Решение № 547 от 14.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от А. Маджев Търговско дело № 20241100902402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с входящ №132973/02.12.2024 г. подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление – гр. София, срещу Н. Б. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, Д. С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София и „БОЯРТ“ ЕООД, с ЕИК 204031664, със седалище – гр. Ботевград.

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно и пасивно субективно съединяване са следните установителни искове :

1./ иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на ищеца сумата в размер от 138 078,86 лв. – предсрочно изискуема главница, съставляваща отпуснат кредит по сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на главния дълг;

2./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на ищеца сумата в размер от 324,29 лв. – договорна лихва начислена върху редовна главница за периода от 20.03.2024 г. до 20.04.2024 г.;

3./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на ищеца сумата в размер от 259,55 лв. – договорна лихва начислена върху просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г.;

4./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на ищеца сумата в размер от 1 273,86 лв. – неустойка за забава върху просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.05.2024 г.; и

5./ иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за 1 установяване, че ответните страни при условията на солидарна отговорност дължат на ищеца сумата в размер от 3,01 лв. – неустойка за забава върху просрочена редовна лихва за периода от 20.03.2024 г. до 15.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че с договор за банков ипотечен кредит сключен на 13.11.2019 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в качеството си на кредитор е отпуснал в полза на Н. Б. С. в качеството му на кредитополучател ипотечен кредит в размер на сумата от 171 530,00 лв. Отговорност като солидарно задължени лица по така сключени договор поели ответните страни - Д. С. С. и „БОЯРТ“ ЕООД.

Предназначението на предоставения кредит било за закупуване на недвижим имот.

Кредитополучателят е поел задължението да усвоява предоставения му кредитен ресурс за осъществяване целта на договора, като връща същия при спазване на договорения погасителен план, чрез плащане на месечни вноски с калкулиран размер на начислената възнаградителна лихва, такси, комисионни и други разходи и при съблюдаване на предвидените за това срокове и условия. Сочи се, че страните са уговорили ясен механизъм за определяне размера на лихвения процент за ползване на кредитния ресурс, като първоначално същия е определен на сумата от 2,80 % годишно.

Тази лихва е била променяна през срока на действие на създаденото кредитно правоотношение, като е отчитана динамиката на базовия лихвен процент. Поддържа се, че в хипотеза на неспазено срочно издължаване на погасителните вноски според уговорения за това погасителен план в тежест на кредитополучателя възниквало и допълнително задължение по т. 11.1.3. във връзка с т. 5.8. от договора за заплащане на неустойка в размер на законната лихва за забава. Обема на отговорността поета от двамата солидарни длъжника се сочи да е уреден в т. 16.6. от договора, а именно отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му възникващи по договора за кредит в пълен размер /главница, лихви, комисионни, разноски/. Тъй като ответните страни не са изпълнявали поетите от тях договорни задължения по създаденото кредитно правоотношение – не са погасявали в разписаните срокове по погасителния план – главницата и лихвата към падеж – 20.10.2023 г. и следващи погасителни вноски според падежите в погасителния план, то банката упражнила правото си да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо, като на това основание същото станало изцяло дължимо, считано от 20.04.2024 г. Пояснява се, че това било направено с нарочна покана за доброволно изпълнение изхождаща от банката и достигнала до кредитополучателя и солидарно отговорните по договора лица. Предвид липсата на предприето плащане на предсрочно изискуемите кредитни задължения от банката се пристъпило към принудителното им събиране, като за целта се инициирало заповедно производство по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 30427/2024 г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в. В рамките на това производство банката сочи да се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.06.2024 г. Последният бил приведен в изпълнение пред ЧСИ-М. Ц., като при същата се образувало изпълнително дело № 647/2024 г., считано от 21.06.2024 г. След връчване на заповедта за изпълнение на тримата длъжника, същите възразили по задълженията им възпроизведени в нея, което е довело и до прибягване към настоящата искова защита по чл. 422 ГПК от страна на банката-кредитор.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответните страни – Н. и Д. С.и, чрез пълномощника им – адвокат Л. е депозиран такъв на 20.02.2025 г. С него е посочено, че предявените за разглеждане искове са допустими, като подадени от субект разполагащ с правен интерес от предприетата защита. Към датата на упражняване на отговора обаче предявените искове били неоснователни. От ответните страни не се спори, че между тях и ищеца е породено договорно отношение в резултат на сключен на 19.11.2019 г. договор за кредит, в това число и, че по този кредит била отпусната 2 сума в размер на 171 530,00 лв. с цел закупуване на недвижим имот. По този кредит било извършено частично изпълнение посредством заплащането на няколко погасителни вноски. Изтъква се, че в пределите на допуснатото принудително изпълнение на сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение се е стигнало до изнасяне на имота придобит чрез финансирането по кредита на публична продан, като вследствие успешното реализиране на същата е била събрана сума, която е разпределена в полза на банката-ищец. Тази сума се явявала достатъчна за пълното погасяване на вземанията, които са предмет на издадената заповед за изпълнение, съответно на предявените за разглеждане искове по чл. 422 ГПК, а освен това и на направените в заповедното и изпълнителното производство разноски. Ето защо заявените за установяване парични вземания понастоящем били погасени изцяло и претенциите за тях се явявали неоснователни.

Третият ответник - „БОЯРТ“ ЕООД след надлежно получаване на препис от исковата молба, което се е случило на 29.01.2025 г. не е депозирал в срока по чл. 367 ГПК писмен отговор.

На 04.03.2025 г. банката-ищец, чрез процесуалния й представител по делото – адвокат А. е посочила, че се е запознала с разпореждането на съда от 21.02.2025 г. и изрично е декларирано, че страната няма да се възползва от предоставеното й право да подаде допълнителна искова молба.

