Решение № 79 от 05.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 533/2023
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, Галина Косева, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Велико Търново, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500533 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260/ 03.07.2023г. по гр. д. №694/2022г. ОС- Русе е осъдил „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" № 7, да заплати на Д. Ш. Х., ЕГН ********** от с.Борисово, ********, сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Х. В., починал на 18.12.2019г. в резултат на пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска в останалата му част над сумата в размер на 50 000 лв. до размер на 100 000 лв., както и иска за заплащане на мораторна лихва за периода 18.12.2019г.- 29.09.2020г. като неоснователни.
Присъдени са и разноски. Проведено е производство по чл. 248 ГПКопределение №768/ 24.08.2023г.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК121265177, чрез адв. Т. Т., в частта, с която е уважен искът за претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на В. Х. В., над сумата от 5000 лева и са присъдени съответни лихви и разноски за частта над тази сума, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.
1
Изложени са съображения, че не е доказана изключителна връзка между починалият с неговият внук над обичайната по смисъла на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. , ВКС, която да обоснове присъждане на обезщетение в размер несъответстващ на практиката при сходни дела и на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Следвало да се съобрази разпоредбата на параграф 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, че до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпените неимущствени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева. При основателност на иска, обезщетението следвал о да бъде в рамките на законово предвидените ограничения от 5000 лева, което е отразено и в съдебната практика. Налице било съпричиняване- покойният допринесъл за настъпване на събитието в значителна степен, тъй като бил облечен с тъмни дрехи, а управляваният от него велосипед не отговарял на изискванията на чл. 79 от ЗДвП- не бил с изправни задни светлини и светлоотразители. Като управлявал неизправен по смисъла на чл. 79 ЗДвП велосипед, покойният значително намалил възможността на водача да го възприеме своевременно, съответно значително завишил риска от собственото си увреждане. Покойният управлявал велосипеда по средата на дясната пътна лента, а не по банкета или възможно най- вдясно на пътното платно и така също допринесъл за уврежданията си.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част- над сумата от 5000 лева, в частта, с която са присъдени съответни лихви и разноски и претенцията да се отхвърли. Претендират се разноски.
В частната жалба от Д. Х., чрез адв. М., срещу определение №768/ 24.08.2023г., постановено по реда на чл.248 ГПК, се твърди, че претендираните от застрахователя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са в прекомерен размер, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Апелативен съдВелико
Търново, като взе предвид доказателствата по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Решение № 260/ 03.07.2023г. по гр. д. №694/2022г. н а О С - Русе в частта, в която на ищецът е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на 5 000 лева, ведно с лихвата от 20.09.2020г., както и в отхвърлителната част, не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство.
Ищецът Д. Х. е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговият дядо В.
В., настъпила на 18.12.2019г. в резултат на ПТП: около 09:05- 09:10 часа, през светлата част от денонощието, на ул. „Родина“ № 27 в с. Борисово, Област Русе, възникнало пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2540“, с рег. № Р 88****, представляващ 2 цистерна за горива „соло“, управляван от Величко Величков, на 60г. и златист на цвят велосипед, управляван от В. В., на 75 г., като вследствие на настъпилото ПТП колоездачът получил несъвместими с живота травми.
За настъпилото ПТП е налице вляла в сила присъда №2/ 24.03.2021г., постановена по НОХД 168/2021г. на РОС, решение №106/17.09.2021г., постановено по ВНОХД №231/2021г. на АС- Велико Търново и решение № 60180/10.01.2022г. по н.д.№962/2021г. на ВКС , въз основа на които подсъдимият В. П. В. от с.Пиргово е признат за виновен в това, че на 18.12.2019г. в с.Борисово, Русенска област, при управление на МПС специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с рег. № Р 88****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. В..
Не се спори по делото наличието на застрахователна полица "гражданска отговорност" на МПС марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с рег.
№ Р 88****, валидна към датата на ПТП.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на автотехническата експертиза са установени фактите относно механизма на настъпилото на 18.12.2019г. ПТП: произшествието е станало през деня, в светлата част- около 9 часа, времето е било слънчево, сухо, видимостта е била добра, платното за движение- право, хоризонтално, с гладък асфалт и без деформации. Непосредствено преди произшествието товарния автомобил се е движил в полагащата му се лента за движение- дясната, в посока към гр.
Сливо поле. В същата посока и лента, до дясната граница на платното се е движил и велосипеда, управляван от пострадалия. При описаното движение, между тях е възникнало съприкосновение, което за товарният автомобил е настъпило с предната му дясна част, а за велосипеда- със страничната му лява част. Скоростта на товарния автомобил, с която се е движил в района на произшествието е била около 45 км/ч, а на велосипеда- около 13,5 км/ч.
Вследствие на произшествието е загинал В. В.. Вещото лице е посочило, че причина за произшествието е липсата на странична дистанция, която е трябвало да осигури водачът на процесния товарен автомобил- Величко Величков, при изпреварване на пострадалия велосипедист и последвалите от това съприкосновение с „камиона“ и падане на велосипеда.
