Решение № 136 от 21.02.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 4648/2022
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 21.02.2023
- В сила
- 19.05.2023
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Бургас, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120204648 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от О. Г. Р. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. И. Н. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. ******************против Наказателно постановление № 22-0769002630/21.10.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се, че фактическата обстановка, възприета от АНО, не отговаря на действителната, като не е имало несъгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
И. Н. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата изцяло. Допълва, че изобщо не е имало ПТП, доколкото няма данни за материални щети по двете ППС. Счита, че не е конкретизирана, коя точно хипотеза на посочената правна норма е нарушена, както и че има неяснота относно точния час на извършване на нарушението. Иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
В допълнително депозирани писмени бележки адв. Н. – БАК допълва, че в НП не са 1 описани конкретни материални щети и спор между водачите, както и че несъгласието между тях е останало недоказано. Заявява, че и двете МПС-та са напуснали местопроизшествието, като между двамата водачи не само, че не е имало несъгласие, а дори е нямало разговор.
Твърди, че дори и да се приеме, че има настъпило ПТП, то жалбоподателят не е имал съзнанието за такова, поради което и липсва умисъл за извършване на деянието.
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ – Бургас се представлява от юрисконсулт Ж., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което и моли за потвърждаването му изцяло. В писмено становище допълнително развива съображенията си, като застъпва, че деянието и неговият автор са установени безспорно. Моли за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото видно от приложената разписка (л.
7 гръб) наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 31.10.2022 г., а жалбата срещу него е била депозирана на 14.11.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 26.04.2022 г., около 18.54 часа жалбоподателят управлявал автомобил „Фолксваген Тигуан” с рег. № ************ в гр. **************в посока към УМБАЛ – Бургас. При наближаване на кръстовището до СОУ „Васил Априлов“ между автомобилът на жалбоподателя и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ************ настъпило съприкосновение. Причина за съприкосновението било това, че точно там пътните ленти правят „чупка“ в дясно, което изисква и двамата водачи да променят праволинейното си движение, за да продължат пътя си в съответната лента.
След настъпване на съприкосновението жалбоподателят Р. спрял автомобила, слязъл от него и се запътил към другия автомобил, който бил управляван от А. С. и двамата провели разговор. Двамата не попълнили двустранен протокол за инцидента, нито жалбоподателят останал на място, за да изчака органите на КАТ. Вместо това Р. потеглил с автомобила си и се прибрал у дома си.
Другият участник в ПТП- А. С. сигнализирала за инцидента и останала на място докато пристигне екип на КАТ. Малко по-късно на място пристигнал авто-патрул в състава на който влизал и св. Г. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас. Св. Д. прегледал записите от камерите за видеонаблюдение, както и провел беседа със С., при която преценил, че виновен за ПТП е именно Р.. Чрез ОДЧ жалбоподателят бил издирен, като дежурният му се обадил по телефона и му казал да се върне на мястото на инцидента. Малко по-късно жалбоподателят се върнал, като не шофирал той. На място св. Д. преценил, че с поведението си Р. е осъществил състава на нарушенията по чл. 25, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. № 205563. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, без да направи възражения.
В последствие на 28.04.2022 г. Р. депозирал писмени възражения (л. 16), в които 2 заявил, че действително е настъпило ПТП, както и че той е слязъл от автомобила, говорил е с другия водач и й е казал, че ще отиде да остави внучето си у дома и ще се върне на мястото, за да попълнят протокол за инцидента. Посочил също така, че малко след това се е върнал на местопроизшествието, но не е намерил другия водач, поради което и се е прибрал и едва в последствие бил извикан от контролните органи да се върне на мястото. Изрично посочил, че не е вярно това, че не е останал на място, за да установи щетите, доколко: „… ние спряхме, излязохме от автомобилите и установихме щетите…“.
Наказващият орган след като се запознал с фактическата обстановка и преценил възражението на Р. достигнал до извод, че действително поведението на жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото от видеозаписа от камерите на кръстовището се установява, че жалбоподателят спира и установява щетите от деянието. Именно поради това АНО разпоредил на актосъставителят да състави срещу Р. нов АУАН, в който да опише правилно съставомерните факти. На 25.06.2022 г. св. Д. съставил срещу Р. нов АУАН с бл. № 072612, в който вече посочил, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да сигнализира контролните органи, въпреки че между участниците е имало противоречие относно обстоятелствата, квалифицирайки това поведение като административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП. Актът бил предявен на Р., който го подписал и получил препис от него, отново без да направи възражения.
На 21.10.2022 г., с мотивирана резолюция АНО прекратил производството по АУАН с бл. № 205563 досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На същата дата АНО издал срещу жалбоподателя НП № 22-0769-002630 за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, описано в АУАН с бл. № 072612, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания св. Д., които намира за логични и правдиви. Съдът не намира причина да се усъмни в показанията на този свидетел, поради което и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът кредитира частично и показанията на св. А. Р.а, като отчита, че тя е съпруга на жалбоподателя, поради което и е пристрастна и заинтересувана от изхода на делото.
Въпреки това тази свидетелка също потвърждава, че на процесната дата и място е настъпило съприкосновение между управлявания от нейния съпруг автомобил и друг автомобил.
Посочва също, че съпругът й е слязъл от автомобила и е констатирал наличието на драскотини от удара, както по техния автомобил, така и по другия. Потвърждава също така, че е имало диалог между съпруга й и жената-водач на другия автомобил, но заявява, че между двамата шофьори не е имало несъгласие. Съдът възприема всичко заявено до тук от свидетелката, с изключение на твърдението, че не е имало несъгласие между двамата 3 водачи. Ако действително и двамата водачи са били съгласни около обстоятелствата по настъпилия инцидент – то нелогично е защо не са попълнили на място констативен протокол, а се е наложило единият от тях да сигнализира на органите на МВР. Нещо повече – самата Р.а посочва, че водачката на другия автомобил е заявила, че е карала направо и не намира вина в себе си за инцидента, а мъжът й също е считал, че е в правото си, защото лентите са правили „чупка“ – т.е. повече от очевидно между участниците в ПТП е имало разногласие относно точните причини за инцидента и виновния водач.
Между другото св. Р.а не заявява нищо от това, което съпругът е написал във възражението си по първия съставен акт, а именно, че той е обещал на другия водач да се върне на място, след като закара жена си и внучето; че действително след това се е върнал на място, но не е открил никого и т.н. Между другото посоченото във възражението драстично се разминава и с тезата, лансирана в писмените бележки, че жалбоподателят въобще не е говорил с другия водач, че между тях не е имало никакъв спор и уговорки и т.н.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. - Началник група в Сектор „ПП-Бургас, която към дата 21.10.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
4
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за неяснота относно точния час на деянието. Вярно е, че от видеозаписа се установява, че самото ПТП настъпва около 18.55 часа, докато в АУАН и НП е посочено - 19.12 часа. На първо място обаче – разминаването е съвсем минимално и по никакъв начин не се отразява на възможността на жалбоподателя да разбере, за което точно деяние е ангажирана отговорността му. На следващо място часът 18.55 касае момента на настъпване на инцидента, а в случая отговорността на Р. е ангажирана за деяние извършено в последствие, свързано с напускане на местопроизшествието, което чисто обективно се е случило няколко минути след самия инцидент. Поради това съдът не намира съществени пороци досежно изписването на часа на деянието.
Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e495b68-8058-4c77-b865-18d877f9cf7c