Определение № 21664 от 11.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21664 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110115709 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Е. М. И., ЕГН ********** за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 3173/2025 г. на Районен съд Монтана.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е присъединено по електронен път електронното заповедно производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ЧГД № 3173/2025 г. на Районен съд Монтана, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 17.02.2026 г., 07.03.2026 г. (събота) и 17.03.2026 г., че лицето не е открито на адреса, по-конкретно, че никой не отваря, а на оставената бележка никой не е потърсил връчителя. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник, че длъжникът не живее на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на един месец (както е в процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да дава указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на 1 книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:

1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК; и

2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса).

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва формално (доколкото същото е електронно дело) да се върне на състава на Районен съд Монтана за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 178143/04.06.2026 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** против Е. М. И., ЕГН **********, като недопустима.

2

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 15709/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд Монтана, II състав, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3