Определение № 4626 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 872/2023
- Вид
- Определение № 4626
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4626 гр. Варна, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100100872 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 24746/29.08.2025 г. от И. В. Г., чрез адв. С. В., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 871/04.08.2025 г. по гр. дело № 872/2023 г. по описа на ВОС. Отправя се искане за намаляване размера на присъдените разноски в полза на ответника и за отмяна на осъждането ищцата да заплати разноски на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД в размер на 1400 лв., представляващи заплатени депозити за вещи лица.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, чрез адв. В. Д., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба от И. В.
Г. против УМБАЛ „Света Марина" ЕАД с ЕИК 103562052, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 111970,68 лева.
С Решение № 871/04.08.2025 г. на ВОС, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. В. Г. иск против УМБАЛ „Света Марина" ЕАД – Варна с ЕИК 103562052 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 111970,68 лв., от които сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания вследствие смъртта на нейната майка – Маргарита Драгнева В., причинена по време на лечението й при ответника, както и сумата от 11970,68 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.11.2021 год. до окончателното й изплащане, на 1 основание чл. 49 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази постъпилата молба, намира следното:
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се дава възможност на страна да бъде освободена от заплащането на такси и разноски, с което се гарантира ефективния достъп до правосъдие, в случаите когато същата не разполага с необходимите средства за това.
Изрично в чл. 83, ал. 3 от ГПК е посочено, че в този случай разноските по производството се плащат от суми, предвидени от бюджета на съда
Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл. 83 ГПК и на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна.
Законодателят е регламентирал, че при отхвърляне на иска, ищецът, който по силата на чл. 83 от ГПК, е освободен от заплащане на такси и разноски (какъвто е настоящият случай), на общо основание дължи заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото, но не и на съда /чл. 78, ал. 3 от ГПК/. Макар и да е освободен от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда,, ищецът с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на насрещната страна, изразяваща се в заплатените от нея такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена, а законът не предвижда възможност страната да бъде освободена от отговорността за вреди, поради липса на средства за заплащането им. Обратната хипотеза – при уважаване на иска на лице, освободено от заплащане на такси и разноски, е регламентирана в чл. 78, ал. 6 от ГПК. (Определение № 5041 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2024 г., V о., докладчик съдията Нели Дончева).
Поради изложеното съдът намира, че молбата в частта, с която се иска отмяна на осъждането на ищцата да заплати на ответника сумата от 1400 лв., представляваща заплатени депозити за вещи лица, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В останалата си част молбата също е неоснователна. При присъждането на направените по делото разноски в полза на ответника, съдът е съобразил представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване – Фактура № 0000001213/14.06.2023 г., платежно нареждане от 29.06.2023 г. за платено адвокатско възнаграждение и платежни нареждания за депозити за вещи лица. В мотивите на съдебното решение съставът на ВОС е обсъдил направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Следва да се посочи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед защитавания материален интерес по исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1/2004 г., е в общ размер на 12044,83 лв. с ДДС, а претендираното от ответника е в размер на 13680 лв. с ДДС, т.е. малко над минимума по наредбата. С решението си съдът е намалил адвокатското възнаграждение с повече от половината от претендираното. Съобразени са и указанията, 2 дадени с Решение от 25.01.2024 г. по дело C 438/22, като е присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер след извършване на преценка за вида и обема на извършената от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВОС не намира основание за ревизиране на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 24746/29.08.2025 г. от И. В. Г., чрез адв.
С. В., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 871/04.08.2025 г. по гр. дело № 872/2023 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3