Присъда № 6 от 10.04.2023, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 38/2021 НА ТОС № 374 по описа за 2022 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение Предмет на въззивното производство е присъдата

№

260000/06.10.2022г., постановена по НОХД № 38/2021 НА ТОС № 38/21 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс. С. Р. С. бил признат за невиновен в извършено престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал. 1 т.2, 6 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и бил отхвърлен предявеният от министъра на финансите срещу него граждански иск за сумата от 148 201, 72лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2010г., като неоснователен. С присъдата подс. В. С. В. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1 т.2, 6 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, и конфискация на част от имуществото – собствено МПС. Подс. В. бил частично оправдан по квалификацията по чл. 20 ал.2 от НК и за размера от 1464, 68лв. от предмета на престъплението. Съдът отхвърлил предявеният от министъра на финансите срещу подс. В. граждански иск за сумата от 148 201, 72лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2010г. На подс. В. били възложени направени по делото разноски.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор от ОП Търговище и жалба от процесуален представител на гражданския ищец – министъра на финансите.

В протеста са изложени съображения за неправилност на присъдата в оправдателните части и се иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни в това да са извършили престъплението, в което са обвинени. Формулирано е предложение за налагане на наказания лишаване от свобода за срок от по три години, отложено при максималния изпитателен срок и конфискация на част от имуществото. Иска се произнасяне по предявения граждански иск и възлагане на разноските на подсъдимите. В допълнително изложение прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е интерпретирал фактите по отношение на умисъла и ролята на подс. С. при осъществяване на деянието. Наведени са аргументи за хронологията, водеща начало от дейността на дружеството „Искра 2001“.

Оспорено е виждането на съда, че подс. С. само е разнасял фактури и декларации, попълнени от друг, като се посочва, че двамата подсъдими са били в дългогодишен приятелски и служебен контакт и подс. С. е бил добре запознат с активите и дейността на дружествата. За стоките по една от сделките подс. С. е дал обяснения, че са били ползвани старите машини, което очертава нереална доставка по съответната фактура, в другите сделки подс. С. е взел активно участие в реализирането на зърното, като в изпълнение на 1 своята роля е имал ангажимент да следи за натоварване на стоката и разплащане с продавачите и доставчиците. На счетоводителя на дружеството документи са били носени и от двамата подсъдими. С оглед на изложеното прокурорът счита, че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители с ясно разпределение на отговорностите по постигане на престъпната цел, съзнавайки участието на всеки от тях в изпълнителното деяние. Счита се за доказан и износът, за който не е бил начислен ДДС в размер на 1464, 68лв., констатиран и органите по приходите в ревизионния доклад и съответните фактури. Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВАпП, който подчертава, че подс. С. е представял информация на НАП и на хартиен носител – справки декларации, отчетни регистри за покупки и продажби, попълвал е протоколи за предаването им.

Според прокурора, от обясненията му може да се обоснове, че двамата са имали общо решение да изкупуват зърно и да го продават, посещавали са земеделските кооперации, без в дневниците да е записано че количеството зърно се купува от земеделски производители, което е следвало да му направи впечатление. Подс. С. е теглил пари от банковите сметки на дружеството и се е разплащал със земеделските производители. Поддържа и останалите искания по протеста. По отношение на жалбата на гражданския ищец прокурорът счита, че е неоснователна, тъй като давността е изтекла на 24.09.2020г., преди предявяване на иска.

Въззивната жалба от процесуалния представител на министъра на финансите е насочена срещу присъдата в частта на отхвърления граждански иск. Заявено е становище, че присъдата е неправилна, тъй като в хода на производството е безспорно установено, че от неправомерното поведение на подсъдимите е нанесена вреда на бюджета, представляваща невнесени данъци в особено големи размери. Възразява се срещу цялостното отхвърляне на гражданския иск и се твърди, че искът е своевременно предявен и не е погасен по давност. В допълнение към жалбата се счита, че съдът е следвало да събере релевантните за гражданската отговорност доказателства, вкл. да мотивира към кой момент пострадалият е узнал за откриването/установяването на извършителя. Посочва се, че в случая пострадалият не е бил уведомен за привличането на подсъдимите, нито за формата на съ/участието им в извършеното престъпление, въпрос, който е установен едва в съдебно заседание с изменение на обвинението. Подчертава, че се касае за престъпна дейност на две лица, не само физическото лице управител, но и друго, осъществяващо фактически дейността на дружеството, като началото на давността е свързано с узнаването от пострадалия, че това лице и неговото противоправно поведение са нанесли вредата. Иска се да бъде прието, че министърът на финансите е узнал за установяване/откриване на извършителя за първи път, при уведомяването му за повдигнатото обвинение, с което е започнало съдебното производство, от когато е започнал да тече и давностният срок по чл. 114 ал. 3 от ЗЗД. С оглед на тези съображения се счита, че възраженията за изтекла давност са неоснователни, 2 а гражданският иск е своевременно предявен, основателен и доказан, като при осъждането на подс. В. отхвърлянето на иска е неоснователно и неправилно.

Процесуалният представител на гражданския ищец не се явява пред въззивната инстанция, като представя писмена молба, с която поддържа въззивната жалба и моли за постановяване на нова присъда и уважаване претенцията за обезвреда в пълния размер на причинените вреди.

