Решение № 252 от 09.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Плевен, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. В.ЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600415 по описа за 2025 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат В. К., процесуален представител на подсъдимия Г. О. Р., подадена срещу определение № 488 от 09.05.2025 г., постановено по нохд № 700/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С протестираното определение Плевенският районен съд, на основание чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал. 1 НК, е осъдил подсъдимия Г. О. Р. да заплати в полза на държавата равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК – лек автомобил „***“ с рег. № ***, с рама № ***, в размер на 21 352 лева.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че постановеният съдебен акт противоречи на Протокол № 1 от КЗПЧОС, както и че оценката на МПС, изготвена от вещото лице и възприета от съда, е прекомерно завишена и надвишава справедливата пазарна цена на леки автомобили от този вид.

Прави се искане за отмяна на определението.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия Г. С.

Р..

Процесуалният представител на подсъдимия Г. С. Р., адвокат М. П., редовно призован, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.

1

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери правилността на постановения съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1, във връзка с чл. 306, ал. 3 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С определение № 199 от 26.04.2024 г., за решаване на нохд № 700/2024 год. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, подсъдимият Г. С. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е осъден на девет месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Определението е влязло в сила на 26.04.2024 г.

С определение № 400 от 26.04.2024 г., постановено по нохд № 700/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен, на основание чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал.

1 НК подсъдимият Г. С. Р. е осъден да заплати равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението – лек автомобил „***“ с рег. № ***, в размер на 21 352 лева.

С решение № 54 от 25.03.2025 г., постановено по вчнд № 438/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, определението на Плевенския районен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК предвижда, че съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е негов собственик – присъжда равностойността му, в случаите по ал. 1 – 4.

Непосредствен обект на престъпленията по чл. 343 и чл. 343б НК са обществените отношения, свързани с управление на транспортни средства.

Обществената чувствителност към безопасността на движението по пътищата и в частност управлението на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества в последните години по обективни причини е особено завишена и волята на законодателя, изразена в посочените правни норми е ясна: да се предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движение по пътищата.

Законодателят е компетентен да определя наказателната политика на държавата чрез материалния наказателен закон. Всяко предвидено в закона наказание представлява организирана обществена реакция срещу 2 извършеното престъпление. То цели преди всичко да предотврати извършването на нови престъпления от дееца и от други членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо, поправително и възпитателно. В случай, че целите на наказанието не могат да се изпълнят успешно посредством санкционните норми на особената част на НК, действащи към определен момент, интензитетът и тежестта на наказанието като форма на държавна репресия следва да се засилят с оглед на негативните изменения на обществената действителност – в рамките на принципите и нормите, заложени в Конституцията.

Конституционният съд е приел, че „принципът на законност изисква наказателноправните норми да бъдат достатъчно ясни, предвидими и достъпни, за да се позволи на правните субекти, ако е необходимо, да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. Това изискване ще бъде удовлетворено винаги, когато гражданите могат да извлекат от съдържанието на наказателната норма какво им е забранено, както и какво ще бъде наказанието, ако нарушат закона. Съдът изрично е посочвал, че „прилагането на принуда, която така осезаемо засяга личната сфера на гражданина, би било легитимно само ако се осъществява съобразно ясните, предвидими и достъпни предписания на наказателния материален закон. По този начин биха се гарантирали стабилността и правната сигурност в съответните материални правоотношения, които са били предмет на наказателното производство, като същностна характеристика на правовата държава“.

Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието, който е част от принципите на правото, стоящи в основата на общите конституционни традиции на държавите членки на ЕС, е провъзгласен и в различни международни договори, и по конкретно в чл. 7, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието има еднакво съдържание и тълкуване както по Конституцията на РБ, така и по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и по Хартата на основните права на ЕС, които Конституционният съд, следвайки утвърдената си практика, взема предвид като тълкувателен източник.

Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че „принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията е част от общите конституционни традиции на държавите членки и е закрепен в чл. 7, §1 от КЗПЧОС, както и че според Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ „по силата на този принцип наказателноправните разпоредби трябва да зачитат определени изисквания за достъпност и предвидимост, що се отнася както до установяване на престъплението, така и до определяне на наказанието“, като „изискването за точност на приложимия закон, което е присъщо на посочения принцип, предполага, че законът ясно определя престъпленията и наказанията, които се налага за тях“, а това изискване е изпълнено, когато правният субект може да 3 установи от формулировката на съответната разпоредба кои действия и бездействия ангажират наказателната му отговорност.

Тези принципни положения са застъпени в Решение № 8 от 17.07.2025 г. на Конституционния съд на РБ, постановено по конституционно дело № 15/2024 г.

Съобразно посоченото решение очертаните въз основа на практиката на ЕСПЧ и СЕС изисквания, които се вписват в конституционния принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията, не са нарушени с оспорените пред съда разпоредби на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК. В решението изрично е посочено, че посредством правилото, въведено с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК – отнемане в полза на държавата на МПС, което е собственост на дееца и е послужило за извършване на престъплението, или присъждане на неговата равностойност, по същество се провежда конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт да „третира еднаквите еднакво“, за което определяща е обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация. Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява принципа за равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпление, биха били третирани различно според това дали МПС е собственост на дееца или на друго лице.

Неоснователно е и оплакването, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на чл. 1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към КЗПЧОС от 20.03.1952 г., съобразно която всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания.

Това е така, тъй като в същата разпоредба изрично е предвидено, че:

1.Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите правила на международното право:

2. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държаните да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходимо за осъществяване на контрол върху ползването на притежанията.

Неоснователно е и оплакването, че съдебният акт е неправилен, тъй като вещото лице проф. М. С. М. – при определяне стойността на лекия автомобил „***“, не е взел предвид, че МПС е с десен волан, което е довело до завишаване на равностойността му.

От проведеното изслушване на вещото лице по време на съдебното следствие пред въззивната инстанция се установи, че заключението не страда от сочения порок, а стойността на пътното превозно средство е еквивалент на средната пазарна стойност на този вид леки автомобили и е формирана обективно - след извършени проучвания и справки.

4

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход от съдебното производство подсъдимият следва да заплати по сметката на Плевенския окръжен съд направените по делото разноски размер на 120 лева – за явяване в съдебните заседания по делото и за представяне на заключение от вещото лице професор М. С. М..

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 488 от 09.05.2025 г., постановено по нохд № 700/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Г. О. Р. да заплати по сметката на Окръжен съд-Плевен направените по делото разноски в размер на 120 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5