доставените), с оглед извършване на заплащане на договорените още 1 800 000 лв. за извършена доставка. Поддържа, че съгласно чл.

10, ал. 2 от договора, ищецът трябвало да уведоми възложителя предварително три дни преди датата на доставка, с оглед осигуряване на представител за приемане на стоката, но договореното задължение не било изпълнено, като вместо дирекция „Управление на доставките“ за доставката на първия двигател ищецът уведомил органа, който през 2005 г. осъществявал контрол на плащането на сумите по договора - Командване на Материално-техническо осигуряване (КМТО), чийто представител подписал приемо-предавателния протокол с предложение за заплащане на 1 800 000 лв. Сочи, че в приемо-предавателния протокол представителят на КМТО удостоверил, че съответният двигател се съпровождал с документите по чл.

4.1. от договора, а именно: паспорт на изделието, издаден от производителя; сертификат за качество, издаден от производителя; сертификат за произход, издаден от оторизиран държавен орган, като документите практически не са съпровождали доставката, а били представени впоследствие, като било налице несъответствие с изискванията на договора, а именно: паспортът на двигателите е подпечатан от ОАО „Звезда“ - Санкт Петербург, Русия, а сертификатите за качество и произход - от латвийски завод и държава Латвия. Твърди, че само и единствено заради удостоверените обстоятелства в приемо-предавателните протоколи относно съответствие на документите с чл. 4.1. на договора била платена сумата от 1 800 000 лв., с което общата сума заплатена от ответника на ищеца възлизала на 4 800 000 лв. Поддържа, че през 2005 г. след монтажа на двигателите представители на Главния Щаб на ВМС констатирали несъответствия, свеждащи се до маркировката на двигателите, която се различавала от обичайната заводска маркировка, като несъответствията били отразени в Протокол № РД-38-295/05.12.2005 г., подписан от представители на ответника, Главно Управление „Материално-техническо снабдяване“ - ГЩ, Военноморските сили, ищеца и „Т.-КРЗ ФА-Варна“. Твърди, че комисията посочила, че не разполага с необходимите технически документи - „Изисквания за обозначение на двигателите“, като тези изисквания за обозначения били посочени впоследствие от ОАО „Звезда“ - Санкт Петербург в писмо от 10.03.2006 г., в което се посочвало, че в завода никога не са произвеждали двигатели с посочените заводски номера. Сочи, че след монтажа на двигателите били извършени швартови /на стенд/ и ходови /на море/ изпитвания на доставените двигатели, като при извършване на ходовите изпитвания при включване на десен главен двигател на „Преден ход“, корабът получил „Ход назад“, а тези обстоятелства били удостоверени в Протокол от 12.12.2005 г., утвърден от директора на дирекция „Военна стандартизация, качество и кодификация“, Министерство на отбраната. Поддържа, че след смяна на местата на доставените двигатели били проведени нови ходови изпитвания, след които бил изготвен Протокол за оценка на качеството № 18-2П/06.12.2006 г. Твърди, че ищецът не посочил факти относно съдържанието на Протокола, които имали значение за условията, при които била приета стоката, а именно отклонения от изискванията на представената от ищеца и съгласувана с Главния Щаб на ВМС Програма peг. № ТО-125/01.12.2005 г. Сочи, че в т. 1. от решенията на комисията, подписали Протокола, било записано че доставените и монтирани на обект 13 два броя главни корабни двигатели тип „М 507” не отговаряли в пълна степен на параметрите, определени в „Инструкция за експлоатация на корабни двигатели” и Програмата. Твърди, че Протоколът бил подписан и от представители на ищеца и подизпълнителя „Т.-КРЗ Флотски Арсенал” ООД, като в протокола били отразени фактически постигнатите обороти в минута на двигателите и мощност.