Акт от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35588 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:И. В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110131583 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от ищеца В. А. В., с която е направено искане за освобождаване и връщане по посочена банкова сметка на внесената от него парична гаранция в размер на 150 лева, определена като условие за допускане на обезпечение по делото. В молбата се сочи, че производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмено възражение срещу освобождаването на гаранцията. В него поддържа, че представената гаранция следва да бъде задържана, тъй като в негова полза са налице непогасени вземания за разноски и такси, свързани с отхвърлената част от предявените искове и наложеното обезпечение.

В съответствие с изискванията на чл. 403, ал. 2 ГПК, с Разпореждане 27.07.2026 г. съдът е дал указания на ответното дружество за подаване на възражение срещу освобождаване на гаранцията в едноседмичен срок и предявяване на иск по чл. 403, ал. 1 ГПК за вредите от неоснователно допуснатото обезпечение, в 1-месечен срок от съобщението. На ответника са указани последиците при неподаване на възражение. Горното разпореждане е било връчено на ответника на 30.07.2026 г.

На 06.08.2026 г., чрез ЕПЕП е изпратена молба от ответника, с която моли съда внесената гаранция да не бъде освобождавана.

С молба от 14.09.2026 г., ответникът „Юробанк България“ АД е представил доказателства за предявен срещу В. А. В. осъдителен иск по чл.

1

403, ал. 1 ГПК, по който е било образувано гр.д. № 25916/2026 г. по описа на СРС, 82-състав, по искова молба с вх. № 282660/15.09.2026 г., подадена чрез ЕПЕП на предишния ден.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира молбата на ищеца за основателна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ГПК урежда специален режим за освобождаване на представената обезпечителна гаранция. Законодателят е предвидил две отделни и последователни процесуални действия, които ответникът може да предприеме: 1) В едноседмичен срок от връчването на молбата – да подаде възражение против освобождаването на гаранцията и 2) В едномесечен срок от връчването – да предяви иск по чл. 403, ал. 1 ГПК за причинените му от обезпечението вреди.

И двата срока по-горе са законоустановени, специални и преклузивни.

Законът изрично свързва изтичането им с конкретна правна последица, а именно освобождаване на гаранцията (чл. 403, ал. 2, изр. второ ГПК).

Подаването на възражение в 1-седмичния срок има единствено временно охранително-процесуално значение. То сигнализира за правния интерес на ответника и спира автоматичното, незабавно освобождаване на гаранцията до изтичането на едномесечния срок за иск. Възражението само по себе си обаче не е достатъчно основание за трайното и неограничено във времето задържане на гаранцията. За да продължи блокирането на сумата, ответникът е длъжен да материализира претенцията си за вреди чрез предявяване на същинския иск по чл. 403, ал. 1 ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок.

Пропускането на този срок води до отпадане на законовото основание гаранцията да остане задържана.

В настоящия случай препис от молбата за освобождаване на гаранцията с указанията на съда е връчен на ответника на 30.07.2026 г., а ответникът е подал своевременно възражение на 06.08.2026 г. (в рамките на 1-седмичния срок). Преклузивният 1-месечен срок за предявяване на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е изтекъл на 31.08.2026 г. Искът по чл. 403, ал. 1 ГПК е предявен от ответника едва на 14.09.2026 г., т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок. Обстоятелството, че ответникът е предявил иск по чл. 403, ал. 1 ГПК на 14.09.2026 г., не препятства освобождаването на гаранцията. Тъй като искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 403, ал. 2 ГПК, доколкото с изтичането на последния правото да се иска задържане на гаранцията като обезпечение за вреди в рамките на настоящото производство вече е било е погасено, а късно заведената искова молба има значение за самостоятелното исково производство по гр.д. № 25916/2026 г. на СРС, но не може да санира пропускането на срока и не може да служи като основание за продължаващо блокиране на депозираната сума.

2

Доколкото в дадените на ответника указания е било посочено изрично само, че при неподаване на възражение гаранцията ще бъде освободена, съдът отбелязва, че непълнотата или неточността в уведомяването е процесуална грешка на съда, която не може да промени или дерогира императивния законов режим. Преклузивните срокове се прилагат служебно от съда по силата на самия закон, а не въз основа на съдебното съобщение. В този смисъл е и непротИ.речивата практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 683 от 20.11.2017 г. по ч.т.д. № 2697/2017 г., II т.о., ТК;

Определение № 3697 от 23.11.2023 г. по гр.д. № 4601/2022 г., III г.о.. Според последната, неспазването на едномесечния срок по чл. 403, ал. 2 ГПК води до отпадане на условието за задържане и задължава съда да освободи гаранцията.

Независимо от изтеклия преклузивен срок, молбата за задържане на гаранцията е неоснователна и от материалноправна страна. От служебната проверка на представената искова молба по образуваното гр.д. № 25916/2026 г. по описа на СРС, 82-ри състав се установява, че предявеният иск няма за предмет претенция за обезщетение за вреди, причинени от неоснователно допуснато обезпечение по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК. В действителност предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 559,96 евро (1095,19 лв.), представляваща претендирани от банката неплатени месечни такси за поддръжка и обслужване на клиентска и разплащателна сметка за последващ период. Паричната гаранция по чл. 391, ал. 2 ГПК, вр. чл. 403, ал. 1 ГПК служи единствено за обезпечаване на вредите, настъпили пряко от наложената обезпечителна мярка (в случая запор върху вземания) в случай на отхвърляне на иска. Тя не представлява общо обезпечение или залог за всякакви други договорни или извъндоговорни вземания на ответника спрямо ищеца. Ето защо предявеният иск по чл. 79, ал.

1 ЗЗД за банкови такси не съставлява иск за вреди от неоснователно обезпечение по чл. 403, ал. 1 ГПК и не съставлява законно основание за задържане на гаранцията.

По изложените съображения, молбата за освобождаване и връщане на внесената парична гаранция от 150 лева следва да бъде уважена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА внесената от В. А. В., ЕГН: **********, парична гаранция в размер на 150 лева, определена с Определение № 22032 от 22.06.2023 г. и внесена по депозитната сметка на Софийски районен съд с платежно нареждане от 23.06.2023 г. (УРН ................).

3

РАЗПОРЕЖДА сумата от 76,69 евро (евров еквивалент на 150 лева след 31.12.2025 г.) да бъде възстановена и преведена по посочената от ищеца банкова сметка: IBAN: ....................................., открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр: В. А. В..

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4