Решение № 263078 от 05.10.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е №……

Гр. София, 05.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Десислава Чернева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3798 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20241889 от 03.11.2020 г. на СРС, 160 с

- в по гр. д. № 36189/2019 г., е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 1 ЗПУ, че „М.Г. ООД“, ЕИК ******** дължи в полза на „И.Т.“ ООД, ЕИК ******** сумата в размер от общо 7 541, 32 лв. - възнаграждение за осъществените доставки на пратки по договор № 2436/01.06.2015 г., съгласно фактура № **********/09.11.2017 г., фактура № **********/09.11.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г. и фактура № **********/11.12.2017 г., ведно със законна лихва върху сумата от 25.10.2018 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2018 г. по ч. гр. д. № 5336/2018 г. на Районен съд - Стара Загора. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедната производства.

Решението се обжалва от ответника „М.Г. ООД“, чрез представителя му с доводи, че за допуснати от СРС нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че решението е необосновано и не съответства на установените по делото факти. Съдът не е обсъдил възражението на ответника, че задължението не е установено от представените по делото доказателства, като не е ясно как е формирано задължението по фактурите, което ищецът е определил едностранно. Съдът не е съобразил направеното възражение за нищожност на клаузите за цената, като противоречащи на основния принцип на равнопоставеност на страните и възражението за извършване на доставките от ищеца и приемането им от получателите и за наличието на облигационно правоотношение по процесните товарителници поради липса на квалифициран електронен подпис по ЗЕДЕП. Излага доводи, че не е разпределена доказателствената тежест относно направените от ответника възражения, а ищецът не е доказал извършването на услугите, чието заплащане иска. В производството е установено единствено издаването на фактурите и осчетоводяването им, което не доказва, че е налице облигационна връзка с ответника, нито изпълнението й. Поддържа, че договорът, на който се позовава ищеца е с изтекъл срок към момента на издаване на процесните товарителници. Счита, че решението е постановено при нередовна искова молба, поради липса на посочена банкова сметка. ***, че договорът за осъществяване на пощенски услуги е изпълнен в съответствие със ЗПУ. Сочи, че СРС правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е приложил материалната правна норма. Съдът необосновано е отхвърлил възраженията на ответника поради липса на направена рекламация по ЗПУ, като неправилно е направил извод, че след като ответникът е подписал фактурите, той е приел извършената работа. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищецът „И.Т.“ ООД, чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Излага съображения, че решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с материалният закон и със събраните по делото доказателства в тяхната цялост.

Сочи, че е установено обвързването на страните от договора за международно транспортиране на пратки на възложителя – ответник. Възложителят се е съгласил, че цената на услугата се определя съгласно действащ в периода справочник на цените на изпълнителя за България и по съответната тарифа. Поддържа, че процесните фактури не са оспорени от ответника, в срока по т. 2. 5. от договора, точно обратното. В производството се установява, че управителят на дружеството е подписал споразумение от 06.06.2016 г., с което се е съгласил, че е има неизплатени задължения към ищеца, част от които са били заплатени. Освен това се доказва, че фактурите са осчетоводени от ответника и по тях е ползван данъчен кредит. Възразява се срещу твърденията на ответника, че не е имало яснота относно цената на предоставената услуга от ищеца, както и че доставките са извършени след изтичане срока на договора. Сочи се, че рамковият договор е сключен със срок от една година, но е предвидено, че се подновява автоматично, ако никой от страните не го прекрати с едномесечно предизвестие, без ограничение в броя на подновяванията. Няма доказателства договорът да е бил прекратен за процесния период. Сочи още, че в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочена банкова сметка ***. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски съгласно списък.

СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 1 ЗПУ - за установяване дължимост на неизплатени суми в размер на общо 7 541, 32 лв., представляваща възнаграждение за осъществените доставки на пратки по договор № 2436/01.06.2015 г., съгласно фактура № **********/09.11.2017 г., фактура № **********/09.11.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г. и фактура № **********/11.12.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2018 г. по ч. гр. д. № 5336/2018 г. на Районен съд - Стара Загора.

По реда на проверката, уредена в чл.

269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е обсъдил подробно приетите пред него доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивният съд препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря.

По съществото на спора, във връзка с доводите на страните, поддържани във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

Основателно и в съответствие с процесуалния закон СРС е приел, че ищецът следва да докаже в процеса възникването на договорните отношения с ответника, по които е осъществил доставка на изпратени от ответника пратки, съгласно 168 товарителници, за които дължимата цената е за сметка на изпращача и възлиза на сумата в размер на общо 7 541, 32 лв. Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения по иска.

