Решение № 5027 от 11.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5027 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330100131 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Д. М. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва:

- За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за кредит № **** г., е нищожен.

- За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство от **** г., е нищожен.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата в размер на 5400 лева, при лихвен процент – 39,76% и ГПР – 47,83%. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително приложения. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради 1 което е следвало да бъде включено в ГПР. По този начин не било изпълнено и задължението по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения на ищеца стандартен европейски формуляр не бил посочен действително приложеният ГПР, а единствено този в размер на 50 %. Последното се сочи като „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Възразява се, че в договора липсва и методиката за формиране на ГПР. Навеждат се доводи, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК, доколкото в общите условия към него липсвала информация за размера на лихвения процент на ден, която информация била от съществено значение, във връзка с преценката на потребителя дали да упражни правото си на отказ от договора. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло недействителен, се навеждат съображения, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник не е произвела действие, доколкото същата противоречи на добрите нрави и не съответства на изискванията за добросъвестност по чл. 143, т. 19 ЗПК. Излагат се доводи, че поради акцесорния си характер и при условие, че не съществува главния дълг, договорът за поръчителство не е породил правно действие, като сключването му е лишено от правно основание и доколкото законът предвижда този договор да се сключва между кредитора и трето лице, а не между длъжника и трето лице. Отделно от посоченото, се навеждат доводи, че клаузата, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е нищожна, като неравноправна.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 5400 лева, при годишен лихвен процент в размер на 39,73 % и годишен процент на разходите от 47,83 %, като сумата по кредита е усвоена от ищеца. Възразява се че ищецът не е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, като потребителят има възможност да избере сам дали иска необезпечен кредит, както и е имал правото да се откаже от договора. Оспорва се, че вземанията на втория ответник – „Ай Тръст“ЕООД е трябвало да бъдат включени в ГПР, по съображения, че към датата на сключване на договора за заем кредитодателят не е имал информация за размера на дължимото възнаграждение по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство. Възразява се, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност 2 на предявения иск. Недопустимостта се обосновава с довод за липса на правен интерес от предявяване на установителния иск, доколкото ищецът има друг – по – ефикасен начин за защита – да предяви осъдителен иск, в рамките на процеса относно който, да бъдат установени необходимите значими факти. Относно неосонвателността на иска се посочва, че обезпечението по чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, включително предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита, поради което не следвало да се включва в ГПР, както и че наличието на свързаност между ответниците само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита, доколкото „Ай Тръст“ЕООД е самостоятелно дружество, със собствено имущество и самостоятелна търговска дейност. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 211, ал.1 ГПК от ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен насрещен иск срещу Ц. Д. М. за осъждането й да заплати на ищеца сумата в размер на 1119,50 лева – представляваща падежирала главница за периода от 10.10.2022 г. до 10.03.2023 г. по договор за кредит № **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, а в условията на евентуалност, при приемане на договора за кредит за недействителен, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2679,97 лева главница, представляваща остатъка от чистата стойност на кредита по договора за кредит от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за кредит №**** г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата в размер на 5400 лева, при договорен лихвен процент в размер на 39,73 % и ГПР в размер на 47,83%, дължими на 24 месечни вноски, с краен срок за връщане на заема 10.03.2024 г.

Сочи се, че към **** г. са падежирали 12 вноски по Договора, като падежиралата главница и лихва е общо 3839,53 лева. Ответникът извършил частични плащания в размер на 2720,03 лева и доколкото те не били достатъчни да погасят посоченото задължени, след погасяване на дължимите лихви от 1806,25 лева и частично погасяване на главница от общо 2033,28 лева, оставал непогасен остатък от главница в размер на 1119,50 лева, която именно се претендира на договорно основание. На свой ред претендираната в условията на евентуалност сума от 2679,97 лева се обосновава като разлика между чистата стойност на кредита от 5400 лева и извършените от ответника плащания по договора в общ размер от 2720,03 лева. С оглед изложеното се предявява исковата претенция.

В указния срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от Ц. Д. М., с който се оспорва дължимостта на посочените суми по съображения за липса на 3 облигационна отношения с ответника. Оспорва се ищцата да е сключила посочения договор, както и договор за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че същите се явяват нищожни като противоречащи на добрите нрави, сключени при неспазване изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т.11 и т. 20 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Предявява се възражение за прихващане със сумата от 3811,65 лева представляваща получена в периода от 18.02.2022 г. до 13.02.2023 г. без правно основание по нищожни договорни клаузи от ищеца, от които възнаградителна лихва в размер на 1794, 86 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на 2016,79 лева.

Въпросът за допустимостта на предявените в настоящото производство главни искове е разрешен с определение № **** г. по делото, с което същите са приети за допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение № **** г. по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че на **** г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за кредит № ***** г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата в размер на 5400 лева, при договорен лихвен процент в размер на 39,73 % и ГПР в размер на 47,83%, като сумата по кредита е усвоена изцяло от ищеца. Съгласно чл. 4, ал.1 от посочения договор за кредит № **** г. /л. 46 гръб/, е уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, ал.2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

По делото не е спорно, че с оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от *****г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД /л. 130/, по силата на който ответника се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 4671,22 лева.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ /л. 121/, от което се установява, че при определяне на ГПР съобразно договора за потребителски кредит, като разход е включена единствено договорната лихва. ГПР ще се увеличи с 44 %, ако се включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, респ. същият би се получил 4

91,83 %.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5400 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Разпечатката съдържа 24 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e4dd609-f43d-4fcf-b510-8fdf78cf53fe