Решение № 1907 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1907 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х. при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело № 20241110110089 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от О.З.АД АД, искова молба насочена против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва: 100.00лв. – част от вземане в общ размер 3 952.60лв. – регресно вземане, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски във връзка с вреди по автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ от настъпило на 02.11.2022г. в гр. Габрово ПТП, причинени виновно от водача на лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и 10.00лв. – част от вземане в общ в общ размер на 180.78лв., мораторна лихва за периода 19.10.2023г. – 18.02.2024г.

С протоколно определение от 31.01.2025г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване размера на претенциите, като размерът на иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ е увеличен на 3952.60лв., а размерът на акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е увеличен на 180.78лв.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 02.11.2022г. в гр. Габрово е настъпило ПТП между автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорности“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС причинил виновно щети по автобуса, застрахован при ищеца. Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 937.60лв., на собственика на застрахования автобус. Твърди се, че до ответника е изпратена регресна покана, получена ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ 02.10.2023г., за възстановяване на сумата от 3 952.60лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Навеждате се доводи, че от страна на ответника сумата не е възстановена.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че е определено и изплатено застрахователно обезщетение в индивидуализирания размер.

Оспорва се вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил, в каквато насока се излагат подробни съображения. Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автобус, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че към 02.11.2022г. лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, че във връзка с процесното ПТП при О.З.АД АД е образувана преписка по щета, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ и са сторени ликвидационни разноски в общ размер на 3 952.60лв.

Спорът по делото е концентриран върху механизма на настъпване на произшествието, респективно вината на двамата водачи.

От приобщените по делото писмени доказателства, разпитите на свидетелите / двамата водачи/, заключението на вещото лице и становище на експерта изразено в проведеното на 28.06.2024г. о.с.з, съдът изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 02.11.2022г., около 10.30часа, в гр. Габрово, по /адрес/, се движат застрахования при ответника лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР, който се спуска по улицата, която е с наклон и застрахования при ищеца автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ, който се изкачва, при което водачът на лекия автомобил навлиза в насрещната лента за движение и удря изкачващия се по пътното платно автобус.

2

Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност протокола за ПТП. От траекторията, описана в изготвената в протокола схема на произшествието, е видно, че застрахованият при ответника лек автомобил /отразен в схемата като превозно средство Б/ е навлязъл в съседната пътна лента. И двамата водачи посочиха по време на разпитите им, че протоколът е попълнен и скицата е изготвена от пристигналите на място служители на МВР, като те само са положили подписи в протокола.

В тази насока е и становището на вещото лице, застъпено при изслушването на експерта в проведеното на 28.06.2024г., открито съдебно заседание /протокол л. 129/.

При изслушването експертът посочи, че единственият източник на данни, за механизма на настъпване на произшествието е скицата, обективирана в двустранния протокол, , в която е отразено, че лекият автомобил с отклонение наляво е навлязъл в лентата за движение на автобуса.

В подкрепа на изведения механизъм са показанията на свидетеля М. И. водачът на автобуса /протокол л. 154/. По време на разпита свидетеля посочи, че се е движел с автобуса по линия № 7, по посока кв. Ябълка в гр. Габрово, при което насрещно движещия се автомобил е навлязъл в лентата за движение на автобуса е и реализирал ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, в частност констатациите, отразени в двустранния протокол за ПТП и заключението на вещото лице.

Водачът на застрахования при ответника лек автомобил – В. П., по време на разпита си посочи, че не той е навлязъл в лентата за движение на автобуса, а обратно водачът на автобуса е навлязъл в неговата лента за движение. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, доколкото твърденията му не намират опора в останалата приобщена по делото доказателствена съвкупност, напротив тезата му е изолирана и се опровергава от приобщените писмени доказателства и заключението на вещото лице.

В подкрепа на изведения от съда механизъм е и отговорът на задача 2 от заключението на вещото лице по изготвената САТЕ. Експертът е посочил, че може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил, който е навлязъл в насрещната пътна лента за движение., при което е пресякъл траекторията на движение на автобуса, застрахован при ищеца.

На следващо място за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното.

И двамата водачи по време на разпита си посочиха, че ПТП – то е настъпило на път с наклон, като лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР се е спускал, а автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ се е изкачвал. И двамата водачи посочиха, че пътното платно е било по-тясно от обичайното. При изслушването на експерта същият посочи, че на мястото на ПТП не е имало нито хоризонтална / обособени ленти за движение/ , нито вертикална маркировка / пътни знаци/

С оглед липсата на маркировка, приложение следва да намери чл. 45, ал. 1 ЗДвП. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 45, ал. 1 ЗДвП - на планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.

По изложената аргументация, съобразявайки обстоятелството, че и двамата водачи са възприели, че пътното платно е тясно и липсата на маркировка, съдът намира, че в нарушение на чл. 45, ал. 1 ЗДвП, водачът на застрахования при ответника лек автомобил, който се е спускал, в нарушение на цитираната разпоредба, не е спрял и не е пропуснал изкачващия се автобус, точно обратното продължил е движението си, 3 навлязъл е в съседната пътна лента и е причинил виновно произшествието.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена, което обуславя извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования при ответника лек автомобил.

От заключението на вещото лице /отговор задача 3/ се установява, че щетите по застрахования при ищеца автобус са в причинна връзка с процесното ПТП. Видно от заключението, стойността необходима за възстановяване на автобуса, по средни пазарни цени към датата на ПТП е 3937.60лв., към която сума следва да се прибавят и 15.00лв. – ликвидационни разноски / виж отговор задача 7 САТЕ/ или общо на ищеца следва да бъде възстановена сумата от 3952.60лв. Доколкото с допуснатото, по реда на чл. 214 ГПК, изменение на иска претенцията е увеличена именно до тази сума, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ се явява изцяло основателен за сумата от 3952.60лв.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение за неоснователност на акцесорната претенция, поради следните съображения:

Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на претенцията с всички доказателства или след мотивиран отказ . В случая поканата е получена от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ на 02.10.2023г., видно от л. 52 по делото, като с писмо от 19.10.2023г. /л. 54/, ответното дружество е уведомило ищеца, че не е налице основание за възстановяване на сумата, респективно налице е отказ.

По изложената аргументация ответното дружество е в забава от датата, на която е постановен отказът, а именно считано от 19.10.2023г. Акцесорната претенция е заявена за периода от 19.10.2023г. до 18.02.2024г., като размерът на лихвата за забава върху претендираното застрахователно обезщетение, изчислен с помощта на компютърна програма е 180.78лв. След допуснатото изменение на иска, акцесорната претенция е заявена именно в такъв размер, респективно същата се явява изцяло основателна.