Решение № 7545 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7545 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110152649 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Л. срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, с която е предявен иск с правно основание чл. 32 от ЗДСл, за изплащане на сумата от 3730,46 лв., претендирана като разлика от размера на дължимото и реално изплатеното възнаграждение, за периода от 25.01.2021г. до 22.05.2021г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 742,06 лева, за периода 31.01.2021г. до 22.05.2023г., както и законна лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че със Заповед № *********/18.12.2019г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение като началник на сектор „Капиталово строителство и ремонти“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, на основание чл.

106, ал.1, т.2 и чл. 108 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността, считано от 19.12.2019г. Сочи се, че с Решение № 3624/07.07.2020г. по адм.д. № 651/2020г. по описа на АССГ, 69 с-в, влязло в сила на 08.12.2020г., съдът е отменил заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено, като незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че в срока по чл. 122, ал.1 от ЗДсл ищецът е подал заявление с вх. № **********/21.12.2020г. за явяване на работа на заеманата длъжност. Със заповед № *********/22.01.2021г. на Министъра на вътрешните работи ищецът е възстановен на длъжник началник сектор „Капитално строителство“ към отдел „Управление на държавната собственост и строителство“, считано от 25.01.2021г., като в тази заповед не било определено основно месечно възнаграждение. Посочено е още в исковата молба, че със Заповед № **********/16.02.2021г. е определена степен на основна месечна заплата – 4та , считан от 25.01.2021г. Ищецът 1 твърди още, че за периода 25.01.2021г. до 22.05.2021г. му е изплатено възнаграждение за отработени дни на база основна месечна заплата от 2052 лева, вместо дължимата за тази степен – 2995 лева. Поради което търси разлика в посочения размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че със заповед № *********/22.01.2021г. на министъра на вътрешните работи ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди незаконното уволнение, като в тази заповед не е посочено определеното месечно възнаграждение. Твърди, че това е сторено със Заповед № **********/16.02.2021г., с която е определена степен на основна месечна заплата – 4, считано от 25.01.2021г.Твърди още, че с докладна записка с рег. № ******* от 26.01.2021г. е предложено на ищеца да бъде определена основна месечна заплата в размер на 2052 лева., като същата е определена на основание чл. 67, ал.4 от ЗДСл и чл. 3 от Наредба заплатите на служителите в държавната администрация и във връзка с МЗ рег. № ********/19.03.2018г. Оспорва твърдението на ищеца, че към датата на възстановяването му на заеманата от него длъжност основаната месечна заплата е в размер на 2995 лева. Излага подробни съображения в тази връзка, като сочи, че разпоредбата на чл. 67, ал. 5 ЗДСл е диспозитивна, а не е императивно изискване на закона за възможността да бъде увеличена индивидуалната основа заплата на държавния служител, който е възстановен на работа. Моли за отхвърляне на исковете.

С протоколно определение от 02.04.2026г. съдът е прекратил производството по иска за главница с правно основание чл. 32 ЗДСл за сумата в размер на 0,08 евроцента.

С протоколно определение от 02.04.2026г съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на иска за мораторна лихва, като същият се счита предявен за сумата в размер на 422,47 евро.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 32, ал.1 от ЗДСл и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил възстановен на служебно правоотношение при ответника, с което да обоснове дължимост на претендираното трудово възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по съществуващото между страните служебно правоотношение, съответно да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че със Заповед № *********/18.12.2019г. на Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на ищеца като началник на сектор „Капиталово строителство и ремонти“ при 2 дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, считано от 19.12.2019г.; с Решение № 3624/07.07.2020г. по адм.д. № 651/2020г. по описа на АССГ, 69 с-в, влязло в сила на 08.12.2020г., е отменена заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено; със заповед № *********/22.01.2021г. на Министъра на вътрешните работи ищецът е възстановен на длъжник началник сектор „Капитално строителство“ към отдел „Управление на държавната собственост и строителство“, считано от 25.01.2021г., като в тази заповед не било определено основно месечно възнаграждение; със Заповед № **********/16.02.2021г. е определена степен на основна месечна заплата – 4та , считан от 25.01.2021г.

Въз основа на предоставените документи, основният спорен момент по делото е начинът, по който се определя индивидуалната основна месечна заплата (ОМЗ) на ищеца след възстановяването му на работа, и дали ответникът е бил длъжен да я увеличи съобразно новите лимити.

