Присъда № 23 от 14.07.2026, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда рег.№23, постановена на 14.07.2026 г. по НЧХД №43/2026 г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимият С. М. К. от с.Дългач, общ.Търговище е предаден на съд за това, че на 30.07.2025 г. в с.Дългач, общ.Търговище се заканил на Е. Х. Е. с престъпление против личността му и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Частният тъжител е предявил и граждански иск за заплащане на сумата от 5112.92 евро обезщетение за претърпени от престъплението по чл.144, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание частният тъжител, чрез своя процесуален представител поддържа обвинението, така както е повдигнато. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Поддържа се и предявеният граждански иск.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Неговият защитник също пледира за постановяване на оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка : съгласно тъжбата - С подсъдимия тъжителят живее в едно село (Дългач) от дълги години. Познавал подсъдимия С. от раждането си. Той е много по възрастен от тъжителя, но още от дете го тормозел по улиците, без причина. Многократно посягал да го бие, псувал го и го гонел. Понастоящем неприязненото отношение на подсъдимия към тъжителя продължавало и дори с времето още повече нараснало.

Винаги, когато минавал покрай тъжителя или покрай дома му, подсъдимият крещял, псувал и го наричал с най - нецензурни думи. Размахвал тояжката, която носел в себе си и заплашвал със саморазправа.

На 30.07.2025 г, около 19 ч. тъжителят бил заедно с неговия племенник Е. Е. М. в полето, до селото. Били с автомобила на тъжителя. На отиване към нивата видял, че подсъдимият е до язовира - на около 100м. от пътя. На нивата се забавили около 20 минути и си тръгнали обратно. В един момент на пътя пред колата изскочил подсъдимият С. К.. Стадото му било още до язовира.

Тъжителят рязко спрял автомобила, за да избегне удара и излязъл от колата, за да разбера защо подсъдимият така изскача на пътя пред него и какво иска. В 1 този момент подсъдимият размахал срещу тъжителя дълъг нож ( мачете), което носел в лявата си ръка. Посегнал няколко пъти да го удари с него и в същото време му крещял :„ „Ще те убия, аз вече съм възрастен, остава ми малко, ще отида в затвора, но тебе ще те вкарам в гроба” . Тъжителят не очаквал такава остра реакция и заплаха за здравето си. Стреснал се. Посегнал и взел от колата една пластмасова тръба, която му попаднала в ръката и с нея ударил подсъдимия по ръката. Веднага след това се качил в колата и тръгнал.

След като се отдалечил на няколко метра от подсъдимия, се обадил на тел.112, за да потърси съдействие от полицията за защита.

Според тъжителя подсъдимият не може да го убие, тъй като тъжителя е по - силен и по - млад от подсъдимия, но можел да го нарани и да му създаде проблеми със здравето.

Дошла полиция и били съставени протоколи на страните. На следващия ден тъжителят подал сигнал до прокуратурата и бил извикан в полицията за обяснения по образуваната преписка.№ 1748/25г. Прокурорът отказал да образува производство за заплаха за убийство, поради липса на достатъчно данни..

Подсъдимият С. К. завел срещу тъжителя дело за телесна повреда и било образувано НЧХД № 629/25г., по което тъжителят бил признат за виновен за това, че причинил на подсъдимия болки и страдания, с нанасянето на удара по ръката. Твърди, че ударил подсъдимия за да избие от ръката му ножа, с който посегна към него и било проява на самозащита.

След това дело и като видял поведението и държанието на подсъдимия, тъжителят разбрал, че явно подсъдимият няма да се спре. Това събуждало у него още повече страхове за живота и здравето ми, неговото и на семейството му и поради това завел настоящото дело.

Тъжителят твърди, че изпитва основателен страх подсъдимия, който е много избухлив и невъздържан. Заканите му, за живота и здравето му, вече не били една и две. Психичното му състояние било такова, че няма задръжки и граници. С възрастта си подсъдимият станал все по - агресивен и невъздържан.

