Акт от 02.05.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр.***, 02 . 05. 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 6007 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В районен съд гр. *** е постъпила искова молба от ***Г.П. ЕИК/БУЛСТАТ ***, ***, с ЕИК № ***, чрез адв. ***., преупълномощен от ***, с ЕИК № *** на основание Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес:***, ***. тел.: ***. Факс: ***против А. Т. М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 203 от ЗВ и цена на иска 952,85 лева, от които: 777,20 лева - главница; 175,65 лева - законна лихва за забава, изчислена върху размера на главницата за периода от 30.03.2015 г. до 23.04.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч. гр. д № 3052

/ 2018 г. по описа на РС – *** и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Безспорно е, че съдът е разпоредил А.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ******, сумата от 777,20 лева главница за потребени, но незаплатени *** услуги, 175,65 лева лихва за забава за периода 30. 03. 2015 г. до 23. 04. 2018 г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 08. 05.

2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение, което за ищеца е възникнал правен интерес да предяви иск за съществуване вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

ИЩЕЦЪТ ***- ГР. ***, редовно призован, не се представлява.

Ответникът А.Т.М., редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адв. К..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Вземането произтича от следните обстоятелства: предоставени, но незаплатени *** услуги, за които са издадени фактури в периода от 31,07,2013 г. до 28,02,2018 г.; услугите са предоставяни на адрес – с.***.

Настоящата искова молба е подадена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 203 от ЗВ.

***- гр. ***, със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК *** (*** ***), е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 08.05.2018 г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. № 3052 / 2018 г. Районен съд *** е издал заповед за изпълнение, като е осъдил А.Т.М., ЕГН ********** *** следните суми: 777,20 - главница; 175,65 лева - законна лихва за забава, изчислена върху размера на главницата за периода от 30.03.2015 г. до 23.04.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 385 лева - съдебни разноски, от които 25 лева - държавна такса и 360 лева - адвокатско възнаграждение.

Видно от разпореждане № 7179 от 28. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 3052 / 2018 г. по описа на Районен съд ***, за което длъжникът е надлежно уведомен на 27. 07. 2018 г. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид горното, ищецът, в качеството си на заявител, разполага с правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.

***- гр. *** е предоставяло на А.Т.М. , в качеството му на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: община ***, ***, за които са издавани фактури в периода от ***г. до ***г. За горепосочения адрес, ответникът по делото има открита партида в регистрите на *** *** с *** номер ***.

Между *** оператора, от една страна, и потребителя, от друга, е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на *** ***.

Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на *** услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от *** оператора и одобрени от собственика (собствениците) на *** системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във *** оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от *** оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно Общите условия, задължение на *** оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати *** услугите в установения между страните срок и размер. Цените на *** услугите се определят от оператора.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към делото.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането .

Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 415 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан.

След като се запозна с фактическата обстановка, изложена в настоящата искова молба и приложените в нейна подкрепа доказателства и се убеди в основателността на исковата претенция, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да установи съществуването на претендираното от ищеца вземане, да потвърди издадената по ч.гр.д. № 3052 / 2018 г, по описа на PC *** заповед за изпълнение.

Следва да бъде уважен искът от ***Г.П.

ЕИК/БУЛСТАТ ***, ***, с ЕИК № ***, чрез адв. ***., преупълномощен от ***, с ЕИК № *** на основание Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес:***, ***. тел.: ***. Факс: ***против А. Т.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 203 от ЗВ, с цена на иска 952,85 лева, от които: 777,20 лева - главница; 175,65 лева - законна лихва за забава, изчислена върху размера на главницата за периода от 30.03.2015 г. до 23.04.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението..

При този изход на процеса, А.Т.М., с ЕГН **********, следва да заплати направените в настоящото производство съдебни разноски.

По изложените съображения, ***ският районен съд

Р Е Ш

И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на А.Т.М., ЕГН **********,***, че дължи на да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ******, сумата от 777, 20 лева главница за потребени, но незаплатени *** услуги, 175,65 лева лихва за забава за периода 30. 03. 2015 г. до 23. 04. 2018 г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 08. 05. 2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК,

А.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ******, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, А.Т.М.,

ЕГН **********,***, да заплати в полаза на ПлРС, направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