Протокол № 360 от 05.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 360 гр. Благоевград, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от София Икономова Гражданско дело № 20241200100531 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

За ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява * С. А., с пълномощно по делото.

Ответницата С. К. К., уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. За нея се явява адв. Д. П., с пълномощно по делото.

Вещото лице С. И. Т., редовно призована, се явява лично.

* А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се изготвена и постъпила в срок съдебно-счетоводна експертиза на 21.04.2026 година.

* А.: Запозната съм с експертизата. Нямам искания преди изслушване на вещото лице.

АДВ. П.: Запознат съм с експертизата. Нямам искания преди изслушване на вещото лице.

1

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.

СНЕМА самоличността на вещото лице:

С. И. Т. – ***.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

В. Л. С. Т.: Поддържам представеното заключение. Нямам корекции и допълнения към него.

* А.: Уважаема госпожо Председател, аз оспорвам заключението, като неправилно, и на основание чл. 201 от ГПК ще моля да бъде назначена повторна експертиза. Аргументите, които излагам в тази връзка са, че считам за неправилно включването на кредитни лимити по кредитни карти в приходната част на анализа. На следващо място, оспорвам включването на стойност на дружествени дялове, претендирани за отнемане и включени вече в частта „Имущество“, да бъдат втори път признавани като приходи.

Оспорвам включването в приходната част на суми от Дирекция „Социално подпомагане“, тъй като те дублират вече приетите приходи от помощи и обезщетения по данни на Национална агенция за приходите. Оспорвам включването в приходната част на т.нар. „възстановени депозити“, тъй като такива са възстановявани, но на дружествата, на които С. К. е едноличен собственик, а не на физическите лица, и нямат място в анализа. На следващо място, вноска от банкова сметка на проверявано лице е преведена по сметка на дружеството – отново оспорвам включването на тази сума като приход на физическите лица, които са обект на проверката. Отделно от горното, в разходната част считам, че вещото лице не е включило сума, формирана от вноски по банкови сметки, която е значителна като стойност, съответно и с оглед оспорванията в приходната част съществено изменя резултата както за нетния доход, така и за несъответствието. Още повече, че практиката на ВКС, включително и най-новата такава след постановяване на Тълкувателно решение № 4, е в посока, че вноските по банкови сметки и съответно изразходването след това на тези средства безспорно представляват разход. В 2 тази връзка мога да посоча Решение № 283/2025 година по гражданско дело № 2758/2024 година на ВКС, в което изрично се казва, че разходите за вноски по банкови сметки са извънреден разход по смисъла на Допълнителните разпоредби на ЗОНПИ, както и Решение № 71/2026 година по гражданско дело № 2534/2025 година на Върховния съд, където се казва, че извънредни разходи са и вноските по банкови сметки, преводи към трети лица, кредитни карти и т.н. Ето защо ще Ви моля да допуснете повторна експертиза.

АДВ. П.: Уважаема госпожо Председател, преди да задам въпросите към експерта и с оглед изложеното становище от процесуалния представител на ищеца, намирам за необходимо същият да изясни кой от вариантите на заключението, с оглед посочените твърдения и искания за извършване на корекции в изчисленията, следва да се поправи. Заключението е вариативно, като по втория вариант вещото лице е дало отговори на въпроси, които са поставени от нас и допуснати от съда. В този вариант на заключението считам, че е абсолютно недопустимо ищецът да прави искания за преизчислявания и корекции. Ако следва такива да бъдат допуснати, то е необходимо да касаят само и единствено първия вариант на заключението.

