Протокол № 552 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 552 гр. Пазарджик, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500590 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят С. И. П. – редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата е постъпила молба Вх. № 10371/22.11.2023 г., с която е изразено становище по хода на делото. В молбата се поддържа искане, вече формулирано във въззивната жалба, а именно: да се отправи преюдициално запитване до СЕС по съдържащите се във въззивната жалба въпроси, с аргумент, че Районен съд - Пловдив вече е отправил такова по гр. д. № 11618/2021 г.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД –редовно призован, се представлява от юрк. Н. – редовно упълномощена.

ЮРК. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът, след съвещание, счита, че преди да пристъпи към разглеждане на въззивната жалба по същество, респективно на изготви доклад по делото следва да се занимае с искането на жалбоподателката за отправяне на преюцициално запитване до СЕС, по поставени в доказателствената част на 1 въззивната жалба въпроси.Това искане се поддържа и с молба Вх. № 10371 от 22.11.2023 г., депозирана в днешното съдебно заседание, като се моли производството по настоящото дело да бъде спряно, тъй като вече е налице отправено такова запитване до СЕС от Районен съд – Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на същия съд.

ЮРК. Н.: Становището ми е да не се уважава искането за спиране.

Съдът по искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС намира следното:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба от С. И. П. с ЕГН ********** от град П., ул. "П." №**, против решение № 260046 от 20.03.2022 г. по гр. д. № 6066/2020 г. по описа на РС-Пловдив, с което признато за установено, че С. И. П. дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните суми: сумата от 271.81 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на ответника за обект на потребление, находящ се в град П., ул. "П." №**, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 37.14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.02.2018 г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №741 от 05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1718 по описа на 2020 г.

Във въззивната жалба е направено искане до настоящата инстанция за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по тълкуването и прилагането към настоящия правен спор на нормата на чл. 169 от ДФЕС и нормата на чл.

9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕС и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО, като в пункт V на въззивната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Допуска ли чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната 2 ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕС и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО и чл.169 от ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от инсталацията на сградата, при положение, че стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори?

2. Допуска ли чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕС и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС възможността на топлофикационно дружество, въз основа на националната правна уредба да претендира стойността на потребената топлинна енергия от сградна инсталация, като количеството топлилна енергия се определя въз основа на създадена от администрацията формула, която въвежда коефициент, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация, без да е ясно как е формиран този коефициент

- инсталирана съответно проектна мощност на сградната инсталация, която използва формулата, не държи сметка за това какви са реално инсталираните мощности;

- не отчита температурата на топлопреносителя в инсталация; сградната

- не взема предвид специфичното действие на различните видови топлинни системи / в случая „Тихелман“/ и ги приравнява по действие;

- автоматично приема, че средната температура за сгради – етажна собственост, се равнява на 19˚С.

3. Допуска ли чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕС и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС, възможността на топлофикационно дружество въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребената топлинна енергия за битова гореща вода, като количеството топлинна енергия се определя въз основа на създадена от администрацията формула, която не взима предвид температурата, до която трябва да се подгрее и достави на абонатите битова 3 гореща вода, респективно от топлинната енергия, необходима за това подгряване, не взима предвид и обема в куб.м., потребена битова гореща вода от абонатите?

4. Допуска ли чл.9, пар.3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно енергийната ефективност , за изменение на директиви 2009/125/ЕС и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО и чл.169 от ДФЕС възможността на топлофикационно дружество въз основа на национална правна уредба да претендира стойността на потребената топлинна енергия в жилищата на потребителите, отдадена от сградната инсталация в сгради етажна собственост, разпределена пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта съобразно технологичните възможности на отоплителните инсталации?

5. Противоречат ли изискванията за забрана за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 101 от ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима държавна помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС националните правила, които предвиждат потребителите да заплащат за доставка на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдадено количество топлинна енергия за всеки обект.

Основанието за преюдициално запитване е посочено в нормата на чл.

628 от ГПК, а именно: когато тълкуване на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на повдигнатия правен спор.

Преюдициалното запитване следва има за предмет тълкуването на конкретна общностно правна норма в контекста на определена национално правна норма, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречие на националното право с европейското.

Към постъпилото от жалбоподателката С. П. становище Вх. № 9543/30.10.2023 г. е приложено Определение № 11039 от 28.09.2023 г., постановено по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което на основание чл. 628 и сл. от ГПК и чл. 267, пар. 1 от ДФЕС е отправено запитване до Съда на Европейския съюз по преюдициални въпроси, които са тъждествени с тези, поставени на вниманието на настоящия 4 въззивен състав.

Настоящият въззивен състав констатира, че възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба, с която е сезиран, се базират основно на твърдяно несъответствие на националното право с Директива 2012/27/ЕС.

Наведено е твърдение, че съдът е длъжен да издири правилата, уредени на ниво – съюзно право и да приложи същите, ако са налице предпоставките за това. Според жалбоподателката проверката за неточнотото или погрешно въвеждане на изискванията на Директива 2012/27/ЕС в националното законодателство и в частност чрез ЗЕ и ЗЕЕ, е задължение за съда, произтичащо от задължението му на национална юрисдикция, гарантираща примата и директния ефект на правото на Европейския съюз. Тези твърдения дефакто очертават фокуса на настоящия правен спор.

Направеното по настоящото дело искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС е било отклонено с определение № 518/20.10.2023 г., постановено по същото дело. Няма пречка това определение да бъде ревизирано, тъй като се касае до произнасяне по доказателствено искане на страна.

Настоящият състав счита, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулираните от жалбоподателката въпроси е основателно, но тъй като вече такова е направено от друг съд, а именно Районен съд - Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на същия съд, за всеки следващ съд ще е безпредметно, а и недопустимо да отправя преюдициално запитване по същите въпроси. С оглед предмета и страните по делото, както и фактът, че предстои СЕС да се произнесе по релевантни за настоящия правен спор въпроси, като неговото решение ще бъде задължително за всички държавни органи и съдилища в Република България, следва производството по делото да бъде спряно до произнасяне на СЕС по направено преюдициално запитване на Районен съд - Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на РС - Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 633, във вр. с чл. 631 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по настоящото възз.гр.д. № 590/2023 г. по 5 описа на Окръжен съд – Пазарджик до произнасяне на Съда на Европейския съюз по направено преюдициално запитване от Районен съд - Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на РС - Пловдив.

Определението за спиране на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:16 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

6