Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 832 от 06.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13718/2022
Вид
Решение № 832
Подписан
06.02.2026
Състав
Елена Маврова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100113718 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Производството е образувано по искова молба от А. Г. Б., представляван от адв.

М. К. срещу „Цветна градина Монтесори“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че на 07.11.2022 г. ищецът (малолетно дете) е бил наритан в слабините от учителката си В.Й.Д., поради което е получил разкъсно – контузна рана на препуциума и е претърпял операция по спешност в Пирогов, в резултат на което е търпял интензивни физически болки и страдания, и е травмиран психически.

Поддържа се, че майката на ищеца А. Б., Т. У. е взела сина си около 17,40 ч., като преди това е била повикана по телефона от учителката си В.Й.Д. да дойде в градината и да си вземе детето по-рано, което й се сторило необичайно. При влизане в двора на градината видяла В.Й.Д. и друга учителка Н.Б.В., както е едно от децата З. и майка му П.Г.. В.Д. заявила на майката, че А. я бил ритнал. Впоследствие уточнила, че първо А. я ритнал и тя била принудена да се защити, като „само леко изпънала крака си към него.“ След това, Т. У. свалила гащите на А. и видяла тоалетна хартия, залепена с лепенка на пениса му, разлепила я и видяла, че има кървяща рана. Забелязала, че сина й е преоблечен с други дрехи. На излизане от градината, А. бил видимо уплашен, вървял много бавно и с разтворени крака.

Поддържа се, че родителите са завели детето в Пирогов, където било поето от уролог. След прегледа, съобщили на бащата, че раната няма как да зарасне сама и е необходимо А. да бъде опериран. Родителите имат малко бебе на няколко месеца – момиченце, затова майката е трябвало да се прибере в къщи. А. бил изпаднал в стрес, 1 още повече, когато разбрал, че ще остане в болница. Започнал да крещи и да се бори с баща си, и да плаче. В крайна сметка детето било оперирано по спешност. Бащата и сина му, останали в Пирогов до 10.11.2022 г. В болницата, както и няколко дена след изписването направил около 10 спонтанни напикавания. Казвал, че не усещал да му се допишква и докато пишкал ревял силно от болка. На 08.11.2022 г. в Пирогов пристигнали дежурен полицай, а впоследствие и разследващ полицай от 05 РУ на СДВР.

Впоследствие, след като станало ясно, че директора на градината Б. не желае да приеме отново детето и предпочита договорът да бъде прекратен, детето било преместено в предучилищна група.

В исковата молба се сочи, че учителката В.Й.Д., е на длъжност преподавател в ответното дружество, като е причинила лека телесна повреда на ищеца. В качеството на работодател отговорност носи ответника, доколкото травмата е причинени при изпълнение на възложената работа. Възлагащият трябва да подбере и контролира лицата, които извършват работата му, в противен случай носи отговорност, както и прието и в т. 6 от ППВС № 7/1959 г.

Поддържа се, че А. е получил тежка физическа травма на деликатно място, силни и продължителни болки от раната, което е довело до оперативна намеса с неприятна последица – циркумцизия (обрязване). Такава последици травмира психически и физически детето за цял живот, в момента детето е неспокойно, плашливо и затворено. То се е напикавало дълго време след операцията, не е имало усещане за задържане на урина, получило е уплах да не се напикае и изложи пред родителите и други хора. От будно и засмяно дето, е станал плах, несигурен и затворен.

Моли се да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на 35 000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на деликта – 07.11.2022г. до окончателното плащане на главницата и сумата от 190 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

Ответникът „Цветна градина Монтесори“ ЕООД оспорва изцяло исковете по основание и размер, като излага подробни съображения в депозирания отговор.

Оспорва да е извършен деликт от В.Д., като оспорва твърденията за удар срещу детето в областта на половите органи, като сочи, че детето е страдало от фимоза. Сочи, че е вярно че е образувано досъдебно производство, но същото не доказва деянието и към момента не е приключило.

Поддържа в депозирания отговор, че извършената в Пирогов операция е била наложителна, поради необходимост, възникнала много преди това. Счита, че става въпрос за извършване на т. нар. „рутинна“ оперативна намеса в подобни на настоящия 2 стотици други случаи с деца, които са на възрастта А.. Сочи, че и след инцидента родителите на детето неколкократно са разговаряли с В.Д. и с управителката на детското заведение, като последните две живо са се интересували от здравословното състояние на детето, като винаги са получавали информация, че е добре.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.

По делото е представен договор за обучение от 23.06.2022 г., сключен между Т.

В. У., в качеството й на родител на А. Г. Б., и „Цветна градина Монтесори“ ЕООД, представлявано от управителя Цвета Б., за предоставяне на услуги от детски център на ЦГМ, за срок до 01.06.2023 г., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 650 лв. месечно за целодневно посещение.

Видно от уведомително писмо от 25.11.2022 г. договорът е прекратен от страна на ответното дружество, на основание раздел II, т. 4 и т. 5 от същия, поради невъзможност Цветна Градина Монтесори да осигури повече адекватна грижа за детето.

