Определение № 33835 от 17.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33835 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110122153 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Не следва да бъде назначавана СТЕ и ССчЕ на този етап от процеса.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „НЕЛБО“ АД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 04.11.2026г. от 11:35 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на ответника.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „НЕЛБО“ АД с посочен в исковата молба адрес на управление.

1

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 433/2026г., по описа на Районен съдКърджали, от което да се изготви и приложи препис от електронно дело.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ НЕЛБО“ АД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. П. П. с ЕГН **********, за заплащане на сумите, както следва: 3.77 евро. - главница, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул. „Акад. Методи Попов“ №7, вх. 2, аб. № 416497, за периода 01.05.2022г. до 30.05.2022г., ведно със законната лихва от 28.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 1.31 евро. - лихва за периода 15.08.2023 г. до 15.04.2026 г., а за дялово разпределение 0.89 евро. - главница за периода 03/2023г. — 04/2023 г., ведно със законната лихва от 28.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането и 0.34 евро. -лихва за периода 16.05.2023 г. до 15.04.2026г.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил 2 дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Сочи пълна липса на доказана пасивна материалноправна легитимация, тъй като дружеството ищец не е представило годни писмени доказателства, че тя притежава качеството клиент на топлинна енергия за процесния период по смисъла на Закона за енергетиката. Твърди, че това качество по закон принадлежи единствено на лицата, които са собственици или носители на ограничено вещно право на ползване в присъединената сграда. Посочва, че представеният от ищеца нотариален акт носи дата двадесет и четвърти април 2023 година, тоест съставен е близо една година след исковия период за главницата за топлинна енергия за месец май 2022 година, поради което той не може да установи вещноправен статут към релевантния момент.

Допълнително се изтъква, че счетоводното откриване на партида в информационната база на доставчика не поражда вещни права и не може да замени материалноправната легитимация. Наред с това се релевира несъответствие между заповедното производство пред Районен съд Кърджали и настоящото исково производство, като се подчертава, че при разминаване в размера на претенцията, квотите на разделна отговорност от 3/9-ти идеални части или при неспазване на преклузивния едномесечен срок по Гражданския процесуален кодекс делото подлежи на прекратяване.

При евентуално приемане на исковете за допустими, ответникът развива подробни съображения за тяхната неоснователност, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Позовавайки се на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, защитата изтъква, че вземанията за доставена топлинна енергия представляват периодични плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност, като тази им същност не се променя от системите на прогнозни вноски и изравняване. Твърдо, че срокът за доброволно заплащане на месечната сметка за май 2022 година съгласно общите условия изтича на 15 юли 2022 година, което определя настъпването на тригодишната давност на 15 юли 2025 година. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение обаче е подадено едва на 28 април 2026 година, което е 3 над девет месеца след изтичането на предвидения давностен срок.

Оспорват се също така действителната доставка, реалното количество и механизмът на формиране на цената на топлинната енергия. Защитата посочва, че липсват данъчни фактури на името на ответницата, както и протоколи за реален отчет, а представените извлечения от сметки са едностранни частни документи без обвързваща материална доказателствена сила.

Възражение се прави и срещу претендираната цена за услугата по дялово разпределение и лихвите върху нея. Тези правоотношения не възникват автоматично по силата на закона или общите условия, а изискват валидно писмено решение на общото събрание на етажната собственост с писмено съгласие на собственици с минимум две трети от собствеността и сключване на изричен писмен договор.

Ответната страна възразява и срещу прогнозните начисления, които представляват само предположения за бъдещо потребление, а не реално доставена енергия. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва. Претендира разноски.

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което ищецът не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5