Решение № 153 от 04.08.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 506/2026
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 04.08.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.30,ал.5 · Закон за измерванията
- чл.43 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Свиленград, 04.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200506 по описа за 2026 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Н. Г. К. против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №12818473 на ОД на МВР - Хасково, с който на Н.
Г.
К. с
ЕГН
********** с адрес
***************************************** ,за нарушение по чл.21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП , е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 25,56евро /49,99лв./.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е неправилен доколкото на посоченото място в ЕФ нямало поставен знак В26 указващ ограничение на скоростта на 60км/ ,или респективно същият е бил закрит изцяло от колоната от тирове в дясната лента,което поставяло жалбоподателя в невъзможност да го възприеме. От друга страна намира,че заснетото нарушение с процесното мобилно устройство със зона с временно ограничение е следвало да му бъде съставен АУАН,а не следвало да се издава ЕФ. По изложените доводи,моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от жалбоподателя с която поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени съображения.
1
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Н а 06.05.2026г. в 10,35 часа в общ.Свиленград на автомагистрала Марица №А-4 при км 110+100 в посока от АМ Тракия към Р.Турция,като АТСС било насочено към АМ Тракия, при въведено ограничение на скоростта за извън населено място, с пътен знак В 26 от 60 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство TFR1-М
642 представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е регистрирано и заснето движение на лек автомобил марка „ТЕСЛА модел 3 ”, с рег.№ ****************.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 71 км/ч при разрешена максимална скорост от 60 км/ч за извън населено място, т.е. с 11 км/ч превишена стойност на скоростта /след приспадане на допустимата грешка/.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег.
№1253р-5174 от 07.05.2026г , с посочена дата на използване 06.05.2026г., място на използване -автомагистрала Марица №А-4 при км 110+100 в посока от АМ Тракия към Р.Турция, ограничение на скоростта въведено с пътен знак о т 60 км/ч,но в същото време е посочено,че важи и общо ограничение за скоростта от 140км/ч., режим на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа – 09,55 часа, край на работа – 15,30 часа.
В кориците на АНПр е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” във връзса с влезли в сила 3бр. ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Налична е и снимка на разположението на полицейския автомобил в което е било ТУ, заснело процесното нарушение.
Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от която собственик на МПС е жалбоподателя.
Налични са и Преглед на фиш, преглед на ЕФ, снимка към ЕФ -2бр.
От представения Протокол № 6-52-25/12.06.2025 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилното устройство за видеоконтрол TFR1-М 642, според който съответства на одобрения тип.
2
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
Съгласно представения снимков материал от 06.05.2026 г., 10:35 часа, отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил , но от приложения снимков материал не се установява рег.номер на автомобила и въпреки указанията на съда към АНО да ангажира по делото доказателства в тази насока,до приключване на съдебното дирене в съда,такива не бяха ангажирани,като измерената скрост е от 74 км/ч /преди приспадане на допустимата грешка/ при ограничение 60 км/ч.
По делото е приобщена като доказателство по делото писмо от ОПУ Хасково към АПИ ,ведно със схема на пътя,видно от която на пътен участък на път А-4 при км.110+100 в посока от АМ Тракия към посока Р.Турция към дата 05.06.2026г.,дясно платно за движение на МПС,посока Р.Турция е поставен на км.109+900 знак В26-60км/ч за ограничение на движение като същият е със зона на действие до отбивка при км. 110+082 .
Налична е и Заповед №8121з-1031/20.08.2025г. на Министъра на вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел.фишове,като екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.
Налично е и писмо с рег.№ОВ-5090/19.07.2011г. от Зам.Директора към МВр относно изпълнение функциите по ЗДвП и използването на тех.устройства и системи за констатиране на нарушения по ЗДвП.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), 3 както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към неговото авторство и времето на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя на нарушение по чл.21,ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на 06.05.2026г. клип с автоматизирано техническо средство TFR1-М 642 представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и преглед на ЕФ/ на 18.05.2026г., а жалбата е входирана в регистратурата на АНО на 19.05.2026г.,а наложената глоба с обжалвания ЕФ не е платена,видно от придружителното писмо до съда ,поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:
Безспорно е, че идентифицирането на превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, точното място на нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ. отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са обстоятелства от съществено значение в казуса.
Тези въпроси са пряко относими към елементите от фактическия състав на административното нарушение, тъй като определят субекта на нарушението, правната квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.
Поради това, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране 4 на отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството, че нарушението е извършено именно с това МПС и при обстоятелствата, описани в електронния фиш, което по делото не се доказа ни.
Релевантни доказателства за установяване на нарушение, за което е издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е извършено съставляват направения запис на нарушението, респ. снимковото му визуализиране, както и изготвения протокол - приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, като същият съдът намира, че страда от пороци.
Приложеното по делото снимково изображение на заснетото нарушение не се цени като годно веществено доказателствено средство, тъй като е неясно /остава такова и след изискано представяне на ясна снимка от въззиваемата страна/, като не позволява изобщо да се индивидуализира МПС- то на изображението от записа по марка, модел и регистрационен номер.
Липсата на визуализация на автомобила на кадрите от записа не дава възможност да се формира несъмнен извод за това чия е измерената скорост, което мотивира заключение за доказателствена необоснованост на описаното в ЕФ нарушение.
Само за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че съдът констатира и друго допуснато нарушение, изразяващо се в следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело по автомагистрала Марица /разрешена скорост от 140 км/ч съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП/ , като в ЕФ е посочено,че е имало ограничение в съответния пътен участък ,въведено с пътен знак / В26-60км/ч /,но същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 60 км/ч ,въведено с пътен знак В26, като е посочено и че важи общото правило за ограничение на скоростта от 140км/ч./въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП/. Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението:
Разпечатката съдържа 55 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e55c501-756b-4a96-a734-2bc195a25cef