По делото е прието заключението по допусната ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Видно от същото размерът на основната заплата за длъжността началник сектор „Капитално строителство и ремонти“ при дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към момента на прекратяване на служебното правоотношение – 22.05.2021г. с длъжностно ниво по КДА 6, ръководно ниво 6А, ниво на ОМЗ 12, степен на ОМЗ IV-та степен, е с определен диапазон 2276 – 2995 лева, съгласно Заповед № *******/15.12.2020г. Съгласно същата заповед към датата 25.01.2021г. размерът на основаната заплата отново е същият - в диапазон от 2276 – 2995 лева. Размерът на изплатената сума за 80 работни дни от 25.01.2021г. до 22.05.2021г. на ищеца възлиза на 8117,52 лева брутен размер и 7305,77 нетен размер. Според експертизата, сумата за отработени 80 дни от 25.01.2021г. – 22.05.2021г. на длъжността, заемана от ищеца, при основна месечна заплата 2995 лева, би възлизала на 11847,81 лева брутен размер и 10663,13 лева нетен размер. Размерът на мораторната лихва върху разликата на начислената от предоставените фишове и преизчислената с ОМЗ 2995лева за периода 25.01.2021г. – 23.05.2023г. възлиза на 826,28 лева – на база брутна заплата и 743,65 лева на база нетна заплата.

Видно от представените доказателства по делото, по-конкретно Заповед №********/31.01.2019г., са утвърдени „Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР “, които са изменени със Заповед № ********/15.12.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.01.2021г.. Минималната заплата за заеманата от ищеца длъжност съгласно представената таблица към вътрешните правила /ред 25 на стр. 95 от делото/ е 2275 лева, а максималната 2995 лева.

Както е посочено по-горе, със Заповед № *********/22.01.2021г. на Министъра на вътрешните работи ищецът е възстановен на длъжник началник сектор „Капитално строителство“ към отдел „Управление на държавната собственост и строителство“, считано от 25.01.2021г., като в тази заповед не било определено основно месечно възнаграждение. Със Заповед № **********/16.02.2021г. е определена степен на основна месечна заплата – 4та 3

, считан от 25.01.2021г.

По делото е приет и формуляр за оценка на ищеца от 20.04.2017г., видно от което същият е получил годишна оценка на изпълнението „изключително изпълнение“. За последващите години липсва такава оценка, което е обяснимо, с оглед прекратяването на служебното правоотношение.

Съгласно трайната съдебна практика, при отмяна на уволнение като незаконосъобразно възниква задължение за администрацията да възстанови служителя в положението, в което би се намирал, ако уволнението не бе извършено. Това включва не само формалното възстановяване на длъжността, но и всички произтичащи от това имуществени права, включително правото на възнаграждение, определено съобразно действащата към съответния момент нормативна уредба.

Съгласно разпоредбите на Закон за държавния служител и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, основната месечна заплата на държавния служител се определя от органа по назначаването в рамките на нормативно установен диапазон, като същият е длъжен да съобрази минималните и максималните размери, определени с приложимите вътрешни правила. Минималният размер на основната заплата има задължителен характер и представлява долна граница, под която органът по назначаването не може да определя възнаграждение. Определянето на основна заплата под този минимум е в противоречие с приложимата нормативна уредба и вътрешните правила и като такова е незаконосъобразно.

Безспорно се установява, че определената на ищеца заплата в размер на 2052 лв. е под минималния размер на този диапазон за процесния период – 2275 лева. Това обстоятелство само по себе си обуславя незаконосъобразност на определеното възнаграждение, тъй като органът по назначаването не разполага с правомощие да определя възнаграждение под минимално установеното за съответното длъжностно ниво. Неоснователни са възраженията на ответника, че разпоредбата на чл. 67, ал. 5 ЗДСл има диспозитивен характер. Действително, в рамките на определения диапазон органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност, но тази самостоятелност е ограничена от минималните и максималните прагове, установени с вътрешните правила. Излизането извън тези граници представлява нарушение на закона.

По отношение на претенцията за присъждане на възнаграждение в максималния размер от 2995 лв., съдът намира същата за неоснователна. В рамките на установения диапазон органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност при определяне на конкретния размер на основната заплата, като съобразява редица критерии, включително професионален опит, квалификация и оценка на изпълнението. Съдът не разполага с правомощие да замести тази преценка и да определи конкретен размер над минималния, при липса на доказателства за нарушаване на принципа на равнопоставеност или за наличие на обвързващи критерии, налагащи определяне на възнаграждението в по-висок размер. Представената по делото оценка „изключително изпълнение“ от 2017 г. не обосновава 4 автоматично право на определяне на възнаграждението в максималния размер, доколкото същата следва да бъде съобразена от органа по назначаването в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, но не дерогира задължението му единствено да спазва минималния праг.

Приемането на противното /т.е. на по-висока заплата/, би означавало съдът да изземе функциите на работодателя и да определи размер на възнаграждението, което е недопустимо, доколкото съдът няма работодателска власт.

На основание изложеното, съдът приема, че на ищеца се дължи разликата между изплатеното възнаграждение и минимално установения размер от 2275 лв. за процесния период, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

По размера на иска съдът намира следното:

Съгласно приетото заключение по ССчЕ за януари 2021г. ищецът е отработил 5 дни от 20 работни, като при минимално възнаграждение от 2275 лева, дължимото възнаграждение за този месец е 568,75 лева.