Определение № 5880 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5880 гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002103176 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България (ПРБ) касационна жалба срещу въззивно решение № 111 от 13.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 145/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 260017 от 18.04.2023 г., постановено по гр. дело № 1306/2020 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория М.“ Е., ЕИК[ЕИК], против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сума в размер на 63 742,70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за периода от 22.04.2015 г. до 13.07.2015 г., и вместо него е постановил осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория М.“ Е., сумата от 63 742,70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в печалбата, която дружеството е пропуснало да реализира от дейността си по 1 извършване на специализирани медицински изследвания за периода 22.04.2015 г.-13.07.2015 г., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при извършване на действията по запечатване на помещенията на лабораторията в [населено място], [улица] изземване на служебни автомобили по ДП №197/2015 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено.

В постъпилата касационна жалба на ПРБ, действаща чрез И. П. – прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив, така описаното въззивно решение се обжалва в осъдителната му част като се твърди, че същото в тази му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано.

Въззивното съдебно решение се обжалва от ПРБ и в частта на присъдените разноски, възложени в тежест на прокуратурата, с излагане на твърдения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ПРБ твърди, че Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и с практиката на Съда на ЕС, явяваща се в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Поставят се следните въпроси:

1. Причинените от деликт пропуснати ползи трябва ли да бъдат доказани със сигурност? На обезщетяване подлежат ли само действително претърпените вреди, и могат ли да се счетат за такива предполагаемите или хипотетични вреди? При липса на сигурна доказаност изключва ли се отговорността на държавата?

Сочат се Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК и ТР № 3 /12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички правнорелевантни факта, от които произтича спорното право, както и да изложи мотиви за тях?

Сочат се Постановление № 4/23.12.1968 г., Пленум на ВС, решение № 53/7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК, решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г.о., ГК, определение № 2

2037/24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3400/2023 г., III г.о., ГК.

3. Длъжен ли е съдът при определяне на размера на дължимите разноски от прокуратурата за един адвокат относно адвокатско възнаграждение да се съобрази с Решение по дело С-438/22 на СЕС и да прецени вида, количеството, качеството и сложността на извършената работа?

По така постъпилата от ПРБ касационна жалба е депозиран отговор от насрещната страна - Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „М.“ Е., действаща чрез адвокат Е. Н., със становище за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в съответния срок по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение, въззивният съд е очертал предмета на въззивното обжалване като е посочил, че с решение № 150 от 13.03.2025 г., постановено по гр. дело №1957/2024 г. по описа на ВКС, предходното въззивно решение е обезсилено като постановено не по предявения иск и делото е върнато на въззивната инстанция за произнасяне по наведените обстоятелства, на които се основава претенцията.

Съдът е приел, че с подадената искова молба ищецът е предявил иск с правна квалификация в чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие действия и бездействия на ответната Прокуратура на РБ в рамките на водено наказателно производство, изразяващи се в запечатване на лабораторията и изземване на служебните автомобили, служещи за осъществяване на дейността на ищеца по извършване на специализирани медицински изследвания, с които е нарушен принципа на пропорционалност, съставляващ част от първичното право на Европейския съюз.

Съдът е констатирал, че на 17.04.2015 г. е било образувано ДП № 3

197/2015 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода м. февруари 2014 г.-м. март 2015 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване пред Р.-Пловдив на документи с невярно съдържание - отчет за извършена медико-диагностична дейност и спецификация за извършена медико-диагностична дейност, и на неистински документи - направление за медико-диагностична дейност - „бланка МЗ-НЗОК № 4“ и амбулаторен лист, е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на НЗОК-София, с намерение да го присвои.

Установено е по делото, че след предварително разрешение на съда, дадено с разпореждане от 21.04.2015 г. по ЧНД № 2148/2015 г. на РС-Пловдив, с протокол от 22.04.2015 г. е извършено действие по разследването претърсване и изземване в помещение - лаборатория, находяща се в [населено място], [улица], ползвано от ищеца „С. М.“ Е., като е безспорно, че дружеството, видно от удостоверение №2898/03.02.2012 г. на МЗ, РЗИПловдив, е регистрирано като лечебно заведение - самостоятелна медикодиагностична лаборатория, с предмет на дейност - извършване на специализирани медицински изследвания: клинико-лабораторни и микробиологични, каквато е осъществявало в посочената лаборатория основно на куриерски принцип - посредством служебни автомобили на дружеството куриерите отивали до кабинетите на общопрактикуващи лекари в [населено място] и околността и други здравни райони, с които то имало договори, вземали снетите от тях биологични проби на пациенти със съответните документи, които транспортирали до лабораторията за извършване на изследванията, след което обратно доставяли готовите разпечатки от резултатите.

