Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 25.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1247/2025
Вид
Решение № 141
Подписан
25.03.2026
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67, ал. 15 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 46б · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.7, ал.2, т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.7, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Благоевград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200501247 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба с вх.№11057/26.09.2025 г. е подадена от ЕС на сграда „Флоримонт Хайтс“, с административен адрес: гр.Банско, местност „Грамаде“, имот 011014, чрез адв. Б. Б., против Решение №267/05.08.2025 г., постановено по гр.д.№1604/2021 г. по описа на РС-Разлог..

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и да уважи предявения иск. С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемите страни, от които е постъпил отговор на въззивната жалба. Считат, че решението е правилно и искат от съда да го потвърди. Претендират разноски.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

1

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, с административен адрес: гр. Банско, м. „Грамаде“, имот 011014, представлявана от Е.В.П. - управител, чрез адв. Б. Б. - АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ***, ет. 7 против

П.Н.О., испански гражданин, роден на **г. в село Каудете, с лична карта № **, издадена на **г. от МВР-Испания, с адрес: Испания, **, Б.Р.Г.М., испански гражданин, родена на **г. в село Теруел, с лична карта № 17831099-G, издадена на 19.06.2007г. от МВР Испания, с адрес: Испания, Балеарски острови, град Калвиа, ул.“Виал Кабрера“ № 126, А.К.К., испански гражданин, роден на **г. в село Вера, с лична карта № **, издадена на **г. от МВРИспания, с адрес: Испания, Балеарски острови, град Палма Де Майорка, ул “** и М.А.М., испански гражданин, родена на **г. в гр.Барселона, с лична карта № **-D, издадена на **г. от МВР-Испания, с адрес: Испания, Балеарски острови, град Палма Де Майорка, ул.“** и адрес в Р. България: гр. Банско, м.

„Грамаде“, имот 011014, сграда на Флоримонт Хайтс), ет. 3 ,ап. 22А.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 19.11.2015 г., ответникът придобил собствеността върху апартамент № 22А, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по нот.д. № 320/2015 г. по описа на нотариус С.К.. По действащата КККР за гр. Банско имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Имотът се намира в сградата на Флоримонт Хайтс, с адимнистративен адрес: гр. Банско, м. „Грамаде“, имот 0111014. Към настоящия момент имотът попада към Етажната собственост - ищец. На 25.08.2017г. ищцовата ЕС провела общо събрание и е определила с решения на общото събрание на етажната собственост извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. За извършване на дейности по поддръжка и управление на етажната собственост с решение 4, т.1 на ОСЕС, е определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответника (собственик на ателие 46) такса поддръжка и 2 управление е определена в размер на 40 евро на кв.метър от площта на самостоятелния обект на година или общо 2447.20 евро годишно. Ответникът не бил заплатил дължимата такса за управление и поддръжка за 2019г.

(дължими до 31.12.2018г.), за 2020г. (дължими до 31.12.2019г.) и за 2021 г.

(дължими до 31.12.2020г.), общо в размер на 7341.60 евро. На същото ОСЕС по точка 6 от Решение №4 е взето решение при незаплащане на дължимата сума в посочения срок всеки собственик дължи неустойка, като обезщетение в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума. Общият размер на дължимата неустойка за забава за плащане на такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021 г. била в размер на 3333.08 евро. Дължимата от ответника сума била общо в размер на 10674.68 евро. Решенията на ОСЕС се изпълнявали в определените в тях срокове, като след влизането им в сила решенията на етажните собственици били задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които покъсно ще станат етажни собственици или обитатели.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата, на което да осъди П.Н.О., испански гражданин, роден на ** г. в с.

Каудете, с адрес: **, Б.Р.Г.М., испански гражданин, родена на ** г. в с. Теруел, с адрес: ** и М.А.М., испански гражданин, родена на ** г. в гр. Барселона, с адрес: ** и адрес в Р. България: гр. Банско, м. „Грамаде“, имот 011014, сграда на Флоримонт Хайтс), ет. 3 ,ап. 22А да заплатят на ищеца Етажна собственост на сградата на Флоримонт Хайтс, с административен адрес: гр. Банско, м.