В открито съдебно заседание състояло се на 04.04.2025 г. е постановено определение по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, с което за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени следните обстоятелства : че между банката-ищец и ответните страни е бил валидно сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г.; че във връзка с изпълнението на този договор банката-ищец е предоставила в полза на кредитополучателя-Н. Б. С. под формата на отпуснат кредит сума в размер на 171 530 лв.; че така отпуснатия кредитен ресурс от 171 530 лв. е бил усвоен в изпълнение на договора за кредит от страна на кредитополучателя; че задълженията възникнали по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г. са обявени от банката-ищец за предсрочно изискуеми, считано от датата - 20.04.2024 г.; че ответните страни в качеството им на кредитополучател и солидарни длъжници са изпаднали в положение на забава относно плащането на вземанията породени по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234, считано от 13.11.2019 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена от банката, както и че размерът на тези вземания е идентичен с този посочен в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК към датата на неговото депозиране пред СРС, по което заявление е била издадена заповед за изпълнение от 14.06.2024 г.

От ищеца са представени, респективно са приети за писмени доказателства – договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г., ведно с погасителен план към него и Общи условия според които банката-ищец предоставя ипотечни кредити, както и три броя покани за доброволно изпълнение от 14.03.2024 г. изпратени до всяка от ответните страни, съответно получени от тях на 19.03.2024 г.

Ангажирано е разпределение от 31.01.2025 г. изготвено от ЧСИ-М. Ц. в пределите на образуваното пред нея изп. дело № 20248400400647, като от него е видно, че на публична продан провела се в периода от 10.09.2024 г. до 10.10.2024 г. е бил изнесен и продаден имот – Апартамент 3, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор

№ ***, като в тази връзка е било издадено постановление за възлагане от 12.11.2024 г. Постъпилата от този изпълнителен способ 3 сума в размер на 250 502,40 лв. е разпределена от СИ при спазване правилата на чл.

136 ЗЗД. Тя е послужила за пълното удовлетворяване на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за вземанията му произтичащи от договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г., за които е бил издаден изпълнителен лист от 14.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30427/2024 г. на СРС, чиито общ размер възлиза на сумата от 160 828,52 лв., както и на 8 250,47 лв. – направени от банката-взискател разноски по изпълнителното дело.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ :

Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в негова полза на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита/обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, както и формиралия се предсрочно изискуем остатък за връщане, вкл. неговия размер. Страните не спорят по съществуването на тези обстоятелства, като нещо повече те са ги отделили за ненуждаещи се от доказване между тях по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Същото важи и за обстоятелството, че Д. С. С. и „БОЯРТ“ ЕООД в качеството им на солидарно отговорни лица са посели са поели наред с кредитополучателя – Н. Б. С. да отговорят за плащането на всички произтичащи от договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице с № 280/0565/89082234 от 13.11.2019 г. – парични задължения, в т.ч. главница, лихви, неустойки, такси и пр. Следователно фактическия състав необходим за пораждането на предявеното за установяване вземане в размер на 138 078,86 лв., съставляващо предсрочно изискуема главница за отпуснат кредит по сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г. е реализиран. Ответните страни – физически лица оспорват съществуването на тази претенция към тях с довода, че тя е била успешно погасена вследствие на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № 20248400400647, защото от получената сума по продаден на публична продан недвижим имот – всички вземания по цитирания в ИМ кредитен контракт са били погасени чрез разпределяне на суми в полза на носителя им /банката-ищец/ - в т.ч. и тези за предсрочно изискуем остатък /главница/. Изтъква се, че проданта е станала преди подаване на ИМ с предмет /искове по чл. 422 ГПК/, което означавало, че банката не е разполагала с подлежащ на защита материален интерес. От процесуалния представител на ищеца е признато, че банката е получила удовлетворяване на вземанията си по изпълнителен лист издаден на 14.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30427/2024 г. на СРС, като обаче се позовава, че това не е станало по доброволен път, а чрез реализираното принудително изпълнение в цитирания изпълнителен процес иницииран срещу ответните страни. Съвсем правилно е акцентувано на това, че задължителната съдебна практика въведена с постановката на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предвижда, че в производството по чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на 4 вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Именно в последното изключение се намира и твърдяното от ответните страни погашение на задълженията им, което означава, че макар и реализирано, то тук приложение не би могло да намери правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, че този факт следва да се вземе предвид при преценка на претенцията за установяване съществуването на паричното вземане в размер на 138 078,86 лв., съставляващо предсрочно изискуема главница за отпуснат кредит по сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 280/056/5/89082234 от 13.11.2019 г. Аргумент за обратното не следва и от това, че към момента на подаване на ИМ /с предявяване на исковете по чл. 422 ГПК/ на 02.12.2024 г. вече е била реализирана публичната продан на недвижимия имот, средствата от чиято продажба са били използвани за погасяването на вземанията на банката по издадената заповед за изпълнение от 14.06.2024 г. Това е така, защото коментираната искова защита е упражнена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД след подаване на възражения от всеки от тримата длъжника по реда на чл. 414 ГПК и дадени към него от заповедния съд указания за депозиране на иск по чл. 422 ГПК за установяване на оспорените си вземания. Ако това не е било сторено, то заповедния съд е следвало да обезсили издадената заповед за изпълнение, а оттам да отпадне и използваното от банката изпълнително основание за провеждането на изпълнителния процес, в чиито предели се е осъществила публичната продан, а на по-късен етап е извършено и разпределението на постъпилите по нея суми.