Решение № 14 от 30.09.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тополовград, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно наказателно дело № 20212320200020 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят Д. ИВ. Г. от гр.Т., чрез пълномощника си адв.С.А. твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 20-0358000369/04.09.2020 г. на Началника на РУ – Т. към ОД на МВР – Хасково, с което му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева, на основание чл.638, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.638 ал.1 т.1, вр.чл.461 т.1 от КЗ, за извършено от него нарушение по чл.463 ал.1 т.3 от КЗ е незаконосъобразно, необосновано, неправилно постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми.

Жалбоподателят твърди, че както в АУАН, така и в НП липсват конкретна информация за мястото на извършване на нарушението, като е посочена ул.“М.“. На следващо място според жалбоподателя липсват достатъчно доказателства за осъществен от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638 ал.2 във вр.ал.1 т.1 от КЗ.

Според него в обстоятелствената част на НП е цитирано НП 18-1292-001957 от 21.09.2018 г. за извършено нарушение по чл.638 ал.1 от КЗ, което нарушение вероятно е извършено през 2018 г., тъй като в обжалваното НП 1 липсват доказателства в тази насока. Сочи се, че липсата на мотиви за налагане на санкция за повторност на нарушението е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Според него в посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на НП не съответства на посочената нарушена норма, като правна квА.фикация на деянието.

Жалбоподателят твърди, че административно-наказващият орган е посочил бланкетно правната квА.фикация на деянието. Според жалбоподателя с тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Според него този порок е неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП и ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и счита, че това процесуално нарушение е основание за отмяна на НП. Според жалбоподателя липсват доказателства за настъпили вредни последици от нарушението и АНО не е направил задълбочена и всестранна проверка на предприетите действия по ангажиране на отговорността му и не е извършил допълнителни действия по разследването преди да издаде НП. Жалбоподателят твърди, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.28 от ЗАНН, не е отчел факта, че жалбоподателя е имал сключен едногодишен договор за „Гражданска отговорност“ с разсрочена схема на плащане. Отделно от това, на същия ден жалбоподателя е предприел действия за сключване на нов договор за което липсва информация в издаденото НП. Жалбоподателят счита, че случая е маловажен и АНО при определяне на размера на наказанието не е взел предвид целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН. Поради което моли съда да отмени издаденото НП.

Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и поддържа жалбата, като заявява, че не е знаел, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител в с.з.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 17.08.2020 г. в 10.05 часа служителите на РУ – Т. св.Х.П. и С.С. са 2 спрели за проверка на ул.“М.“ в гр.Т. лек автомобил марка „С.И.“ с № *******, управляван от жалбоподателя Д. Г.. При извършената проверка двамата са установили, че автомобилът няма вА.дна полица „Гражданска отговорност“ за 2020 год. След извършена справка в АИСАНД св.Х.П. е установил, че водачът има извършено същото нарушение и има влязло в сила НП № 18-1292-001957 от 21.09.2018 г., връчено на нарушителя на 13.02.2020 г., влязло в сила на 21.02.2020 г. След това за това нарушение, че управлява собствения си лек автомобил, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от движение, и няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2020 г. към момента на проверката, и в извършената справка се е установило, че водачът управлява МПС повторно без ГО в едногодишен срок, наказан с влязло в сила НП № 18-1292-001957 от 21.09.2018 г., връчено на 13.02.2020 г. и в сила от 21.02.2020 г. Това нарушение е било квА.фицирано в АУАН № 543168 от 17.08.2020 г. като такова по чл.483, ал.1 т.3 от КЗ. Било е иззето СУМПС и контролен талон към него със Заповед за ПАМ № 20-0358-000123 от 17.08.2020 г. – временно отнемане на СУМПС до сключване на вА.дна полица „Гражданска отговорност“. След това водачът е сключил застраховка „ГО“ и актосъставителят му е върнал СУМПС. Актът е бил подписан от нарушителя, без да направи възражение и екземпляр от същия му е бил връчен срещу разписка. След това, на 04.09.2020 г. е било издадено НП № 20-0358-000369 на Началник РУ – Т. против Д. Г., с което за описаното в акта нарушение квА.фицирано като такова по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и на основание чл.638 ал.2, предл.1-во, вр.ал.1, т.1, вр.чл.461 т.1 от КЗ му е била наложена глоба в размер на 800 лева. НП е било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 17.03.2021 г. и същото е било обжалвано по пощата на 23.03.2021 г.

Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. От тях става ясен начина на установяване на нарушението и съставянето на акта.

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са документи издадени в съответната форма и ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо правен интерес и в законно установения 7-дневен срок.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена, а НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, на негова собственост, който е регистриран на територията на Р България, не е спрян от движение и няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ за 2020 г., като при проверка в АИС се установява, че същият повторно е управлявал МПС без „ГО“ в едногодишен срок от наказването му с влязло в сила НП № 18-1292-001957 от 21.09.2018 г., влязло в законна сила на 21.02.2020 г. това нарушение е правилно квА.фицирано и в АУАН и в НП, като такова по чл.483, ал.1 от КЗ, според който договор за застраховка „ГО“ е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС и същото не е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение.

Правилно и АНО е наложил санкция в размер на 800 лв. на основание чл.638, ал.2, предл.1-во, вр.чл.638, ал.1 т.1 от КЗ.

Съдът счита, че при издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. И в АУАН, и в НП са посочени конкретно и точно мястото на извършване на нарушението, а именно: гр.Т., ул.“М.“. Ясно и точно и в АУАН, и в НП е записано номера на НП, датата на издаването и датата на влизането му в сила, от което наистина е видно, че нарушението е извършено повторно, т.е. в едногодишен срок откакто водачът е бил наказан за същото такова нарушение. Изписани са датата и мястото на нарушението, където е извършено, описание на нарушението, обстоятелствата при което е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Съдът счита, че при издаването на НП и съставянето на акта стриктно и точно са спазени материално правните и процесуално правните норми. Фактът, че същият ден жалбоподателят е сключил договор за „Гражданска отговорност“ е ирелевантен за НП, тъй като към момента на проверката водачът е нямал сключена застраховка 4

„Гражданска отговорност“ Отделно от това, съдът не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението, тъй като извършеното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения от този вид.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0358-000369 от 04.09.2020 г. на Началник РУ – Т., към ОД на МВР - Хасково издадено против Д. ИВ. Г. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.“М.А.“ № 4**, **, с което на основание чл.638, ал.2, предл.1-во, вр.чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането му е наложена глоба в размер на 800 лв.

/осемстотин лева/, за извършено от него нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5