Решение № 102 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110116814 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „А.....“ ЕАД, ЕИК 203670940, представлявано от пълномощник със седалище гр.С..... против С. К. Х. с ЕГН:

********** ********** Столична, обл. София (столица) за постановяване на решение, с което да се установи в полза на ищеца вземане за следните суми: сумата от 4 617,93 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2698087 от 29.12.2022 г., сключен между К********** ЕАД и С. К. Х. и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между С. Х. и А********** ЕООД от 29.12.2022г. ведно със законна лихва за период от 02.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 651,30 лева (шестстотин петдесет и един лева и 30 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.02.2023 г. до 20.01.2024 г., сумата 992,11 лева (деветстотин деветдесет и два лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.02.2023 г. до 02.01.2025 г. и законовата такава, които суми се излага, че са дължими по сключен Договор за потребителски кредит № 2698087 от 29.12.2022 г., сключен с К********** ЕАД и С. и Договор за предоставяне на поръчителство по Договора за кредит, сключен между А********** ЕООД и ответника за обезпечаване вземанията по Договора за кредит, които вземания по договора за потребителски кредит 1 са били изпълнени от поръчителя по него и впоследствие вземането на А********** ЕООД е прехвърлено в полза на А..... ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 15.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

Твърди се, че сумите са получени, но не са възстановени, а в последствие са цедирани на ищеца, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. За тях кредиторът е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК, заповедта по която е оспорена в срока по чл. 414 от ГПК, с оглед на което е предявен и настоящия иск.

На основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се търси решение за установяване на вземания в полза на кредитора. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез неговия пълномощник. С него исковете се оспорват като недоказани и неоснователни със следните съображения:

Не се спори, че на 29.12.2022 г. е сключен между С. Договор за потребителски кредит № 2698087 с „К**********” ЕАД, по който сумата по отпуснатия кредит е в размер на 4796.10 лева, от които сумата в размер на 4500.00 лева - размер на кредита и 296.10 лева - размер на застрахователна премия, със срок на кредита е 12 месеца, с брой погасителни вноски от 12 броя, техния размер по погасителния план, ГЛИ по договора е 27.73 %, ГПР по договора е 31.54 %, с общ дълг от 5558.23 лева.

Оспорва се клаузата на чл.4, ал.1 от Договора, съгласно която заемополучателят се е задължил да предостави Обезпечение на Кредитора чрез сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К********** юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на Заявлението, което е сторено от С. като не се спори, че е подписал такъв на 2930.12.2022 г. - договор за предоставяне на поръчителство с „А**********“ ЕООД, съгласно който във връзка с предоставянето на кредит по договор за потребителски кредит № 2698087 с „К**********” ЕАД, ответникът се е задължил да заплати на „А**********“ ЕООД възнаграждение за поръчителство в общ размер на 3265.39 лева, дължимо съгласно погасителния план към договора за поръчителство или общата сума за връщане по Договора за потребителски кредит и Поръчителство е в размер на 8823.62 лева, която се 2 оспорва - процесните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.

22 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; нищожни на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по правоотношенията. договорът за паричен заем, респективно акцесорният договор за поръчителство са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Недействителни и при липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 31.54 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР като действителният такъв е в размер на 96.08 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и затова отново е недействителна тази клауза.

Оспорва се клаузата за обезпечение като поставяща заемополучателя в неравностойно положение и се навежда нищожност на договорите по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Навежда се нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „К**********” ЕАД - не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключените с „А**********“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, респективно начислената застрахователна премия, което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР и получаване на сумата по съответния кредит да е обусловено от сключването на акцесорния договор за поръчителство.

Навежда се противоречие с императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „К**********” ЕАД и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Неправилното изчисляване и посочване на сумите по Договора са 3 още едно самостоятелно основание за недействителност на договор, както и нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.

2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Навежда се и това, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден, както и е налице е разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която следва да бъде върната и се навежда, че дългът на ответника е само за сумата от 4500.00, представляваща отпуснатата сума от „К**********“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит № 2698087 от 29.12.2022 г., от която следва да бъдат приспаднати заплатените от страна на С. в полза на „К**********“ ЕАД суми, в случай че в настоящото производство се установи, че не са погасени изцяло всичките задължения към кредитодателя.

Оспорват се акцесорните искове за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 82/2025 г. по описа на СРС, 144 състав, респективно за мораторна лихва за периода 21.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 82/2025 г. по описа на СРС, 144 състав с оглед неоснователността на исковете за главница.

Оспорват се претенциите за разноски и се претендират такива.

Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийски районен съд намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.дело № 82/ 2025г. по описа на СРС се установява, че със заповед с № 2184/ 21.01.2025г. в полза на ищеца длъжникът е бил осъден да заплати на ищеца сумите по исковата молба, които са били 4 изплатени от поръчителя на дълга А********** ЕООД на кредитодателя К********** ЕАД. Видно е още, че тази заповед е оспорена, с оглед на което е предявен и настоящия иск.

Страните нямат спор, а това се установява и от Договор за потребителски кредит с № 269087/ 29.12.2022г., че между трето на спора лице К********** ЕАД и ответника С. е бил сключен договор за кредит с приложение 1 към него от същата дата и ОУ. Съгласно Договора „К**********“ ЕАД се е съгласил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 4500 лева и 296.10 лева за застрахователна премия за срок от 12 месеца при лихвен процент в размер на 27.73 % и ГПР в размер на 31.54 % с обща стойност на всички плащания по Договора от 5558.23 лева.

Тази сума е следвало да бъда погасявана на 12 месечни вноски, от които намаляваща от 335.30 лева за главница и намаляваща от 110.83 лева за лихва.

Видно от погасителния план към договора първата погасителна вноска е платима на 20.02.2023 г., а последната е с падеж на 20.01.2024. – за 467.77 лева за главница и 10.81 лева за лихва.

Според Договора, чл.4, ал.1, ответникът е имал възможност при заявяване да предостави на кредитора обезпечение на кредита, изразяващо се в предоставянето на банкова гаранция в срок от 10 дни от на заявлението за сключване на договора или поръчителство от одобрено от кредитора лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора.

Посочено е в договора, че в случай на предоставяне на обезпечение чрез поръчителство срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението, а при заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е 14 дни от подаване на заявлението. От приложения по делото Договор за поръчителство от 29.12.2022г. се установява, че същият е сключен за обезпечение на задълженията на ответника С. по сключения с „К**********“ АД договор за потребителски кредит със страни по него ответника С. и трето на спора лице А********** ЕООД. Видно от разпоредбите на договора поръчтителят се е съгласил да отговаря пред заемодателя К********** солидарно с потребителя пред него за всички негови задължения, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит и/ или в резултат от неизпълнението на потребителя по договора за кредит , а именно за връщане 5 на сумата по кредита от 4796.10 лева; за плащане на възнаградителната лихва; за разноските по сключване и изпълнение на Договора; за погасяване на лихвата за забава; за плащане на разноските по събиране на вземанията на кредитодателя. За поемане на тези задължение потребителят дължи на поръчителя възнаграждение, което съгласно приложението към договора в размер на 3265.39 лева за целия период на действие на Договора или с месечни вноски с падежи по Договора съгласно приложението – от 312.42 лева за първата до 281.05 лева за единадесетата вноска по Договора.

Постигнали са договорки за периода на действие на договора за кредит, платими на уговорените в договора за кредит падежни дати по банковата сметка на поръчителя или на кредитора, овластен да приема изпълнение, както и че ако заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към поръчителя, с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя (чл. 12, ал.3 ).