Второ, намирам за апокрифни, неотговарящи на истината и напълно повърхностни твърденията на пълномощника на ищеца досежно това, че са повторени имущество за дружествени дялове с доходи, суми, получени като обезщетения, и акцентирам – не били включени като разход суми, получени от трети лица по банков път, като моля да съобразите и да намери съответното отражение във Вашето произнасяне по направеното доказателствено искане, обстоятелството, че ищецът в нито един момент от процеса, въпреки многобройните заседания, въпреки дадената възможност от съда на практика безконечно да прави доказателствени искания, няма въпрос на ищеца в разходната част или в която и да било част на анализа, за установяване на значително несъответствие да се определят като каквито и да било разход, имущество или т.н., суми, получени от трети лица. В този смисъл намирам, че не са налице основания нито за допускане на допълнителна задача към експерта, нито пък най-малко за повторна експертиза.

На въпрос от адв. П.:

В. Л. С. Т.: По принцип изчислителната работа е направена в два варианта. Не знам дали разбрахте, но най-лесно се чете от сравнителната таблица, която 3 приключва, като тази сравнителна таблица съм се старала – в първата част е исковата молба на КОНПИ такава, каквато е, без да правя изчисления, и като текст, и като левове, по-нататък вариант първи е това, което според мен е правилно да бъде прието като приход и разход, а вариант втори е по поставени въпроси от ответниците. Тъй като не съм имала задача в приходната част да поставям доходи по свидетелски показания, а имам конкретно поставени задачи кои доходи да взема – приходите от трети лица си спомням, че искат, отговорът ми е, че и по вариант втори в приходната част на паричния поток не са включвани суми по свидетелски показания. Преди малко нямах възможност да отговаря, поне чух, че съм дублирала суми, получени от НОИ и от ДСП, което категорично не е вярно. Обработвала съм банковите сметки ред по ред, докато засека салдата и оборотите на всяка банкова сметка. Ако се върнем на плащанията, аз не съм взимала данните по справки на НОИ, а съм взимала данните от постъпилите суми по банкови сметки, и ако се върнем на постъпления, например Справка № 63 на л. 37, в банковата сметка си има основание на получената сума – на едните суми пише „постъпления ДСП“, а на другите пише „получени НОИ“, така че това са две различни плащания и не е вярно, че дублирам два вида плащания. Взимам ги от банката, как така са дублирани?! Отговорът ми тук е, че по свидетелски показания нямам доходи отразявани.

На въпрос от съда:

В. Л. С. Т.: При продажбата на недвижими имоти плащанията са в брой, не са по банков път.

АДВ. П.: Аз нямам повече въпроси към вещото лице. Изразявам становище, че експертът е отговорил по абсолютно всички въпроси, поставени от съда, във вариантите, в които са поискани от страните. Няма основание за допускане на повторна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза.

* А.: Уважаема госпожо Председател, поддържам искането си за повторна експертиза и бих искала само да уточня във връзка с казаното от адв. П., че не става въпрос за вноски от трети лица, а става въпрос за лични вноски на проверяваните лица по техни банкови сметки, които впоследствие се изразходват. На стр. 18 от експертизата, т. 2 и т. 3, оспорването ми е в смисъл, че не считам, че сумите, представляващи кредитен лимит по кредитна карта, следва да бъдат отразявани като получени стокови кредити. Това не са стокови 4 кредити, това са кредитни карти, 2 000 и 1 000 лева.

В. Л. С. Т.: Само че ако се върнем напред по договорите, където ги анализирам, съответната кредитна институция дава информация каква стойност от кредитния лимит е усвоена. Какво иска страната, да дадем на разход погасяванията по кредитните лимити само разхода, а прихода да не го дадем?! Не считам това за правилно! Сумата е усвоена от тоя кредитен лимит, той не е просто кредитен, има кредитен лимит усвоен и смятам, че тази сума трябва да участва в приходната част на потока. Извършените плащания за главница и лихва съответно участват в разходната част на паричния поток.

Няма как само разходите да вземем без приходите – това е становището ми.

Искам да кажа, че става въпрос за кредитен лимит, който е изцяло усвоен. Той е усвоен, затова връщат пари. Ако се върнем назад, на л. 15 и нататък, имаме от кредитната институция усвоената сума, усвоения кредитен лимит, както и извършените погасявания по него. Ето защо считам, че усвоената сума е приход, а извършените погасявания са разход.

