Решение № 1363 от 05.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Русе, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520103115 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Ищцата К. М. Г. твърди, че на 10.05.2023 г., около 09.00 часа в гр.Р, ж.к.„З.И.", в района на комплекс „Империал“ и магазин „СВА“, излизайки от магазин за цветя, била нападната от улично куче и ухапана от него в задната част на левия и крак. От раните започнало да тече кръв, тя изпитала много силна болка, страх и ужас. По никакъв начин не била провокирала нападението на животното. Кучето било голямо, сиво на цвят, с видимо тегло около 20 кг. и ушна марка. К. Г. успяла да изгони кучето и с помощта на придружителя и - М. Б. Г. се придвижила до намиращото се наблизо заведение за бързи закуски, където с помощта на собствениците му, с подръчни материали обработили раните. По-късно тя се придвижила до УМБАЛ - Русе, където раните и били отново обработени, поставена й била и инжекция против бяс. Ищцата посетила и отделението по съдебна медицина при УМБАЛ Русе, където съдебният лекар установил, че по задната повърхност на лявата подбедрица в средната трета има общо шест цепковидни рани с неравни ръбове на обща площ 8/10 см. От СМУ било видно, че описаните увреждания могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения. При тези данни следвало да се приеме, че на ищцата е причинено временно разстройство на здравето. Наложило се да изтърпи и неприятни медицински манипулации, била ваксинирана против бяс, като и поставили шест инжекции по схема за периода 10.05.2023 г. - 07.06.2023 г. Болката в крака и 1 продължавала и до сега, като К. Г. я изпитвала постоянно, особено при движение и продължавала да ходи на превръзки. Вследствие на инцидента тя станала напрегната и тревожна, не спяла добре и сънувала кошмари, започнала да изпитвала панически страх от кучета, като не желаела да излиза от къщи без придружител. Налице било неизпълнение на вменените задължения на Община Русе – съгласно Закона за защита на животните - безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяването на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в стопанисвани от тях приюти. Относно безстопанствеността на конкретното куче се съдело по неговата ушна марка, с която било белязано. Предвид чл.40 и чл.41, ал.2 от ЗЗЖ, Община Русе като орган на местната власт, чрез своя изпълнителен орган - кмета, би следвало да е приела програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, вследствие което да е налице не само изграден приют за безстопанствени животни, за които да отговаря, но в изпълнение на тези програми била длъжна да организира улавянето им. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 на същия закон - безстопанствените кучета са под надзора на ответника, който по силата на чл.50, т. 2 от ЗЗЖ бил задължен да вземе всички мерки за предотвратяване агресивното поведение на кучетата към хората. Налице била причинна връзка между неизпълнението на надзорните задължения на ответника по посочените разпоредби и причинените на ищцата неимуществени вреди. Налице били и други противоправни бездействия на ответната страна, защото не изпълнила задълженията си по чл.35, ал.4 от ЗВМД и по чл.138 от ППЗВМД, които я задължават да предприеме действия по опазването на общественото здраве независимо от това на коя нейна структура е възложено извършването на тази дейност. Съгласно чл. 35, ал. 4 от ЗВМД, който остава в сила и след отмяната на този закон, Кмета на общината имал задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осиryри финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите.

Безстопанствени животни по смисъла на чл.70 от този закон са животните, родени като такива, загyбени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Законово изискване било тези животни да се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. За извършване на тази дейност общината създала съответното общинско предприятие, за дейността на което, обаче и ефективното изпълнение на възложените му функции, респективно за неизпълнението им, общината, като юридическо лице носи отговорност на основание извършеното от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

Моли да бъде постановено решение, с което Община Русе да бъде осъдена да й заплати сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане и деловодните разноски.

2

Ответникът Община Русе депозира отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва допустимостта на иска. Заявява, че Община Русе не е процесуално легитимиран ответник, с оглед приложените по делото доказателства и твърденията, изложени в исковата молба. В условията на евентуалност счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер. Счита, че липсват доказателства ищцата да е ухапана от т.нар. в иска „улично" куче, а обстоятелствата, описани в молбата, не отговарят на действителното положение. По делото липсвали данни ищцата непосредствено след сочения инцидент да е уведомила съответни лица с ветеринарно-медицински компетенции, които да заловят и идентифицират съответното куче. Без своевременна реакция на практика било невъзможно да се установи кучето, осъществило твърдяното непозволеното увреждане, тъй като Общината отговаряла само за чипираните кучета, а не за всички пуснати свободно да се придвижват, макар и с ушна марка. Ушната марка по правната си същност означавала, че кучето е кастрирано и не е доказателство, че Община Русе има задължение да се грижи за него и да носи отговорност. Такава била установена само по отношение на чипираните кучета.

