Решение № 77 от 18.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Русе, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500136 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 463, вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба на В. И. Г. против разпределение от 06.12.2024 г. на ЧСИ В. Н., рег. №*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Русе по изп. дело № 20219140400*** в частта, в която в полза на М. И. Е. се разпределя сумата от 27 188,07 лв. Заема позиция, че в тази част разпределението е неправилно и несправедлИ., тъй като тази съделителка не владее апартамента, нито идеални части от него. Не го поддържа и от дълги години живее в чужбина. Заявява, че той владее апартамента и го поддържа, в т. ч. плаща пари за ремонти и поддръжка на общите части. Поради това намира, че той следва да получи сумата, разпределена на М. Е., с която да бъде компенсиран за поддръжката на апартамента и общите части на сгР.та, т. е. счита, че общо следва да му бъде разпределена сумата от 54 376,14 лв.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК съделителката С. В. М., чрез адв. И. П. взема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Прави 1 искане тя да се отхвърли. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.

В законоустановения срок няма постъпили становища по жалбата от съсобствениците Р. М. Х. и М. И. Е..

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, каквото е жалбоподателят, тъй като има качеството съделител по отношение на изнесения на публична продан имот в производството по изпълнително дело № 20219140400*** по описа на ЧСИ В. Н., поради което същата е процесуално допустима.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20219140400***по описа на ЧСИ В. Н. е образувано на 21.05.2021 г. по молба на И.В. Г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.05.2021 г. по гр. д. № ****/2018 г. на РРС, с който е постановено да се изнесе на публична продан допуснатия до съдебна делба недвижим имот- самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***********, представляващ апартамент № ** в гр. Р., кв.“Д.-3“, ул.“Н. Й.В.“ № **, бл.**, вх.*, със застроена площ 104,16кв.м, с първоначална цена от 74 687 лв., при равни права между И.В. Г. и Р. М. Х. от гр.Русе.

Пред частния съдебен изпълнител са представени заверени преписи от нот. актове № №147/14.06.2021 г. и 200/02.07.2021г. по описа на Нотариус рег.

№*** на НК, с район на действие РС-Русе, вписани в СВ-Русе с вх. рег. № № 6526/15.06.2021 г. и 7619/2.07.2021г., от които се установява, че съделителката Р. М. Х. дарила на В. И. Г. и на М. И. Е. по 1/6 ид.част на всеки от собствената си ½ ид.част от процесния недвижим имот.

С постановление от 12.07.2021 г. ЧСИ конституирал като страни в производството В. Г. и М. Е., съобразявайки извършеното разпореждане със спорното право от съделителката Р. Х. след вписване на исковата молба.

От данните по делото се установява още, че с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 50/ 08.04.2022 г. на Нотариус рег. № *** на НК, вписан в СВ-Русе с вх. рег. № 4184/08.04.2022г., акт 64, том 12, И.В. Г. прехвърлил на С. В. М.

2 притежаваната от него ½ ид.ч от имота.

С постановление от 6.12.2022 г. на ЧСИ и тази приобретателката е конституирана като страна в изпълнителното производство.

По делото са проведени две публични продани, по които обявените за купувачи съделители не са внесли предложените от тях цени.

С постановление от 6.09.2024 г. ЧСИ на основание чл. 495, вр. чл. 494, ал.

2 ГПК постановил да се извърши нова продан на имота по правилата на първата за времето от 07.10.2024 г. до 07.11.2024 г.

От протокола за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач е видно, че за купувач е обявена съделителката Р. М. Х., предложила след проведеното устно наддаване най-висока цена–169 498,30 лв.

На 06.12.2024 г. е изготвен протокол за предявяване на разпределение. В разпределението е посочена сумата за разпределение, участниците и размера на техните дялове, съобразно правата им.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно дадените разяснения с т. 1 от ТР №2/2021 г., постановено на 22.11.2022 г. от ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава. Жалбоподателят определя предмета на проверката в това производство и произнасяне извън тези рамки е недопустимо. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

В конкретния случай предмет на въззивна проверка е извършеното разпределение на сумата в размер на 27 188,07 лв. в полза на съделителката М. И. Е.. Въведените с въззивната жалба оплаквания могат да се сведат до въпроса дали тази сума правилно е разпределена в нейна полза, на който въпрос следва да се отговори утвърдително, поради следните съображения:

Производството за извършване на публична продан на неподеляем недв. имот не е същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба, а само правно средство да се осребри общата вещ, та получената сума да може да се разпредели между съделителите като сурогат 3 на вещта. По своя правен характер публичната продан на делбен имот не е изпълнителен способ за събиране на парично вземане чрез насочване изпълнението върху недвижим имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне паричната равностойност между съделителите, съобразно делбените им квоти.

При този вид изпълнителни дела, с оглед наличието на няколко съделители, които имат едновременно качеството на взискатели и длъжници, следва да се извърши разпределение. То има за цел обаче не удовлетворяване на определен взискател, а гарантира, че всеки съделител ще получи такава част от сумата, събрана при проданта, която съответства на дела му в съсобствеността. Следователно, чрез разпределението се определят подлежащите на удовлетворяване притезания на съответните съделители каква сума се полага за всяко едно от тях, както и съответно дължимите такси и разноски.

Предвид изтъкнатите съображения, съдебният изпълнител правилно е предприел и изготвил предварително разпределение след проведената публичната продан на съсобствения имот на страните, доколкото за купувач е обявена съделителката Р. Х..

Разпределената в полза на съделителката М. И. Е. сума съответства на дела й в съсобствеността. Липсва каквото и да било правно основание тази сума да бъде разпределяна в полза на съделителя Г.. За твърдяното си вземане от съделителката Е. жалбоподателят не представя изп. лист. Липсват както данни, така и твърдения подобна претенция изобщо да е заявявана в производството по съдебна делба или в отделно исково производство. Отделен е въпросът дали дори и да имаше издаден в негова полза изп. лист за твърдяната сума против другата съделителка, това вземане на жалбоподателя изобщо би било допустимо да се присъединява за събиране в настоящото производство предвид особения му характер.

В обобщение, обжалваното разпределение е законосъобразно и не стР. от пороци, които да обосновават неговата отмяна.

С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците по жалбата. На процесуалния 4 представител на С. В. М. – адв. И. П. АК Русе следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, определени по реда на чл.

38, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв и на основание чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Останалите ответници не са претендирали разноски.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. И. Г., ЕГН ********** от гр.В., ул.“П.К.“ № *,ет.* против разпределение от 06.12.2024 г. на ЧСИ В. Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие РОС, по изп.дело № 20219140400***, като неоснователна.

ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН ********** от гр.В., ул.“П.К.“ № *,ет. * ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. П. АК Русе със служебен адрес: гр. Русе, бул. „Ц. Ф.“ № *, ет. * като пълномощник на С. В. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва пред АС Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5