„Грамаде“, имот 011014, представлявана от Е.В.П. управител сумата от 10674,68 евро, от които: Такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима към 31.12.2018г. в размер на 2447.20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019г. до 28.12.2021г. в размер на 1223.60 евро; 1 Този файл е копие на електронно подписан документ; Такса за управление и поддръжка за 2020г., дължима към 31.12.2019г. в размер на 2447.20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020г. до 28.12.2021г. в размер на 1223.60 евро, и 3. Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020г. в размер на 2447.20 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021г. в размер на 885.88 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от П.Н.О., испански гражданин, роден на **г. в село Каудете, А.К.К., испански гражданин, роден на **г. в село Вера, и М.А.М., испански гражданин, родена 3 на **г. в гр. Барселона. С отговора на исковата молба, на първо място е направено възражение за недопустимост на предявения иск. По отношение ответницата Г-жа Б.Р.Г.М., се сочи, че е починала на 15.11.2021 г., видно от представеното към настоящия отговор Удостоверение, издадено от Регистъра на гражданското състояние на Палма де Майорка, Испания ог 16.11.2021 г. На следващо място, оспорват компетентността на българският съд да разгледа и реши въпроса, поставен с исковата молба. Компетентността на българския съд да разгледа производството по предявените срещу отетниците вземания следва да се реши при съобразяване на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Видно от вписаните в исковата молба и от приложените към нея нотариални актове, ответниците са не само граждани на Кралство Испания, но и с местоживеене в Испания. Те нямат местоживеене, административен адрес или каквито и да било трайни връзки на установяване в РБългария. Общата разпоредба за компетентността на чл.4.1 от Регламент (ЕС) №1215 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. постановява, че срещу лица които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В настоящия казус такава държава членка се явява Испания, тъй като е видно от доказателствата, които прилагаме с настоящия отговор, че местоживеенето на доверителите ми е именно в Испания. По изключение, правилото на чл.5.1 от същия регламент предвижда, че срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в разпоредбите в раздели 2-7 от ГЛАВА II КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента. Тези разпоредби регламентират отклоненията в компетентността от общото правило на чл.4.1. Така съгласно чл.7, тЛ, източник на такива изключения могат да бъдат случаите, които имат за предмет вземания от деликт, от реституционно производство, вкл. дейност на клон, от договор по мястото на изпълнение и др., какъвто не е процесния случай. Настоящият спор не е свързан и със застрахователно правоотношение, не е потребителски и не касае индивидуален трудов договор, за които се прилагат разпоредбите на раздел 3, 4 и 5 от ГЛАВА II КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента. Не може да бъде приложена и предвидената в чл.24 от Регламента изключителна компетентност по местонахождението на недвижимия имот, тъй като не са налице предвидените с т.2 - т.5 на чл.24 от Регламента хипотези.

Вземането, което се претендира от ищците няма за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на такъв, в които случаи единствено РСРазлог би бил компетентен да разгледа производството независимо от местоживеенето на длъжника. Предявеното в настоящото производство 4 вземане се базира на извъндоговорно основание (а именно взето решение на общото събрание(ОС) на етажната собственост(ЕС) за заплащане на такса поддръжка), поради което не се включва в изключенията, установени в раздели 2-7 на глава II от Регламента. Поради изложените съображения се налага единственият възможен извод, че българският съд в лицето на РСРазлог не е компетентен да разгледа иска. С отговора на исковата молба правят възражение за липсата на международна компетентност на Българския съд да разгледа настоящето производство и молят същото да бъде прекратено.

На следващо място е изразено становище за нередовност на исковата молба, като се сочи че не са представени доказателства относно процесуалната легитимация на лицето Е.П. да представлява ищеца по настоящото дело. От приложения към исковата молба(ИМ) протокол от решение на ОС на ЕС от 25.08.2017г. става ясно, че П. е избрана за управител на ЕС с мандат от 2 години(Решение №2 от протокола). Този мандат е приключил към 25.08.2019.

Не са представени доказателства, че ОС на ЕС е преизбрало Е.П. за нов мандат(който отново би приключил преди датата на предявяване на настоящия иск-30.12.2021). Поради изложеното, считат, че от приложените по делото документи може да се направи обоснования извод за нередовност на ИМ, тъй като лицето Е.П. не е правнолегитимирана да представлява ищеца.

По същество предявения иск се оспорва като неоснователен, тъй като през процесните години ответниците не са ползвали апартамент 22А. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (Редакция към ДВ. бр. 57 от 26.07.2011 г., действала до 29.09.2023, когато с ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г. тази разпоредба е променена), сочат, че не се заплащат разходите за управление и поддръжка на общите части от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В тази връзка посочват, че през процесните години ответниците не са ползвали апартамента въобще. Това са годините на обявената в цял свят пандемия от Ковид-19, когато властите във всички страни бяха обявили силно ограничителни мерки за пътуване и социални контакти. В случай, че ищеца твърди, че апартамента на ответниците е ползван през посочените години, то следва, на първо място, да докаже с надлежни доказателства факта на ползването, и на второ, че именно ответниците или упълномощено от тях лице е ползвало имота . Съгласно трайно установената съдебна практика, лицата по чл.51, ал.2 ЗУЕС в редакцията му към момента на завеждане на делото са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер(виж напр. Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1- во гр. отделение и др). Поради гореизложеното считат, че 5 предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В допълнение оспорват размера на дължимите суми както в частта им относно изчисляването на главницата, така и размера на дължимата неустойка. Считат, че тези вземания не са изчислени правилно и не са представени доказателства за точния им размер.