Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 502 от 14.09.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 402/2026
Вид
Определение № 502
Подписан
14.09.2026
В сила
14.09.2026
Състав
Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Недялка Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Недялка Николова

Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20261800600402 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII НПК, вр. чл. 250, ал. 5, изр. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба от частния тъжител Р. И. К. против определение № 83 от 11.05.2026 год., постановено по н.ч.х.д. № 117/2026 год. по описа на Районен съд - С..

В жалбата тъжителят излага пространни аргументи за осъществено от Д.

К.а влияние с цел отчуждаването на тяхното общо дете от неговия баща настоящия жалбоподател. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно твърденията в тъжбата, като е стеснил предмета на делото и е достигнал до неправилен извод за несъответствието на тъжбата с изискванията на закона. Посочва се, че с действията на майката са нарушени редица разпоредби на вътрешното и международното право относно закрилата на детето, което е довело до трайното му отчуждение от бащата и лишаването му от родителските му грижи, както и до влошаване на неговото здраве.

Иска се от въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и със 1 задължителни указания относно правната квалификация, вкл. за деяния по чл.

142 и чл. 142а от НК, за назначаване на психологическа експертиза, осигуряване на участието на тъжителя в производството и обсъждане на сочените нарушения на правната уредба на правата на детето от майката при съобразяване на практиката на ВКС, ЕСПЧ и СЕС. В заключение се акцентира върху обстоятелството, че правата и интересите на детето (към момента вече навършило пълнолетие) са тежко засегнати поради настъпилото отчуждение и констатираните тежки психични разстройства, отказ за поддържане на социални контакти и завършване на средно образование.

Към жалбата са представени допълнителни изложения и писмени доказателства във връзка с насочени към Министерството на правосъдието и ДАЗД искания за съдействие в разрешаване на спора, приложени са и постановления на РП - К. и СОП, както и подадена от тъжителя жалба по реда на чл. 213, ал. 4 НПК.

С. окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано да обжалва постановения съдебен акт лице, в законоустановения 7-дневен срок, и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по н.ч.х.д. № 117/2026 год. по описа на Районен съд - С. е образувано по подадена частна тъжба от Р. И. К. от гр. С., срещу Д. Г. К.а, в която се сочат обстоятелства относно личния и семейния живот на страните и отношенията им детето, родено от брака им - К. К.а.

С обжалваното определение, първи наказателен състав на Районен съд С., е прекратил на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК производството по образуваното н.ч.х.д. № 117/2026 год. по описа на Районен съд - С..

За да постанови акта си, съдът е констатирал, че в подадената тъжба не се съдържа описание на факти и обстоятелства, които да се отнасят до престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, на което се позовава тъжителят, нито на друго престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия.

Допълнително съдът е приел, че към датата на подаване на тъжбата пострадалата е навършила пълнолетие, поради което сама би могла да 2 защитава правата и интересите си, и тъжителят не може от нейно име и за нейна сметка да защитава правата й пред съд.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Това е така по следните съображения:

След преценка на материалите по делото настоящият състав на съда счита, че е налице прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Формулирано по начина, по който е описано от тъжителя, обвинението е неясно, неконкретно и не покрива изискванията на чл. 81 от НПК. В подадената пред първоинстанционния съд тъжба (л. 2-14) и допълнително уточнение - „анекс“ (л. 53-56) се съдържат данни за подателя и за лицето, срещу което се подава тъжбата. Липсва обаче третият реквизит на частната тъжба, а именно описание на обстоятелствата, отнасящи се до обвинението. Правилно е приел първоинстанционният съд, че в тъжбата липсват факти и обстоятелства, които да описват извършено престъпление някое от изписаните цифрово в текста на сезиращия съда документ или друго предвидено в НК общественоопасно деяние. Липсва конкретно посочване на време, място и начин на извършване на деянията, което да очертае рамките на обвинението и да даде възможност за определяне на предмета на делото. Няма дори и намек за осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, тъй като няма данни такъв спор да е бил предмет на съдебно производство, съответно изключено поначало е осъществяването на такова деяние от обективна страна. Твърдения в тази връзка не се съдържат в представените от тъжителя допълнения, вкл. и по настоящото дело и въпреки ангажирането на редица институции с влошените семейни отношения, то в твърденията на тъжителя не се споменава за наличие на влязъл в сила съдебен акт, уреждащ родителските права или личните контакти с детето. Ето защо и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че тъжбата не е годна да инициира провеждането на наказателно производство. Въпреки значителния обем на представените от тъжителя материали, в тъжбата и в допълнението към нея не се съдържат минимално изискуемите твърдения, които да очертаят предмета на наказателното производство и да дадат възможност на подсъдимата да упражни правото си на защита по отношение на конкретно изнесени в 3 твърдения за осъществено престъпление от частен характер.

Макар че в този случай съдията-докладчик е длъжен да констатира нередовностите на тъжбата, да укаже конкретно кои са те и как следва да бъдат отстранени и наред с това да посочи какви са процесуалните последици от неотстраняването им, то изпълнението на тази процедура е било безпредметно, тъй като тъжбата се явява подадена извън предвидения 6месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Предвиденият в тази разпоредба 6месечен преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на производство от частен характер. Изключение от посоченото правило за началото на срока е уредено във втората хипотеза на чл. 81, ал. 3 НПК, която свързва началния момент на 6-месечния срок с деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство, каквато хипотеза не е налице в случая. Визираният от тъжителя период на извършване на деянията е по време на малолетието и непълнолетието на детето (посочено е изрично на стр. 2 от тъжбата - от юни 2017 год. до 13.02.2025 год.). Иницииралата производството тъжба обаче е била подадена на 18.03.2026 год., при което безспорно се явява просрочена.

Ето защо и тъжбата се явява недопустима на това основание.

Ако жалбоподателят счита, че с действия или бездействия на майката на детето е било осъществено престъпление, което се преследва по общия ред (като напр. посоченото от него деяние по чл. 182, ал. 1 НК), то следва да се обърне към компетентните органи на досъдебното производство, които при наличието на достатъчно данни за осъществяване на някои от деянията, сочени цифрово от жалбоподателя, могат да инициират наказателно преследване.

Въззивният съд съобрази също, че при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на процесуалните правила, което не е от категорията на съществените. Съдът се е произнесъл с определение, а съгласно чл. 247б, ал. 1, т. 1 и чл. 250, ал. 5, изр. 2 от НПК актът на съда, с който се прекратява наказателното производство от частен характер по чл.

250, ал. 1, т. 1 НПК, е разпореждане, постановено от съдията-докладчик.

Воден от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 250, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 и чл. 81, ал. 3 от НПК, С. окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 83 от 11.05.2026 год., постановено по н.ч.х.д. № 117/2026 год. по описа на Районен съд - С., с което е прекратено наказателното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5