Според тъжителя малко преди описаната по - горе случка С. К. отново минал покрай дома му в с.Дългач. Тъжителят бил пред дома му и пред съпругата му заявил : „ Аз вече измислих какво да направя вече с тебе. Ще видиш скоро“.

Тъжителят твърди, че такива заплахи подсъдимият отправял в 2 последната една година непрекъснато.

Вече не можел да спи спокойно. Налагало се да приема лекарства за успокоение. Оглеждал се непрекъснато по улицата, когато излизал, дали няма да срещна подсъдимия пак. Конфликта между страните стигнал предела си и вероятността С. К. да направи нещо на тъжителя, децата или съпругата му бил основателен. Вечер непрекъснато следял децата си дали са се прибрали, дали са добре. Заключвал вратите и затварял прозорците през лятото, да не би да направи нещо през нощта. Това се отразило на здравето му, на отношенията в семейството му. Децата също били стресирани и напрегнати. Също изпитвали страх от С. К. и непрекъснато се оглеждали по улицата.

По делото се оформиха три групи гласни доказателства.

Първа група - Според показанията на св.Л. – полицейски служител, по сигнал за сбиване между страните, пристигали на место видели подсъдимия окървавен, седнал на спирката. Пристигналата линейка отвела подсъдимия в болницата. Не помни дали тъжителят Е. се е оплаквал, че е заплашван от С. К..

Според показанията на св.В. – полицейски служител, по сигнал за сбиване пристигнали в центъра на с.Дългач, където се намирали страните.

Снел сведения от тъжителя и му съставил протокол за предупреждение.

Подсъдимият пожелал медицинска помощ, дошла линейка и бил прегледан.

Видимо имал кръв по устните.

Видно от показанията на кмета на с.Дългач – св.Л. на него никой не му е казвал, че изпитва страх или е заплашван от някого – нито устно, нито писмено. Никой не е идвал при него да се оплаква, че е заплашван.

Втора група гласни доказателства – според св.А., К. е заплашвал тъжителя с някакво мачете и той се защитил. Това се случило преди една година. Потвърди за конфликти между него и подсъдимия. Чул в селото, че С. К. след случая е лежал в психиатрична клиника и имал някакво заболяване.

Чул да се говори, че С. заплашвал Е. с мачете и казал, че искал да го нарани по някакъв начин. Според св.М. двамата с тъжителя (чичо му) се срещнали в полето с подсъдимия. При срещата подсъдимия казал : „Виж аз съм решил вече, аз съм на възраст, отивам в затвора, а теб те пращам при майка ти в гроба.“. Подсъдимият държал нещо като мачете и започнал да замахва с него и тъжителя се отдръпнал. След това двамата – тъжителя и свидетеля отишли на центъра и там тъжителят се обадил на тел.112 и чакали да дойде полиция.

След тях дошъл подсъдимият. Потвърди за множество предходни конфликти между страните и влошени отношения от дълги години. След въпросният 3 случай тъжителят го било страх за живота му и за децата му, подсъдимият да не им направи нещо. Заяви, че поведението на подсъдимия уплашило и него.

Според показанията на св.Ц. тъжителят се прибрал в къщи много разстроен, разказал, че на язовира подсъдимият му казал „Аз съм на възраст, ще те убия и ти ще отидеш в гроба, а аз ще отида в затвора, остават ми малко години живот“. Тогава тъжителят ударил с тръба нещо като сабя държано от подсъдимия, за да я избие от ръката му и си тръгнали с племенника си.

Отишли на центъра, обадили се на тел.112 и полицията дошла на центъра потвърди за влошени отношения между тъжителя неговото семейство и подсъдимия. Заяви, че тъжителят се притеснява подсъдимият да не нарани семейството й, като децата също се плашат от подсъдимият и се прибирали в къщи когато видели подсъдимия. Твърди, че с тъжителя системно се притеснявали от подсъдимия.

Трета група гласни доказателства са обясненията на подсъдимият.