От приетите пред СРС доказателства се установява, че между страните е сключен договор № 2436/01.06.2015 г., по който ответникът „М.Г.“ ООД е възложил на ищеца „И.Т.“ ООД, като изпълнител, многократно международно транспортиране на пратки на възложителя по договора в системата на Ю Пи Ес (UPS), тъй като ищецът „И.Т.“ ООД е оторизиран изпълнител на услугите на UPS за Република България.

Според чл. 2. 1 от договора, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя дължимите суми за предоставените от изпълнителя по договора услуги, в срок до 5 дни след получаване на фактура, като съгласно чл. 2. 2 и чл. 2. 3 от договора, възложителят се съгласява да получава издадените от изпълнителя електронни фактури и документи, чрез системата еFaktura.bg, както и се задължава да посочи един основен и един резервен електронен адрес, чрез които да получава издадените от изпълнителя фактури.

Съгласно чл. 2.

5 от договора, в случай, че има достатъчно основания, подкрепени със съответни доказателства за оспорване съдържанието на получена фактура, възложителят може да направи оспорване в 3-дневен срок от получаването й, като изрично е уговорено, че фактури, които се оспорват след изтичането на срока, ще се считат за приети и неоспорени.

Във връзка с основните възражения на ответника в жалбата за липса на яснота относно цената на доставките, следва да се посочи, че в чл. 3.1 от договора страните са уговорили, че цените на предоставяните услуги се определят съгласно действащия към датата на изпращане на пратките „UPS Справочник за

Услугите и Тарифите" за клиенти в Република България. Следователно възложителят се е съгласил с начина на определяне на цените на предоставените от изпълнителя услуги, а именно, че цената се определя съгласно действащ в периода справочник на цените на изпълнителя за България и по съответната тарифа. При това въззивният съд намира за изцяло неоснователни възраженията в жалбата, че цените на доставките на пратките не са достатъчно определени или че в договора липсва уговорена цена, което води до неговата недействителност.

С оглед така установените факти, обосновано СРС е приел за установено, че страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно отношение с предмет многократно международно транспортиране на пратки на възложителя „М.Г.“ ООД в системата на Ю Пи Ес (UPS), предвид качеството на изпълнителя „И.Т.“ ООД на оторизиран изпълнител на услугите на UPS за Република България.

Съдът намира за неоснователни и възраженията, че доставките са извършени по прекратен договор, след изтичане срока на договора. Договорът е сключен със срок от една година, но е предвидено, че се подновява автоматично, ако никой от страните не го прекрати с едномесечно предизвестие, без ограничение във времето (чл. 4. 1 от договора). Ответникът не е ангажирал доказателства договорът да е бил прекратен за процесния период.

На следващо място извършването на пощенски услуги и изпълнението на договора от страна на ищеца се установява от представени пред СРС фактури, както следва : № **********/09.11.2017 г., № **********/09.11.2017 г., № **********/11.12.2017 г., № **********/11.12.2017г., № **********/11.12.2017 г. и № **********/11.12.2017 г. Обстоятелството, че ищецът е извършил услугите и е доставил пратките, посочени във фактури се подкрепя и от представените по делото товарителници, посочени под опис в процесиите фактури. Неоснователно е и възражението, че товарителници не са подписани редовно поради липса на квалифициран електронен подпис по ЗЕДЕП, доколкото в договора не е предвидено такова изискване.

Въззивният състав констатира освен това, че процесните фактури са получени и подписани от представител на ответното дружество - Д., а ответникът не е оспорил представителната власт на лицето, приело и подписало фактурите от името и за сметка на „М.Г." ООД, според възможността, уговорена в чл. 2.5. от процесния договор № 2436/01.06.2015 г. Цената за осъществените пощенски услуги възлиза е в общ размер от 7 541, 32 лв., формирана от сбора на сумите за осъществените доставки на пратките, подробно описани в решението на СРС.

Както е посочено и по – горе, според договора, възложителят може да оспори фактурите, издадени от изпълнителя, в 3-дневен срок от получаването им. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че по делото не се твърди, нито се установява, процесните фактури да са оспорени от ответника в срока предвиден в договора. Като частен свидетелстващ документ, фактурата има формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти - в случая за доставянето и получаването на услугите.

Следва да се посочи освен това, че доколкото страните по сделката са търговци, в общата норма на чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението й, и в двете хипотези при търговските сделки, законодателят е приравнил мълчанието на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия. (решение № 60027 от