Решение № 314 от 13.07.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 99/2026
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- Христина Христова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.182 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. Перник, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20261720200099 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Н. П. Н. против Наказателно постановление №25-1158-003918/12.12.2025 година, издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ Перник, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 357,90 евро/левовата равностойност на 700,00 лв./ и„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.
Н. П. Н. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи,че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с адв. В. –АК-гр.
Перник. В хода на съдебните прения адв. В. доразвива доводите на Н., изложени в жалбата. Основен мотив, обосноваващ предложението на защитника на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление е, че не е доказано в хода на провелото се административнонаказателно производство, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли в този смисъл съдът да постанови своя съдебен акт, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Жалбоподателят се присъединява към заявеното от своя защитник.
Изслушан последен заявява, че не е управлявал описаното в акта и в наказателното постановление моторно превозно средство на посочената в двата акта дата.
1
Административнонаказаващият орган –Началник Сектор „Пътна полиция“ Перник, редовно призован не изпраща представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка е изразено становище, че издадения електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло потвърден. Изразява се становище за преценка относно размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.189 ал.8 от ЗДвП от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява основателна.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от същия нормативен акт. По описаното в обстоятелствената част и на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление виновното поведение на жалбоподателя се изразявало в това, че на 18.03.2025 година около 16,06 часа в гр. Перник по ул.“Юрий Гагарин“ с посока на движение от кв.“Изток“ към кв.“Иван Пашов“ управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Фолксваген“ модел „Канди“ с ДК № ***********, собственост на „Тийм Дорд“ ЕООД, като до фирма „Консулт Инвест“ на 200 метра преди кръстовището с ул.“Освобождение“ се движел със скорост 105 км. в час при разрешена такава за населено място 50 км. в час. В обстоятелствената част и на акта и на наказателното постановление е посочено, че нарушението е установено с техническо средство ARN CAM S1 11743D0 с фиксирана дата, час и номер на автомобила, както и статично изображение във вид на снимков материал №0079475. Въз основа на заснетата информация от техническото средство органите на МВР предприели действия по установяване на собственика на моторното превозно средство, съдържащо се на създадените записи.
Видно от приложените по административно наказателната преписка документи в 7-мо РУ СДВР гр.София била заведена преписка с оглед установяване на собственика или ползвателя на моторно превозно средство, товарен автомобил марка „Фолксваген“ модел „Канди“ с ДК № ***********.
В хода на извършената по същата проверка било установено, че моторно превозно средство с посочените данни било с ползвател „Тийм Дорс“ ЕООД със законен представител Л.С.И.. По преписката били извършена значителен обем действия по установяване на И., което е удостоверено в писмен вид. На л.11 от административнонаказателната преписка е приложена Декларация по чл.188 от ЗДвП, видно от която И. е посочил, че на 18.03.2025 година е предоставил автомобила за ползване на Н. П. Н..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от св.Д. Е. К.. Същият не е очевидец на нарушението. Съставил е акта в качеството на „Мл.автоконтрольр“ в Сектор „Пътна датата на съставянето на акта 12.11.2025 година жалбоподателят не би могъл да знае каква е причината за явяването му в Сектор „Пътна полиция“ Перник, респ., че ще му бъде съставен акт и за какво нарушение.
В хода на съдебелната отговорност, която би понесъл в случай на 2 лъжесвидетелстване е заявил, че на датата, посочена в акта като дата на осъществяване на нарушението е бил заедно с жалбоподателя и са извършвали ремонт на автомобили. Категоричен е, че помни датата по лични причини.
Вярно е, че свидетелят като приятел на жалбоподателя в известна степен е заинтересован от развитието на наказателнполиция“ Перник само въз основа на съдържанието на представената декларация по чл.188 от ЗДвП.Към момента на съставянето на акта жалбоподателят не е направил възражения по отношение на авторството. Такива не са постъпили и в законоустановения срок пред административнонаказващия орган. Това обстоятелство обаче не би могло да бъде отнесено в негова тежест. Факт е, че към момента на съставяне на акта жалбоподателят не би могъл да посочи лицето, което е управлявало автомобила на посочената дата. Това е напълно обяснимо, тъй като актът е съставен месеци след извършване на нарушението. Къмното следствие по уважено искане на защитника на жалбоподателя е допуснат до разпит и проведен такъв на К.П.Х.. Същият след като е бил предупреден за наказатото производство, но показанията му са безпротиворечиви и по отношение на поводът да се яви и да свидетелства, а именно, споделен проблем от страна на жалбоподателя и оказано от свидетеля съдействие за разрешаването му. Съдът кредитира показанията на този свидетел с доверие.
При разбор на събраните в хода на производството по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът намира, че авторството на конкретното нарушение е недоказано, поради което с наказателното постановление неоснователно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на извършител на нарушението, описано в него. Поради изложеното, издаденото от Началник Сектор „Пътна полиция“ Перник наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна на наказателното постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административно процесуалния кодекс ОД на МВР Перник следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 102,26 евро, левовата равностойност на 200 лв. представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника адв. И. В. от АК-гр.Перник. Същото е заплатеното в брой при подписване на договора, като неговия размер е минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и ОД на МВР Перник следва да заплати въпросната сума.
Предвид изложеното на основание чл.63 пр.2-ро от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-003918/12.12.2025 година, издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ Перник срещу Н. П. Н.
ЕГН:********** жив. в гр.П. кв.***, съдебен адрес:гр.П. ******** адв.И. В.АК-гр. Перник, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП са му наложени 3 административни наказания „Глоба“ в размер на 357,90 евро/левовата равностойност на 700,00 лв./ и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на Н. П. Н. ЕГН:********** жив. в гр.П. кв.*** **** сумата от 102,26 евро, левовата равностойност на 200 /двеста/лв., представляваща направени по делото разноски възнаграждение на защитника адв. И. В.-АК-гр.Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията,визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4