Решение № 11924 от 06.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42881/2022
- Вид
- Решение № 11924
- Подписан
- 06.07.2023
- Състав
- СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за държавната собственост
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.139А · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б", предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 41 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 11924 гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110142881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД , за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената с цена на исковете 363,38 лв.
В исковата ищецът „Т” ЕАД твърди, че ответникът Областна администрация на област София е потребил за стопански нужди топлинна енергия през периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Майор Юрий Гагарин, ..., аб.№ 38978 и не е погасил задължението си. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ответникът възразил срещу нея, поради което ищецът иска да бъде установена дължимостта на сумите 287,97 лева (двеста осемдесет и седем лева и 97 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 66,52 лева (шестдесет и шест лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 09.11.2021 г., 7,28 лева (седем лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 01.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,61 лева (един лев и 61 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата от 19.11.2021 г. до окончателното й изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява искове относно вземанията си. Ищецът твърди, че между страните е било налице облигационно отношение въз основа на неоснователно обогатяване, тъй като въпреки изпратеното до ответника уведомление, същият не предприел действия по сключване на договор за продажба на топлинна енергия на небитов клиент, но е консумирал такава без да я заплаща. Поддържа, че е доставил за 1 процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като той не престирал насрещно – не заплатил дължимата цена, с което са се обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Ответната страна отговаря на условията за потребител по смисъла на §1, т.43 ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот при писмен договор при общи условия съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на ищеца, дължи заплащане на доставената топлинна енергия съгласно сключения между страните договор. Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1) купувачът следва да заплаща топлинната енергия в 20 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението, и след получаване на фактура, след което изпада в забава за него. Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от него възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК Областна администрация на област София е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва договора за дялово разпределение да е важал за процесния период. Твърди, че между страните не е било налице облигационно правоотношение и не е получавал фактури, за заплащане на процесните суми.
Нямало реално консумирана топлинна енергия, тъй като имотът бил необитаем.
Третото лице – помагач „Д... ” АД не изразява становище по съществото на правния спор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че тези предпоставки са налице когато, при липса на облигационно отношение – несключен писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до имота и ползването й от ответника.
Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ определя, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. По делото няма данни такъв да е сключван между ищеца и ответника, от което следва, че между тях липсва облигационно отношение по ЗЕ за продажба на топлинна енергия.
Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси стойността на доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно основание, същото може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който 2 се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да е основателен предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва у ищеца да е налице обедняване, което може да се изразява в намаляване на активите или увеличаване на пасивите /включително извършване на разходи/, обогатяване у ответника, което може да се изразява в намаляване на пасивите или увеличаване на активите /включително спестяване на разходи/, между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да е налице връзка, за това разместване на блага да липсва правно основание, като за ищеца да не е налице друг иск, с който да може да защити интересите си.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДС имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 18, ал. 1, изр. 1 имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗАдм областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия, като областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.В конкретния случай по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства, в това число Акт за държавна собственост – частна № 09414/06.03.2017 г., утвърден от областния управител област София и Заповед № РД-08-00006/21.05.2020 г. на областния управител област София се установява, че този имот е предоставен за управление на Областния управител на област София. Не се спори, че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ – стойността на доставената до имота топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно по електронен път от служители на ищеца. ЕС на адрес: гр.София, ул. Майор Юрий Гагарин, ... е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 15.12.2009 г. с „Д... ” АД.
За процесния период 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ФДР е извършвала разпределението на ТЕ след дистанционен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите на СЕС. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота не се ползва топла вода. Процесният имот е с отопляем обем по проект 172 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 21.11.1977 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация, съгласно наредбата за топлоснабдяването. За процесния период 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334. То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. ФДР е изготвяла ежемесечно разпределение на ТЕ в сградата. За процесния имот има само начислена ТЕ отдадена от сградна инсталация. ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителна тела/ и ТЕ за загряване на топла вода, ТЕ за общи части не се начислява. Поради това и ирелевантно за настоящото производство дали процесният 3 обект е бил ползван или не, тъй като дължимите суми за топлинна енергия са само за сградна инсталация и възлизат в размер на 366,47 лв., съобразно заключението на вещото лице. Притежаването на имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия и същият е длъжен да заплаща цената за доставената топлинна енергия, част от която е и топлинната енергия за сградна инсталация, независимо от това дали е ползвал топлоснабдения имот. Налице е разместване на блага ищецът е доставял ТЕ до имота, която не е заплатена от собственика, поради което и той дължи заплащането й. Поради това възражението на ответника, че процесният обект е бил необитаем е неоснователно. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. В СЕС се извършва ежемесечен отчет и не се изготвят изравнителни сметки. Размерът на фактурираните суми за ТЕ е по ежемесечни данни от ФДР са подробно описани в Таблица № 3 от заключението.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e5abd86-8761-4c5d-96b8-0dfa39a68807