* А.: На стр. 44, говорим за общата Справка № 67, на първо място Комисията въобще не е установила подобни суми като възстановени депозити.

Единствените такива са възстановени депозити в размер на 310 лева и 564 лева на дружества.

В. Л. С. Т.: След като всички направени депозити съм ги дала в разходната част, значи от банковата сметка щом лицето прави депозит някъде да участва, те са дадени на разход, и сега представете си – 1 000 лева прави депозит и 300 лева му се връща от тоя депозит, защото не е спечелил търга, какво да ги правим, не са ли в дохода?!

РЕПЛИКА НА * А.: В търга участват дружествата, не участват физическите лица, г-жо Т..

В. Л. С. Т.: Ама по тяхната лична сметка излизат депозити и се връщат депозити.

* А.: Това са пари на дружеството, не бива да се смесват нещата по този начин.

В. Л. С. Т.: Добре, дори и да са пари на дружеството, те не представляват незаконен доход, а представляват средства на дружеството, изразходвани за лични нужди на собствениците, но не и незаконен доход. Тогава и депозита като го прави – 1 000 лева, не трябва да му го даваме на разход, защото 5 участва дружеството. Тук се преплитат. В счетоводството има сметки, които отчитат лични средства на собственика, вложени в дружеството, и обратно – средства на дружеството, употребени за лични нужди, и аз мисля, че случаят е такъв. Всички направени депозити са разход, върнатите му депозити са дадени като приход, те са по-малко от направените депозити.

* А.: На стр. 44 от експертизата, при сумата от 10 998 лева отново е същото – от сметка на сина; получена работна заплата от А. по сметка на А. Х., която е включена като приход, а всъщност от неговата сметка тази сума е наредена по сметка на „Е.“.

В. Л. С. Т.: Тази сума, веднага ще отворим, в приложенията пише на кой лист е банковата сметка. Ако отворим сметката, ако искате ще го направя пред вас сега, ще видите, че тази сума постъпва от А.. Лицето е било 3 месеца в А. да работи, поради което изчислените от мен задгранични пътувания, сумата за задгранични пътувания е много по-висока от изчислената при вас. Вие имате 1 000 лева, аз имам 4 хил. Защо – лицето е било 3 месеца в А. и тая сума му е преведена по банков път. Ако има 4 хил. и му осчетоводявам разход, получава заплата 10 хил. – това е случаят. Но тя е получена по банка, няма как да не я взема в приходната част. Това е за тази сума.

* А.: На следващо място, в частта „Разходи“, от това, което вече казах за вноските по банкови сметки, че считам, че същите безспорно представляват разход, лесно могат да бъдат изведени от банковите сметки, от анализа на същите, включително че вещото лице е направило това в табличен вид, но по нейна преценка не ги включва в разходната част, а аз считам, че мястото им е точно там. Имам предвид лични вноски от проверяваните лица в техни банкови сметки, които впоследствие се изразходват, т.е. вноски на каса.

В. Л. С. Т.: Да, имаме ги като сума – 170 и няколко хиляди са. Това са вноски, които лицето прави по техни разплащателни сметки, на каса внася пари.

Според мен тези вноски не представляват нито приход, нито разход. Това е нищо, това е само движение на парични средства, защото, да помислим сега – ако внеса 1 000 лева по банковата си сметка, имам 2 варианта: или да останат като крайно салдо, нищо не правя с тях, те участват в паричния поток като имущество, и пак ги изваждам, защото са налични, като налични парични средства. В случая ние пари нямаме, те са изразходвани, като са направени преводи към други лица. Точно тия преводи нали вече ги дадох на разход, 6 защото парите ги няма – ако 1 000 съм внесла, превеждам… На уточняващи въпрос от съда: