Решение № 6729 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6729 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Йоана М. Генжова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100507689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7321/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 62110/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, е уважен частично положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 17 ЗКСД за признаване за установено, че ответникът Й. О. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 7600 лв., представляваща чистата стойност на предоставената на кредитополучателя сума по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 13.08.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.06.2020 г./ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.07.2020 г. по ч.гр.д. № 29053/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.

С решението са отхвърлени частично положителният установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 17 ЗКСД за сумата над 7600 лв. до 1 първоначално предявените 9243,87 лв. и изцяло предявените от въззивника „Банка ДСК“ АД искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи суми на ищеца, както следва: 825,02 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 28.05.2020 г.; 45,13 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 20.03.2019 г. до 28.05.2020 г., и сумата от 17,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2020 г. до 04.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.07.2020 г. по ч.гр.д. № 29053/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба о т ищеца в първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ ЕАД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК поради липса на подписан погасителен план. Счита, че следва да бъдат приложени правилата на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти, а не на ЗПК, и твърди, че липсата на подписан погасителен план не е сред основанията за недействителност на договора за студентски кредит в чл. 17, ал. 6 ЗКСД. Излага аргументи, че моментът на сключване на договора и моментът на съставяне на погасителния план по ЗКСД не съвпадат и без да се яви кредитополучателят, погасителен план не може да се подпише. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е била нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗКСД, която според въззивника не била императивна, а диспозитивна. Оспорва да е налице анатоцизъм. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Й. О. Д. чрез назначения особен представител адв. Л.

И.-Т., с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че правилно първоинстанционният съд 2 е преценил, че договорът е недействителен. Сочи, че са нарушени редица императивни разпоредби на ЗКСД и ЗПК – кредитополучателят не бил уведомен за всички условия на кредита, не бил подписан погасителен план, уговорения срок за погасяване – 103 месеца – бил под императивно установения от 120 месеца, не бил определен и размерът на погасителната вноска. Излага аргументи, че е налице клауза за възнаградителна лихва върху възнаградителна лихва. Оспорва и неустойката за забава. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК по делото е постъпила и въззивна жалба от Й. О. Д. чрез назначения особен представител адв. Л. И.-Т., с която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в уважителната част, както и противоречие с материалния и процесуалния закони. Излага съображения, идентични с тези в отговора на въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД. Въззивникът счита, че не може чистата стойност на кредита да бъде дължима на основание нищожен договор за студентски кредит. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Банка ДСК“ АД, с който я оспорва като неоснователна.

Счита, че в първоинстанционното производство е безспорно доказано, че сумата от 7600 лв. е усвоена от кредитополучателя, поради което, установявайки недействителност на договора за студентски кредит, само чистата стойност на кредита следва да бъде възстановена от последния, макар и производството да протича по реда на чл. 422 ГПК. Цитира съдебна практика в тази насока. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК 3 от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. О. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, следните суми:

9243,87 лв., представляваща главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 13.08.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.06.2020 г./ до окончателното плащане;

825,02 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 28.05.2020 г.;

45,13 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 20.03.2019 г. до 28.05.2020 г.;

17,97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2020 г. до 04.06.2020 г.,

4 за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.07.2020 г. по ч.гр.д. № 29053/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, по силата на който ответникът има задължение за връщане на получена в заем сума; предаване на заетата сума от кредитодателя на ответника; изискуемост на претендираните вземания – редовна/предсрочна; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост при твърдение за такава; размер и период на вземането – главница, възнаградителна лихва, неустойка, мораторна лихва.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако твърди наличие на такива.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ищеца е и да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и съобразени с изискванията на ЗКСД, ЗПК и ЗЗП.

По делото е приет писмен Договор за студентски кредит, сключен на 13.08.2015 г. в гр. София, по силата на който ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 7600 лв. за срок на погасяване 103 месеца, считано от изтичане на гратисния период, а последният се е задължил да върне същата. Гратисният период за издължаване на главницата и на лихвата съгласно договора за кредит обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, респ. датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е кредитът да се усвоява на части въз основа на документи, посочени в общите условия, като сумата за семестриална такса се превежда по разплащателна сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър. Предвидено е, че кредитът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след изтичането на гратисния период. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката фиксирана 5 възнаградителна лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД, като са посочени хипотезите, в които кредиторът има право да поиска изпълнение от държавата. Подписите върху договора не са оспорени.

Като писмено доказателство към договора са приети Общи условия, подписани от страните, като подписите не са оспорени. В т. 8.2. от ОУ към договора през гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, а само има право да извърши такова. Т. 10.1. от ОУ предвижда, че за предоставения кредит се дължи фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а съгласно т. 10.2. възнаградителна лихва се дължи върху усвоената част от кредит, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. Срокът за издължаване на главницата съгласно т. 11. започва да тече след изтичане на гратисния период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец от изтичането на периода.

Дължимите вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата. Съгласно т. 17.1. от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Т. 17.2. предвижда, че при допусната забава с повече от 90 дни целият остатък от дълга става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. С клаузата на т. 18. от ОУ е предвидено в кои случаи кредиторът може да направи вземанията предсрочно изискуеми.

Съгласно т. 18.3. изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл. 17.2.

Установено е от Уверение с изх. № 2565/01.12.2015 г., издадено от Нов български университет (НБУ) на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД на ответника с факултетен № F68423, че Й. Д. се е обучавала по специалност: Право; година на обучение: Четвърта; форма на обучение: Редовна; за срок на обучение: 10 семестъра; срок за полагане на последния държавен изпит: 20.02.2018 г., годишна такса: 3200 лв., семестриална такса: 1600 лв.; срок за плащане на семестриалната такса: 07.02.2016 г. Съгласно документа студентът има право да запише летен семестър на учебната 2015/2016 г.