Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 27.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 102/2023
Вид
Решение № 110
Подписан
27.02.2023
В сила
24.03.2023
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал.2,т.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
  • §6ДР · Закон за движението по пътищата
  • чл.2 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пазарджик, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200102 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Р. Т., адрес:гр.Велинград, ул.“В.Б., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4756930 на ОДМВР Пазарджик, с който жалбоподателя бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2 т.2 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на твърдения за изтекла давност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на упълномощения си представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на ЕФ и присъждане на разноските.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но също представя писмено становище за даване ход на делото, потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 21.04.21гг. с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение на път І-8, км 195+240,в посока Пловдив - Пазарджик на лек автомобил с рег. номер ****** със скорост 74 км/ч ( виж на л. 27) при ограничение в населено място до 60 км/ч , въведено с пътен знак В 26 .

1

Установен бил собственикът на автомобила –жалбоподателя ( л. 22) и с обжалвания електронен фиш – л. 28 той е санкционирана за управление на МПС с превишена скорост - 71 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2,т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за повторно нарушение, предвид ЕФ К 4756930 Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че

„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след 2 протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.

189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„

С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.

В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.

Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в удостоверението за одобрен тип средства за измерване, протокол от периодични проверки- л. -32-33-34.

Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били 3 в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.

Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ).

Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния фотос – виж всички на л. 25 и сл. Всеки съдържа визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно.

Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в карето под единия фотос – на л. 27 са разположени относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила към момента на отчитане на скоростта ,налично ограничение, както и въвеждането му с пътен знак до 60 км/ч, както и отмерена скорост и параметри на мястото по GPS –( отделен компонент в АТСС). .

Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 74 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 71 км/ч с издадения ЕФ – на л. 28, датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.

Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство.

Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( Наредбата ) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът – л. 23-е от датата на нарушението, чиито час 4 попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено под карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ; въведеното ограничение на скоростта с пътния знак, мястото на контрола и заснемане/установяване на нарушението, идентично с това по ЕФ, времето на контрол и всички други, относими към процесното измерване задължителни параметри.

Посочени в единия от фотосите са координатите на местоизвършването (по GPS) , които с а напълно достатъчни за „индивидуализация на мястото на контрол“ ( виж решение 1018/16.12.20г. на АС Пазарджик по канд 1138/29).

При наличното в протокола отразяване „ режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е било в или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било стационарно, а не в движещ се служебен автомобил ( което е видно и от фотоса на уреда – л. 24 , доколкото в долния ляв ъгъл се вижда предна дясна част на служебния автомобил) . И е така, защото - според ал. 2 на чл.11 от Наредба „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават“.