Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8536 от 15.12.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3306/2017
Вид
Решение № 8536
Подписан
15.12.2017
В сила
19.01.2019
Състав
СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.114 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 15.12.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №3306 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.

Ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г., М.И.Г. и Б.П.Г. твърдят, че на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца наследодателят им Г.С.Г. е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на товарна композиция - влекач „Скания 440” с рег. № ********.

Поддържа, че от деликта наследодателят им получил множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и които са довели до смъртта му. Твърдят, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.

Ищецът М.И.Г. твърди, че е съпруга на пострадалия Г.С.Г. и след смъртта му е изгубила спътника в живота си, което е довело до силен психологически срив, останала е огромна пропаст, която нищо не може да запълни, сама ще трябва да отглежда трите им дъщери, а психологическата травма ще съпътства завинаги живота на семейството. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 130 000,00 лв., но с оглед на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, претендира сумата 91 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 14.09.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г. и Б.Г.Г. твърдят, че са дъщери на пострадалия Г.С.Г. и след смъртта му няма да могат да разчитат на напътствията, съветите, материалната и морална подкрепа на техния баща, а психологическата травма ще съпътства завинаги живота на семейството. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на от по 150 000,00 лв., но с оглед на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, претендират сумата от по 105 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 14.09.2014 г. Претендират и направените разноски.

Ищецът Б.П.Г. твърди, че е майка на пострадалия Г.С.Г. и след смъртта му е изгубила сина си в разцвета на силите му, а за един родител няма по-тежък и мъчителен психологически момент в живота от този да загуби детето си преди неговия жизнен път да е изтекъл, а психологическата травма ще съпътства завинаги живота на семейството. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 130 000,00 лв., но с оглед на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, претендира сумата 91 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 14.09.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на водача В.Г., както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Оспорва размера на сочените от ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца В.А.Г., управляващ влекач „Скания 440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ********, е реализирал ПТП, при което е причинил смъртта на наследодателя на ищците Г.С.Г..

Това обстоятелство се установява и от представената по делото присъда №27/08.06.2016 г., постановена по НОХД №171/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, влязла в сила на 02.12.2016 г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него материали.

Видно от описаната по-горе присъда, В.А.Г. е осъществил виновно деяние, съставляващо престъпление по чл.343а ал.1 б. „б“ вр. чл.343 ал.1 в. „в“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 НК, като на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца при управление на влекач „Скания 440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ******** е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил смъртта на Г.С.Г..

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на влекач „Скания 440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ******** В.А.Г. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 14.09.2014 г. между ответника и собственика на влекач „Скания 440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег.

№ ******** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно основание.

Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.

Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най

– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.

От представеното по делото удостоверение за наследници №16229/24.09.2014 г., издадено от Община Враца, се установява, че ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г. и Б.Г.Г. са деца, а ищецът М.И.Г. - съпруга, т.е. законни наследници на починалия при ПТП – Г.С.Г., и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

От представеното по делото удостоверение за раждане от

*** ***, се установява, че ищецът Б.П.Г. е майка на починалия Г.С.Г., т.е. в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

От показанията на свид. С.Г.се установява, че ищците са били сринати тотално след смъртта на наследодателя им.

Децата и съпругата му са разчитали изцяло на него, а след смъртта му животът им се е променил. Свидетелят сочи още, че и петимата ищци все още тъгуват за наследодателя им, а приживе емоционалната връзка между тя е била много силна.

От показанията на свид. И.И.се установява, че децата на починалия са приели много зле смъртта му и досега не са го прежалили. Приживе той се е грижил за всички, бил е много близък с децата си. Свидетелят сочи още, че майката на починалия и към настоящия момент не може да се утеши и само плаче.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на тяхната наследодателка. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

В резултат на процесното ПТП е починал бащата на три от ищците, съпругът на една от ищците и синът на една от ишците. Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 38 г., съпругата му - на 38 г., децата им съответно на 14, 17 и на 18 г., а майка му – на 70 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача, управлявал товарната композиция „Скания“.

Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищците и починалия е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между баща и деца, като между съпруг и съпруга, като между син и майка, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква на ищците на бъдат определени обезщетения, както следва: по 130 000,00 лв. за всеки един ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г., сумата от 120 000,00 лв. за ищеца М.И.Г. и сумата от 110 000,00 лв. за ищеца Б.П.Г.. Въпреки, че трагичният инцидент се е отразил негативно върху емоционалната сфера на всички ищци, децата на пострадалия момента на смъртта му са били непълнолетни, без свой живот, и са понесли трудно загубата на баща си, а съпругата му е останала завинаги лишена от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са отгледали децата си. Загубата на дете, към което ищецът Б.П.Г. е била силно привързана, ще я съпътства през целия и живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие родителят е лишен както от емоционалния контакт със своя син, така и от нейната морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение.

Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в

ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение №55/2009г. на ІІ ТО на ВКС по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на определеното с нея наказание /Решение № 25/2012 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.