Решение № 38 от 18.01.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20225220201733 по описа за 2022 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. М. М., ЕГН **********, област Пазарджик, община Лесичово, с. Б.. чрез адв. К. И. А. против Наказателно постановление №005177/07,10.2022 г., издадено от началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179. ал. За от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата пространно и детайлно се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника му поддържа жалбата и представените до момента писмени становища, поради които настоява да се отмени НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

1

На 10.04.2022 г., в 15:45 часа на ГКПП Капитан Андреево св. Ц. – митнически служител извършила проверка на пътно превозно средство с peг.

№ ****В. вид - Влекач, марка и модел ДАФ ФТ ХФ 105, с обща техническа допустима максимална маса над 12т., управлявано от жалбоподателя.

Предвид тези си параметри превозното средство попадало в категорията дължащите такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

В хода на проверката било установено, че на 29.03.2022 г., в 15:36:58 часа, това пътно превозно средство било засечено по път 8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), доколкото ППС е от категорията на тези по чл. 10б, ал.3 ЗП. За посочения път се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

При служебната проверка било установено, че за процесното ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси. За процесното пътно превозно средство на 29.03.2022 г. не били подадени тол декларации и закупена валидна закупена маршрутна карта, както за деня, така и за преминаване през сегмента на рамка № 10401, където е отчетено нарушението. Надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ не било постъпило.

Съгласно чл. 10б, ал. 4. изр. първо ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, 2 удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10. Ал.. 7. при чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Към момента на извършеното административно нарушение, за процесното ППС не е била заплатена дължимата тол такса, съгласно изискванията на чл. 10. ал. 1. т. 2 от ЗП.

При тези данни било прието от св. Ц. ( така твърди в с.з.) , че отчетеното от Електронната система за събиране на пътни такси движение на посоченото горе превозно средство на дата 29.03.2022 г. било осъществено без да са изпълнени съответните законови задължения, свързани със заплащането на дължимите такси за преминаване по посочения пътен участък.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, бил приет като доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10401) - част от системата. Докладът от електронната система по чл. 167а. ат. 3 от ЗДвП отразявал обстоятелството, че посоченото горе ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, като на дата 29.03.2022 г.. в 15:36:58 часа бил засечен по път І-8, км 196+643, за което ползване на пътя нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя процесния АУАН за неизпълнение на задължението по чл.

139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, което съставлявало административно нарушение по чл. 179. ал. За от ЗДвП. Въпреки, че приела ( както заявява в с.з.) , че нарушението е на 29.03.22, в съставения акта отразила, че на 10.04.22г. било установено, че жалбоподателят управлява на път 0.766 на ГПКК К. Андреево МПС от кат. по чл. 10б, ал.3 ЗП ( б.м. ), за което била дължима, но не и заплатена пътна такса на 29.03.22, за която дата въобще не се твърди управление , а след нея следва само час и 3 пространствени параметри за определяне на друго място .

Актът е надлежно предявен на нарушителя и му е връчен препис срещу подпис.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10. ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното се атакува представени с жалбата. с множество процесуални възражения,

На първо място се твърди, че видно от съдържанието на АУАН датата на установяване на нарушението се разминава с датата, на която същото е извършено. Това било довело до порок, допуснат от страна на актосъставителя в хода на административно-наказателното производство, тъй като същият не установил по категоричен начин самоличността на нарушителя. Последното обаче касае обосноваността/доказаността на факта за авторството на извършеното нарушение и не съставлява процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

Неправилно тълкуване на твърдяната недоказаност се основава обаче на вярно твърдение – при описанието на нарушението в акта са представени две дати като такива на извършване на нарушението, което създава неяснота относно този факт, а това не само прави невъзможна защитата против това административно-наказателно обвинение, но и произнасянето на съда по него.