С оглед горното счита, че в конкретния случай не би могла да се ангажира отговорността на Община Русе. На основание чл.40, ал.1-5 от ЗЗЖ ответната община приела и се изпълнявала „Програма за овладяване популацията на бездомните кучета в Община Русе". От представения доклад било видно, че установените от закона задължения се изпълняват от Община Русе. Счита също, че описаните неимуществени вреди под формата на негативни емоционални състояния за силно преувеличени и непроявили се. Исканото обезщетение за неимуществени вреди било не само недоказано по основание, но и прекомерно по размер и неотговарящо на причинените увреждания. В представеното съдебномедицинско удостоверение нямало данни за сериозни увреждания, налагащи хирургична намеса, както и за последващи усложнения. Напротив - можело да се направи обосновано предположение за правилно развиващ се кратък възстановителен процес без трайни увреждания. От съдебномедицинското удостоверение се установявало, че ищцата е получила повърхностно нараняване и охлузване, а не разкъсно-контузни рани. Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което производството по делото да бъде прекратено, поради липса на пасивна процесуална легитимация на Община Русе, а в условията на евентуалност претенциите на ищцата като недоказани и неоснователни да бъдат отхвърлени. Счита предявената претенция прекомерна и неотговаряща на реално претърпените вреди, настъпила в резултат на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Претендира и направените деловодни разноски. Съдът квалифицира правно предявените искове

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

3

От ангажираните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на М. Г. – син на ищцата, се установяват изцяло изложените в исковата молба твърдения, а именно, че в началото на м.май тази година майка му, на 84 години, трудно подвижна с бастун, го помолила да направят по-големи покупки в кв.“З.И.“. Излизайки от магазина с чантите, свидетелят чул писък и като се обърнал видял едно куче да бяга.

Майка му усетила силна болка на прасеца. Синът и и дал първа помощ, но като видял, че нещата са по-сериозни – раната била доста дълбока, я завел при личния лекар за превръзка. Поставили и ваксина против тетанус и я насочили в инфекциозното отделение за ваксина против бяс, където по схема направили петкратна ваксина. После посетили и съдебен лекар. Първите 10 дни ходили на превръзки при личния лекар всеки ден с такси до центъра. Майката на свидетеля пиела Афламил за болките, които продължили около 45 дни, а първите пет дни пиела и антибиотик. Раната била дълбока и постоянно течало гной. Ухапването усложнило двигателните проблеми на майка му, но основният проблем бил страхът й да излиза. Ищцата много по-често от преди ангажирала сина си и останалите роднини за помощ – предпочитала да не излиза, а те да й пазаруват. Изпитвала панически страх, че някое куче ще я нападне в гръб. Ищцата преди инцидента имала гранични нива на кръвната захар и пазела диета. При следващите периодични изследвания след датата на инцидента вече й изписали лекарства за намаляване нивото на кръвната захар. Кучето, което свидетелят видял да бяга след ухапването на майка си, категорично било бездомно, около 20 кг., сиво, шарено, с марка на ухото. Свид.Г. ходил да го търси следващия ден след инцидента и то все още си било там. Майка му сигнализирала общинската служба за кучета и по нейни твърдения кучето вече не било там.

За посещението на ищцата при личния лекар е представен Амбулаторен лист, издаден на 10.05.2023 г. в 09.45 часа. В него е отразено, че К. Г. страда от хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност и неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. В медицинския документ е отразено, че раната е почистена и превързана, поставена първа доза противобясна ваксина в инфекциозно отделение, предписани са и антибиотик и пробиотик.

Приложена е и карта за имунизиране против бяс, от която се установява, че на ищцата по схема са поставени пет ваксини през няколко дни в периода от инцидента до 07.06.2023 г.

Съобразявайки данните от горните медицински документи и след личен преглед на пострадалата на 10.05.2023 г. в 10,10 ч., е изготвено съдебномедицинското удостоверение. От същото, както и от приетото заключение по назначената съдебномедицинска експертиза, се установява, че по задната повърхност на лява подбедрица в средната трета има общо шест цепковидни рани с неравни ръбове и дължини, съответно от около 0,5 см, 1 см, 0,5 см, 0.5 см, 4 см. и 2,5 см, на обща площ около 8/10 4 см., т.е. К. Г. е получила шест разкъсно-контузни рани на лява подбедрица. При такива увреждания обичайният възстановителен период е около 3-5 седмици, след което е възможно да има болезненост за по-дълъг период в рамките на седмици и месеци.

Поставянето на шестте ваксини и смяната на превръзките обикновено са свързани с болки и неприятни усещания. Според експерта, при стресови и физически, и психически ситуации за организма е възможно захарният диабет да се влоши. С времето диабетът се влошава и когато се включат в лечението медикаменти рядко се спират. За ищцата вещото лице не може да твърди категорично, че състоянието й се е влошило, тъй като единствената информация, че е страдала от неинсулинозависим диабет се съдържа в амбулаторния лист от прегледа на личния лекар след инцидента.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009 г. по гр.д.№ 2005/2008 г. на ВКС, при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.