Същият не отрича за конфликт между него и тъжителя на дата 30.07.2025 г. в с.Дългач, но дава своя версия как се е развил конфликта. Според подсъдимия тъжителят го разминал с колата си, спрял, слязъл от автомобила, взел една червена брадвичка с жълта дръжка, изкарал една тръба и тръгнал към него с думите : “Сега ще те пратя при майка ти“. Тъжителят отишъл до него и насочил тръбата към слабините на подсъдимия, който чукнал с ножчето (мачете) тръбата, след това тъжителят го ударил с тръбата, сцепил му носа, сцепил му ръката, започнала да „хвърчи“ кръв, тогава тъжителят и племенника му се качили в колата и си тръгнали. Отрича да е казвал думите „Ще те убия, аз вече съм възрастен, остава ми малко, ще отида в затвора, но тебе ще вкарам в гроба“. Обясненията на подсъдимият се подкрепят и от влязлата в сила присъда рег.№ 5/21.01.2026 г. по НЧХД № 629/25 г. по описа на Районен съд – Търговище, която се ползва със сила на присъдено нещо за това как точно се е развил конфликта между тъжителя и подсъдимия.

Обясненията на подсъдимият са ясни, последователни, категорични и се подкрепят от първата група гласни доказателства, като и от писмените доказателства по делото, поради което съдът не намери основания, да не ги кредитира като достоверни и отговарящи на обективната истина по делото.

Кредитирайки изцяло обясненията на подсъдимият, показанията на първата група свидетели съдът намери, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че на 30.07.2025 г. в землището на с.Дългач подсъдимият казал на тъжителя : „Ще те убия, аз вече съм възрастен, остава ми малко, ще отида в затвора, но тебе ще вкарам в гроба“, като в това време размахвал 4

(мачете) и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Полицейските служители не потвърдиха, че от страна на тъжителя към подсъдимия е имало закани. Кметът на с.Дългач също не потвърди някой да се е оплаквал пред него, че е бил заплашван. Ако е имало закани от страна на подсъдимия към тъжителя е най-малкото житейски логично тъжителят да съобщи това обстоятелство както на пристигналите на место полицейски служители, така и на кмета на селото. Записът от обаждането на тел. 112 установява само, че тъжителят се обадил на спешният телефон и посочил че имало спречкване между него и подсъдимият, който носел (мачете) и отправил заплахи за живота му. Това обаче са само твърдения на тъжителя, които не възпроизвеждат цитираните в тъжбата изрази казани от тъжителя.

Съдът не даде вяра на втората група гласни доказателства тъй-като същите са дадени от свидетели пряко заинтересовани от изхода на настоящият спор – съпругата и племенника на тъжителя. Показанията на св.А. са косвени и възпроизвеждат само това което е чул да се говори в селото. Всички тези показания се опровергават от останалите гласни доказателства и от писмените доказателства.

Безспорно е, че на процесната дата и място е имало конфликт между страните, но не се установи по безспорен и категоричен начин при този физически и словесен конфликт подсъдимият да се е заканил на тъжителя с престъпление срещу личността му и тази закана да е възбудила основателен страх от осъществяването й.

За прецизност следва да се посочи и следното - От обективна страна характеристиката на заканата по чл.144, ал.1 от НК съдържа няколко момента.

Преди всичко изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие. То се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Заплахата може да бъде отправена устно, писмено или по друг начин. Заканата е съставомерна само когато е обективирано намерение за извършване на престъпление против личността на някого. Необходимо е също така заканата да е от естество да създаде възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. При преценката на този момент се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.

Престъплението по чл.144, ал.1 НК е довършено, когато пострадалият възприеме заканата, когато обективираното намерение за извършване на 5 престъпление стигне до съзнанието на жертвата.

От субективна страна престъплението по чл.144, ал.1 НК се осъществява с пряк умисъл. Интелектуалният момент включва съзнание у дееца, че отправя закана против личността. Той съзнава също така, че заканата се възприема от пострадалия и, че и последния може да възникне основателен страх за осъществяване на престъплението. Волевият момент на заканата се изразява в цел заплахата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от нейното осъществяване.