Въззивният съд е констатирал, че при претърсването са иззети от отделните помещения на лабораторията множество медицински направления за медико- диагностична дейност и други документи, компютри, техника и вещи; че помещенията са били запечатани след приключване на това действие по разследването; че на същата дата 22.04.2015 г., след предварителни разрешения от съда, са извършени претърсвания на собствените на дружеството 4 броя леки автомобили, с които безспорно то е осъществявало дейността си; че е извършено изземване както на описаните в протоколите 4 документи и вещи, намерени в автомобилите, така и на самите автомобили, които с приемо-предавателни протоколи са оставени за съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив. Отбелязано е, че в по-късен етап управителят на ищцовото дружество М. К. Б. и едноличният собственик на капитала му Н. Д. Д. са привлечени като обвиняеми по досъдебното производство.

Въззивният съд подробно е описал исканията на дружеството за разпечатване на помещенията и за връщане на леките автомобили в периода след тяхното запечатване, респ. - изземване, но същите са били оставяни без уважение от страна на прокуратурата. Установено е, че помещенията са били разпечатани въз основа на постановление от 13.07.2015 г. на РП-Пловдив, а с Определение № 3021 от 06.11.2015 г. по ЧНД №7259/2015 г. на РС-Пловдив е отменен отказа на прокуратурата да върне леките автомобили.

Съдът е констатирал още, че на 25.04.2018 г. е изготвен обвинителен акт срещу собственика и срещу управителя на дружеството за престъпления по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК; че по същия е била постановена оправдателна присъда, впоследствие отменена, че делото е върнато от съда на Районна прокуратураПловдив и като краен резултат наказателното производство е било прекратено.

От показанията на ангажираните от ищеца свидетели Ч. и З. въззивният съд е установил, че през процесния период, в който лабораторията е била запечатана и служебните автомобили - иззети, работещите там служители на дружеството не са извършвали възложените им функции, а са си били вкъщи, но през цялото време получавали заплати и колективът се запазил, като след това се върнали на работа.

Въззивният съд е отразил в мотивите си констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е изследвало приходите и разходите на дружеството за 6-месечен период преди запечатване на помещенията, на каса от обекти в [населено място], [населено място] и [населено място] на обща стойност 26 625,43 лв.; приходи от медицинските центрове на обща стойност 28 258,25 лв., а по фактури от Р. - 443 643,85лв. или общо 498 527,53 лв. Съдът е посочил, че съобразно тези констатации за изследвания период реализираната чиста средна печалба на ден възлиза на 5

777,35 лв. след приспадане на извършените разходи за материали, външни услуги, в това число наеми, амортизации, заплати, осигуровки и други.

Въззивният съд в отговор на искане за спиране на производството до решаване на вината на привлечените в наказателното производство лица, е посочил, че в разглежданата хипотеза по чл. 2в от ЗОДОВ и конкретно наведените обстоятелства, съставляващи основанието на същата за ангажиране отговорността на държавата за вреди, изходът на наказателното производство е ирелевантен към предмета на спора, доколкото твърдяното увреждане е вследствие на конкретни актове, действия и бездействия по повод наложени ограничителни мерки и увредено е трето юридическо лице, а не физическото лице, спрямо което е водено и спрямо което обвинението и всички действия на прокуратурата във връзка с него биха били незаконни в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата в процесния случай, според въззивния съд, произтича от принципа на лоялното сътрудничество, въздигнат с нормата на чл. 4 § 3 от ДФЕС, подлежаща на директно приложение, на която всеки частноправен субект на държава-членка на ЕС може да се позовава пряко за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на общностното право, по който начин се гарантира неговото прилагане и ефективността на разпоредбите му. В тази насока съдът е посочил практиката на СЕС, обективирана в решение от 05.03.1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93; решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01; решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03; решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15, решение от 09.09.2015 г. по дело С- 160/14.