Видно от трудов договор № 5/24.07.2017 г., сключен между Цветна градина Монтесори ЕООД и В.Й.Д., същата заема длъжността преподавател, музика в занимания по интереси в ответното дружество.

Въз основа на представените писмени документи /епикриза, лист за преглед на пациент от 17.11.2022 г., 07.12.2022 г., история на заболяването / и заключението на съдебномедицинската експертиза по делото се установява, че на 07.11.2022 г. при постъпване на А. Г. Б. в Пирогов е установена травма в областта на половата област, изявена с хематом и слабо кървяща разкъсно-контузна рана на препуциума /ластична кожичка, покриваща главичката на пениса/, като раната обхваща и областта на френулума и е описана като 90 % от обиколката. Установено е наличие на хидроцеле /натрупване на течност/ на десен тестит, като хидроцелето е вродено изменение.

Травмата, регистрирана в областта на пениса на детето е получена от механичното действие на тъп предмет по механизъм на удар и притискане. Травмата е изисквала оперативно лечение, като операция е извършена на 08.11.2022 г., като под обща 3 упойка, поради девитализация на тъкани в наранената част, се е наложило отстраняване с изрязване на част от него – циркумцизио /т.нар. обрязване/ и извършване на френулотомия. След операцията е поставен уретрален катетър. При контролен преглед е отчетено нормално зарастване.

Представена е фактура с № 0300731195 от 10.11.2022 г., издадена от УМБАСМ Н. И. Пирогов ЕАД, видно от която е заплатена сума в общ размер на 190 лева за ползване на стая със самостоятелен санитарен възел.

Свидетелят К. Б. П.- А. сочи, че е психолог и работи с деца, включително и с ищеца в детската градина. Същото е имало трудна адаптация, но впоследствие се е социализирало и е започнало да комуникира с останалите деца, като не е предоставяна терапия на ищеца.

С решение от 05.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 9518/2023 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, е призната за виновна В.Й.Д., за виновна в това, че на 07.11.2022 г., в частна детска градина „Цветна градина – Монтесори“, като длъжностно лице – учител, е причинила на А. Г. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана, обхващаща 2/3 от циркумференцията на препуциума – циркулярно разкъсване на кожата на главичката на пениса с хематом в областта на юздичката, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 4, пр. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, като е приложен чл. 78а НК.

С окончателно решение от 15.01.2025 г., постановено по в.н.ал.х.д. № 2000/2024 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав, решението на СРС е потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, и по аргумент от чл. 300 ГПК, съдът приема, че следва да бъде реализирана отговорността на ответното дружество за процесния деликт.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на настъпване на деликта - 5 години, оперативната намеса, търпените силни болки и страдания на детето, дефинитивните последици от телесната увреда, както и обстоятелството, че увредата е в деликатна област и психичните последствия, като уплах, страх да не се изложи при уриниране и несигурност, ще продължават и за в бъдеще, защото е засегната физическата неприкосновеност, достойнството му и чувството на безопасност и сигурност в отношенията с по- възрастните. Като взе предвид вида и зоната на увреждането, както и обстоятелството, че детето многократно след това е изпитвало интензивни болки при уриниране, и търпените ежедневни неудобство и преживян страх, вина и уплах, съдът намира, че сумата от 35 000 лв., ведно със законна лихва от 4 датата на деликта, представлява справедливо обезщетение, като съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Основателна е и претенцията за имуществени вреди, съобразно представените писмени доказателства за сторени разходи в болничното лечебно заведение.

Относно претенцията за разноски

На ищеца А. Г. Б., представляван от своя законен представител Г. Р. Б., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят деловодни разноски, както следва:

2556,46 евро за адвокатско възнаграждение; 255,65 евро – за експертиза и 719, 69 евро – за държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЦВЕТНА ГРАДИНА МОНТЕСОРИ“ ЕООД, ЕИК 201031068, гр.

София, ул. „********, чрез адв. С. И., гр. София, ул. „********, ап. 4, да заплати на А.

Г. Б., ЕГН ******** представляван от своя законен представител Г. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв. М. К., гр. София, бул. ********, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 17 895,22 евро, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат на осъществен деликт на 07.11.2022 г. в детското учебно заведение „Цветна градина Монтесори“ от учителката В.Й.Д., изразяващ се в причиняване на телесна повреда – разкъсно-контузна рана на препуциума на пениса на детето, ведно със законна лихва от датата на деликта – 07.11.2022 г. до окончателното плащане на главницата, както и да му заплати сумата от 97,15 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

ОСЪЖДА „ЦВЕТНА ГРАДИНА МОНТЕСОРИ“ ЕООД, ЕИК 201031068, гр.

София, ул. „********, чрез адв. С. И., гр. София, ул. „********, ап. 4, да заплати на А.

Г. Б., ЕГН ******** представляван от своя законен представител Г. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв. М. К., гр. София, бул. ********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски както следва: 2556,46 евро за адвокатско възнаграждение; 255,65 евро – за експертиза и 719, 69 евро – за държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.