Решение № 740 от 06.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9394/02.06.2023 г., постановено по гр.д. № 48773/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав, съдът е осъдил Д. С. А. с ЕГН:

********** и с адрес: гр. София, кв. ******* и С.Г. А. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. *******, да заплатят всеки от тях поотделно на “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “******* на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 51,73 лв. представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София, ж.к.*******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.08.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер; сумата от 6,34 лв.– представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 228,58 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.06.2021г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер; сумата от 1,58 лв.– представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – гр. София, ж.к.*******, за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.08.2021 г. до окончателното плащане като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер; сумата от 0,36 лв.– представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху 1 главницата от 7,28 лв. за периода 31.07.2018 г. – 23.06.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер.

С решението А.Б.Б.-К., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, общ.

Оборище, ул. ******* е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 36,03 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. София, ж.к.*******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.08.2021 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер; сумата от 4,49 лв.– представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 228,58 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.06.2021г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер; сумата от 1,26 лв. – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – гр. София, ж.к.*******, за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 24.08.2021 г. до окончателното плащане като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер; сумата от 0,25 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 7,28 лв. за периода 31.07.2018 г. – 23.06.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер.

С оглед изхода на спора съдът е разпределил и отговорността за сторените от страните разноски в производството.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 199720/12.07.2023г. от адв. И. С. в качеството му на особен представител на Д.

С. А., ЕГН **********, срещу Решение № 9394/02.06.2023г., постановено по гр.д. № 48733/2021 г. по описа на СРС, 57-ми състав, в частта му, в която Д. С.

А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, посочените в решението суми. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства. Посочва се, че ищецът не е доказал в съответствие с разпределената му доказателствена тежест наличието на облигационно отношение, възникнало между ищеца и ответника, както и реалната доставка на топлинна енергия. Оспорва се качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, както и доставеното до топлоснабдения имот количество топлоенергия, включително и стойността на същото. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба вх.№ 232961/18.08.2023 г., с който се изразява становище за нейната неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

2

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и сочените за потребители лица, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувачите на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

За основателността на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи и настъпването на падежите на главните вземания, както и изпадането на ответниците в забава.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, 3 дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, за порочност на първоинстанционния съдебен акт, се отнасят именно до установяване наличието на горепосочената първа предпоставка за основателност на исковите претенции досежно ответника Д. С. А.. Въззивният съд намира изложените в тази връзка оплаквания за неоснователни поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, том I , рег. № 993, дело № 70 от 18.03.2008 г., съгласно който Л.М.М. е прехвърлила на М.Г.Р. правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „*******“, ж.к.

„*******“ III част, бл. *******, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху апартамента.

По делото е представен и препис-извлечение от акт за смърт, както и удостоверение за наследници от 14.10.2020 г. от които се установява, че Л.М.М. е починала на 10.03.2020 г., от който момент се е прекратило и учреденото в нейна полза право на ползване върху недвижимия имот.

Съгласно удостоверение за наследници №РМЛ20-ТД26-1395/14.10.2020 г. Л.М.М. е починала на 10.03.2020 г., като е оставила за свои наследници Б.Л.Р., Д.Й.Б., А.Б.Б.-К., Б.Ц.С., Н.Ц.Т.-Д., Д. С. А., О.Г. А., С.Г. А., С.С. и М.Т.Б.. По делото не са ангажирани доказателства някой от горепосочените наследници да е направил отказ от наследството на наследодателя Л.М..

В случая приложение намира чл. 8, ал. 4 от ЗН, съгласно който когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. От представеното удостоверение за наследници се установява, че всяко от лицата, посочени за наследници на Л.М., се явява низходящ на сестра/брат на майката на починалата, поради което и всички са еднакво близки по степен по смисъла на горепосочената разпоредба.

По делото се установява също така, че между ищеца и вещния ползвател – Л.М. са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба 4 на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, като съдържанието на този договор е уредено в представените по делото общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Съобразно всичко гореизложено настоящият въззивен съдебен състав счита, че Д. С. А. е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове в качеството му на наследник на Л.М.М. – вещен ползвател на недвижимия имот при посочената от първоинстанционния съд квота 1/15, доколкото предявените искови претенции имат за предмет потребената от вещния ползвател до смъртта му топлинна енергия.