Решение № 7145 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7145 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110140389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на *** срещу К. С. Р., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 5401,40 лева (2761,69 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.04.2025 г. до изплащане на вземането, 774,42 лева (395,95 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.04.2025 г., сумата от 73,21 лева (37,43 евро), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 16,92 лева (8,65 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21782/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството й на собственик, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: ***** бл. 313, вх. 4, ет. 9, ап. 66, аб. № *****, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия.

Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по 1 местонахождение на имота – „***. Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. С. Р., сочи, че топлинната енергия за 2024-2025 г. е отчетена от „*** с нулево потребление. Моли задълженията й да бъдат разсрочени до пълното им погасяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за установяване дължимостта на цената на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за дължимостта на лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В конкретната хипотеза страните не спорят, че между тях е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата молба стойност, както и че ответницата е изпаднала в забава.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 11.10.1990 г., въз основа на който *** е придобила процесния топлоснабден 2 имот, като след смъртта си на 05.06.2022 г. последната е наследена от ответницата К.

С. Р., видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 9693/14.06.2022 г.

Топлоснабдяването на сградата и имота се установява от приетите протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представените от третото лице – помагач документи.

Установява се от представените по делото доказателства, че между *** и К. С. Р. е подписано споразумение I D 403315 от 17.03.2026 г. за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички суми, предявени по настоящото гр. д. № 40389/2025 г. на СРС, 79 с-в. В него се признават всички задължения, предмет на делото, за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и задължението за сторени разноски по делото в размер на 64,08 евро. Изрично е посочено, че е дължимо и възнаграждение за заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, като ищецът ще претендира допълнително юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, на 7 вноски, от които авансова вноска в размер от 1091,63 евро, платима в деня на подписване на споразумението, както и още 5 вноски от по 424,53 евро и последна вноска от 424,50 евро, с падеж на всяка вноска на 17-о число на месеца и падеж на последната вноска на 17.09.2026 г.

В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, *** има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна спогодба - чл.

365, ал. 1 ЗЗД. Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба.

Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно, като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.

В съдебно заседание на 19.03.2026 г. ответницата е представила доказателства за заплатена от нея на 17.03.2026 г. сума в общ размер на 1516,16 евро, с която са заплатени първите две вноски по споразумението.

С докладвана в проведеното на 19.03.2026 г. съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца е посочил, че между страните е сключено споразумение и с извършено плащане са погасени част от главници в размер на 676,50 евро, законни лихви в размер на 306,90 евро, мораторни лихви в размер на 404,60 евро и съдебни разноски в размер на 128,16 евро, като към момента непогасени са останали главници в размер на 2122,62 евро.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете настъпилите след 3 завеждане на делото факти – в т. ч. извънсъдебното споразумение от 17.03.2026 г. и извършените доброволни плащания по него от ответницата.

Непогасена към момента на устните състезания е сумата от на 2122,62 евро, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Поради това искът за стойност на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за посочената сума.

Останалите претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Независимо от изхода на правния спор, съдът намира за нужно да разясни на ответницата, че в случай че в периода от приключване на устните състезания по настоящото дело – 19.03.2026 г., до датата на постановяване на съдебното решение, тя е извършила плащания по споразумението, то тези плащания не могат да бъдат съобразени от съда, защото са платени след обявяването на делото за решаване, но независимо от това ищецът следва да ги приспадне от дълга.

Ответницата е направила искане за разсрочване изпълнението на задълженията до окончателното им изплащане с оглед на сключеното споразуение.

При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства, съгласно чл. 241 ГПК. За да се разсрочи плащането, е необходимо да се установят икономически затруднения или друг релевантен факт. С оглед на заявеното обстоятелство, че страните са сключили извънсъдебно споразумение за изплащане на процесните задължения, съдът намира, че следва, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК да разсрочи изпълнението на признатите като дължими и присъдени с решението суми, като същите се изплащат на вноски от по 271,78 евро месечно до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство в общ размер на 128,16 евро, които са платени изцяло. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 25,56 евро, както и за исковото производство в размер на 25,56 евро, които не са включени в предмета на споразумението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. С. Р., ЕГН **********, дължи на ***, ЕИК *****, сумата 2122,62 евро, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. до топлоснабден имот, находящ се в ***** бл. 313, вх. 4, ет. 9, ап. 66, аб. № *****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21782/2025г. по описа на СРС, 79 състав, като ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса исковете за установяване дължимостта на: цена на топлинна енергия за разликата над 2122,62 евро до пълния предявен размер от 2761,69 евро, на сумата 395,95 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.04.2025 г., на сумата от 37,43 евро, 4 представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., на законна лихва върху главниците за период от 15.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 8,65 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г.