Служебният защитник на подс. С. счита, че в мотивите към присъдата подробно са изяснени причините за оправдаване на подсъдимия, а именно липсата на доказателства относно субективния елемент на деянието. Не оспорва осъществяване на деянието по обвинителния акт от обективна страна, тъй като подсъдимият е подписвал справките декларации и ги е носил в НАП. Според защитата всички свидетели, с изключение на счетоводителката, не са разпознали подсъдимия като лице, което е закупувало от тях земеделска продукция, а са контактували единствено с подс. В. и някакви момчета. Подс. С. в обясненията си пред ДП и ТОС не отрича да е ходил на полето, да е закупувал стока, да е участвал в товаренето на камиони.

Теглил е парични средства от банковите сметки на дружеството, имал е право като управител и тези средства са ползвани за разплащане. Не е доказано обаче, подс. С. да е имал дейност по отношение на вкарването на фактури от доставчици, които не са участвали в търговската дейност, поради което и не е налице субективният елемент да е знаел и съзнавал, че в счетоводството и СД са вмъкнати или внесени документи с невярно съдържание. По отношение на гражданския иск счита, че давността е била изтекла още към момента на предявяването му, счита въззивната жалба на ищеца за неоснователна и моли за отхвърлянето й. В личната си защита подс. С. се придържа към казаното от защитника си.

По отношение на подс. В. производството е по реда на чл. 269 ал. 3 т. 1, т. 2 и т.4, б.“а“ от НПК. Назначеният във въззивното производство служебен защитник счита постановената присъда за неправилна и моли за отмяната й.

Намира, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства, че подс. В. е изготвял, съставял и използвал процесните документи, още по-малко да е давал указания кои фактури по какъв начин да бъдат осчетоводявани с цел приспадане на неследващ се данъчен кредит.

Упълномощаването на подс. В. не освобождава управителя на дружеството от контрола и носенето на отговорност за дейността на дружеството.

Счетоводителката е посочила, че е получавала документи и от двамата подсъдими. Защитникът подчертава, че по отношение на търговците, издали фактури с невярно съдържание, не са събрани доказателства да са били издавани ревизионни актове, което би потвърдило констатациите по ревизионния акт за „Пивилес“ ЕООД. Посочва, че не са налице доказателства подс. В. да е разполагал със средствата на дружеството, няма данни да е теглил пари и да е давал насоки какво да бъде движението на паричните средства или на тяхното осчетоводяване. Признал е да е подписвал фактури, но няма данни кой е издавал въпросните фактури и верни ли са данните в тях.

3

Поради изложеното моли присъдата да бъде отменена и постановена нова за оправдаване на подсъдимия. Защитникът счита протестът за неоснователен и моли по отношение на подс. В. да бъде оставен без уважение. В оправдателната част според защитата не е установена невярност на трите инвойс фактури и използването им не покрива признаци на съставомерно поведение по чл. 255 от НК, поради които моли за потвърждаване на присъдата в тази част. По отношение на жалбата на гражданския ищец подкрепя мотивите на ТОС за отхвърляне на иска поради изтекла давност, съобразено и с датата на привличане към наказателна отговорност на подс. В. и със съдебната практика. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата в тази част да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. С. моли присъдата на ТОС да бъде оставена в сила.

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 и чл. 316 от НПК счита следното:

От фактическа страна.

С решение №594 от 12.07.2004г. по ф.д. №277/2004г. на ОС — Търговище свид. Р.Т. регистрирала „Искра 2001“ ЕООД с ЕИК: 125549869 със седалище и адрес на управление в гр. Попово, ж.к. „Младост“, №21, вх.Б, ет.2, ап.8. След създаването си, дружеството се занимавало с обработка и търговия с дървесина и дърва за огрев, като офисът, производствените и складовите помещения и площи се намирали в гр. Попово, ул. „Разградско шосе“, №1. На 02.06.2008г. дружеството било регистрирано по ДДС. Поради промяна в житейските планове на семейството й и преместване в друг град, свид. Т. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството решила да го прехвърли. Подс. В. В., бил съученик на съпруга й и след като узнал за тази възможност, решил да се възползва и да извършва търговска дейност с дружеството, което формално да се представлява от други лица.

Уговорил свид. Д. Б. да участва в сделката по придобиването на собствеността на „Искра 2001“ ЕООД срещу сумата от 500лв. платима еднократно и по 300лв. месечно. Подс. В. извършил всички действия по организация на документи по сделката и последващите преобразувания на дружеството. На 31.07.2008г. свид. Р.Т. прехвърлила възмездно дружествения си дял в „Искра 2001“ ЕООД на свид. Д. Б. Б. и лицето Г.Г.М., като бил изменен и вида на дружеството в ООД. С договор за възлагане на управление от същата дата управлението на „Искра 2001“ ООД било възложено на свид.

Д. Б.. На 11.12.2008г. свид. Д. Б. изкупил дела на другия съдружник Г.М., станал едноличен собственик на капитала на дружеството и издал на подс. В.

В. нотариално заверено пълномощно, с което му предоставил правото да го 4 представлява във всички сфери от дейността на дружеството и пред всички институции имащи отношение към тази дейност. На 12.12.2008г. свид. Д. Б., като едноличен собственик на капитала, взел решение за приемане на актуализиран учредителен акт, на „Искра 2001“ ЕООД, въз основа на което дружеството било регистрирано като ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Разградско шосе“, №1. Дейността на дружеството фактически била осъществявана от подс. В. В. в базата на дружеството, находяща се в гр. Попово на ул. „Разградско шосе“, №1.