Дословно описаното в акта нарушение е:

„на 29.03.2022 г.. в 15:36 часа. нарушителят управлява извън населено място ППС с per. номер BG-****.ллл,с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона. по път І-8: Пазарджик-Пловдив, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС:Не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата с което е нарушил чл. 139, ал. 7 от Закона за движението но пътищата…… Нарушението с извършено при следните обстоятелства: На 10.04.2022г. в 15.45 часа на път 0.766 на ГКПП Капитан Андреева трасе товарни автомобили Р.България посока Р.Турция след извършена проверка …. се установи, че И. М. управлява ( посочения несобствен – б.м.) товарен автомобил, за което е дължима ,но не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за движение по пътищата, на дата 29.3.2022 г. 15:36:58, І-8, 196.643km, 8:Пазарджик- Пловдив, товарен автомобил…( следват идентифициращи го данни) ДАФ ФТ ХФ 105, ВЛЕКА1 !, BG-****.“

Смисловото значение на този текст е, първо се заявява управление на 29.03.22г. на един път, след това такова на 10.04.22г. вече на друт път, за 4 което обаче не била платена на 29.03.22 дължимата такса. Вярно е, че наказващият орган е внесъл в издаденото от него постановление яснота, посочвайки че датата 10.04.22г. е на установяване на нарушението, а тази на 29.03.22г. е на извършване – управление по посочения път, за което не е била платена за ползване на пътя такса. Това обаче дори в хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН не може да поправи допуснатото съществено процесуално нарушение. Няма спор в теорията и практиката, че АУАН е актът, с който спрямо определено лице се повдига административно-наказателно обвинение и за него важат всички правила на наказателното обвинение ( виж и ТР 3/15 г ОСНК ВКС) – тоест, този акт следва да съдържа ясни и достатъчни като обем факти на извършване на нарушението, по които ( а не по възприетия цифров израз на правната им квалификация- съгласно посоченото ТР 3/1-15г., докл. Г.

Захарова, Общи положения , т. „Е“ ) се гради правото на защита, тъй като те са от значение за обвинението. В този смисъл и предвид цитирания задължителен източник на правото, не може допуснатата неяснота относно такъв съществен факт на обвинението, какъвто е датата на нарушението ( от значение и за редица срокове), да се санира с последващия санкционен акт.

Така е и защото правото на защита против акта е самостоятелно и независимо от това против НП, с оглед регламентацията по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. При наличното в процесния акт описание не може да гради защита, защото не става ясно на коя от двете дати е прието,че е извършено нарушението. Такова затруднение има и за съда, който следва да се реши спора след като възприеме определени фактически положения, а в случая не е ясно за коя от двете дати следват.

Впрочем , този извод се базира и на факта,че посочвайки управление на всяка от двете дати, административният орган отнася това управление и към различно място, като за 29.03.22г. е посочено движение на път І-8 , а на 10.04.22- при ГКПП Капитан Андреево. Това установява неяснота и относно местоизвършването на нарушението, което е друг съществен елемент от състава на нарушението. Що се отнася до пространните разсъждения в жалбата относно неточното посочване на всеки път , тоест без достатъчно индивидуализиращи го белези, това е напълно невярно. И в двата случая ( за всяка от датите) мястото има конкретни координати. Това , което е неясно е на кое от двете места се приема, че е извършено нарушението според описанието в АУАН, доколкото мястото следва датата, а тя е невъзможно да 5 се определени по несъмнен начин от отразеното в акта.

Горното обосновава изводът, че актът страда от посоченото съществено процесуално нарушение. Такова обаче не е допуснато в хипотезата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, в който смисъл се настоява с жалбата. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН „актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“.

В процесния акт има само един свидетел, посочен като такъв на съставяне на акта. Вярно е, че цитираната норма поставя изискване за двама, но нито в теоретичен, нито в практически аспект намаления брой, респ. посочването само на един е възприемано като факта, който ограничава или препятства изцяло правото на защита. Освен това, в процесния случай свидетелят е такъв на установяване на нарушението , а не на неговото извършване, доколкото то е установено на база данни от ел. система за сбиране на тол-такси, на който факт се позовава дори жалбата ( стр. 5 от нея).