В исковата молба до ОС- Русе са въведени твърдения за наличие на изключително близки и топли отношения между ищеца и починалия му дядо, на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- внукът израснал в дома на дядо си и последният полагал грижи за отглеждането и възпитанието му, разбирали са се прекрасно. Възприемал дядо си В. като баща и най- близък мъж в живота, след осми клас продължил образованието си в гp.Pyce, нo заедно с майка си останали да живеят с дядо му и баба му. Споделял с дядо си, който му давал ценни съвети и го подкрепял, в началните класове му помагал при подготовката на уроците, a впоследствие го учил на занаят- заедно правели 3 ремонти в къщата. Ищецът загубил дядо си когато бил на осемнадесет години- останал без най- важния мъж в живота си и без неговата подкрепа, oпopa и закрила. Това го карало да се чувства напълно изгубен и безпомощен, изпитвал мъка, душевни болки и страдания.
За да постанови съдебният си акт, ОС- Русе е изложил съображения, че ищецът- внук на загиналия В. В., е имал много дълбока емоционална връзка с него, тъй като дядо му замествал липсващата бащина грижа. Съдът е приел, въз основа показанията на свидетелката М. В.- леля на Д. Х., че това дълбоко засегнало душевността и емоционалното м у състояние- изпаднал в шок, променил се, затворил се в себе си, не контактувал с приятелите си дълго време, бил лишен от своя наставник и съветник, човекът, на който се доверявал и от когото получавал мъжка подкрепа . Първата инстанция е направила извод, че ищецът е в кръга на близките роднини на загиналия, които са активно легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД от загубата на близък човек и е определила същото в размер на 50000 лв. Прието е, че не е налице съпричиняване от страна на загиналия- същият се е движил в дясната част на полагащата му се лента за движение, в най- крайната част на платното, в ясно и сухо време, като виновния водач е имал видимост около 70 м.
Въззивната инстанция намира, че по делото не е установено привързаността между ищецът и дядо му да е станала толкова силна, че смъртта на починалият да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да обоснове в достатъчна степен присъждане на обезщетение над сумата от 5 000 лева. В традиционните за българското общество семейни отношения връзките между внуците и техните баба и дядо се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквато точно се сочи в исковата молба, че е съществувала между ищеца и починалият му дядо. Въпреки, че са изградени върху непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят, и че не са опровергани от насрещни доказателства на ответника, свидетелските показания не установяват отношения между починалия и неговият внук, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между дядо и внуци. Пребиваването на внука в дома на дядото, полагането на грижи от дядото в процеса на отглеждане на внука му, включително придружаването до детската градина, изпращане и посрещане от училище с училищният автобус, предаването от дядото на вну ка на знания и опит за ремонти в къщата, са израз на типичното за българските традиции участие на дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците им, предвид родствената им връзка.
Този извод по никакъв начин не се променя от установената по делото конкретна житейска ситуация в живота на ищеца. Той е живял в едно домакинство с дядо си и баба си, след развода на родителите си, но заедно със своята майка. Не е бил оставен сам на грижите на дядо си, който да го 4 отглежда, издържа и възпитава. Обстоятелството, че родителите м у са разведени не означава, че Д. Х. няма баща и дядо му е заместил бащата като родител. При анализ на показанията на разпитаната по делото свидетелка М.
В.- леля на ищеца, които следва да се ценят и съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК, не може да се направи категоричен извод, че търпените от ищеца болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да се търпят при смърт на обичан дядо.
Свидетелката е посочила, че живее в гр. Русе и не може да каже със сигурност, че бащата на ищеца не е проявявал интерес към него. Твърди, че Д . и майка му са живеел в дома на нейните родители и дядото е помагал в ежедневието /водел е детето на градина и го е вземал, изпращал го е на училище, когато родителят е бил на работа/, но майката се е грижила за детето си. Св. Г. Р. също е посочила, че дядото е помагал в грижите за внука си /изпращал го на училище, посрещал го, научил го да прави ремонти в къщата/, но вечерта майката се занимавала с детето си. Безспорно, както при загуба на близък човек, когато е разбрал за смъртта на дядо си ищецът е „бил в шок, не искал да повярва и да приеме случилото се, затворил се в себе си , мълчал, не споделял , не искал да кара колелото си“. Но свидетелите са посочили също, че той преодолява загубата- „към момента като че ли Д. започна вече да се поотпуска, виждам го, че ходи на работа с едно друго момченце, с което започна да си общува“- св. Р..
С оглед на изложеното въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Русе и доводите изложени в исковата молба, че създадената връзка между ищеца и починалия му дядо, съществуващите и към момента на деликта топли емоционални отношения /обич, разбирателство и подкрепа /, водят до извод за изключителност на тези типични според традиционните за българското общество семейни отношения и обосновава присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размера определен от първата инстанция. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, води до извод , че предявеният иск по чл.432 КЗ подлежи на отхвърляне като неоснователен за обжалвания пред въззивната инстанция размер над 5 000 лева до присъденият от 50 000 лева.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e532261-39c8-4171-8119-6fdfc4e49903