Определение № 17573 от 15.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17573 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110141007 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 117670/02.04.2025 г., на ЕАД Д. М., със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. Д. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 4676/18.03.2025 г. в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ. Изложени са съображения, че липсата на нарочен договор за правна защита не е основание да се счете, че липсва основание да се присъди възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответната страна по молбата “ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: ., чрез юрк. Д.а, намира молбата за неоснователна и счита, че съдът правилно е определил разноските по делото. Излага съображения, че според т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК разноски се присъждат единствено, ако е доказано извършването им, като за целта страната следва да представи в срок до приключване на съдебното дирене препис от договор за правна помощ, от който да е виден начина на възмездяване на адвокатската защита, включително когато се осъществява безплатно. Отделно от това в случая съдът не може да направи извод и коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА е налице, тъй като в закона са предвидени три хипотези на предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.

Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес, при наличен списък на разноски по чл. 80 от ГПК /л. 61 обратна страница/, но разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения.

В мотивите на постановеното по делото решение № 4676/18.03.2025 г. съдът е изложил съображения, че процесуалния представител на ищеца е поискал присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, но доколкото по делото е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна помощ, искането се явява неоснователно. Този извод на съда не се оборва и в хода на настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК, като съдът съобразява и мотивите по т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, в които ясно 1 е посочено, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, както и че с него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

Липсата на представен писмен договор е пречка съдът да установи какви уговорки са направили страните, вида на предоставените услуги, респ. дали е уговорено плащане по него или е уговорена безплатна правна помощ. Няма как и съдът да направи логическия извод, че от липсата на писмен договор между страните следва, че те са уговорили предоставянето на безплатна правна помощ. Съдът споделя и съображението на ответната страна, че в случая съдът няма как да съобрази и коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА е налице в случая. Не може да се направи и извод за дължимостта на ДДС в случая.

Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 117670/02.04.2025 г., на ЕАД Д.

М., със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. Д. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 4676/18.03.2025 г. в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски ГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2